Р Е Ш Е Н И Е № 17 София, 24.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 24.02. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря М. М. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И. т.дело № 382/2010 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма][населено място], срещу решение от 11.01.2010 год. по в.гр.д.№704/2009 год. на Ш. окръжен съд, с което е потвърдено решение №Т 121 от 01.10.2009 год. по гр.д.№2470/2009 год. на Ш. районен съд, ХІІІ състав, в частта, с която са уважени предявените от [фирма][населено място] против касатора установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и е признато за установено, че в полза на [фирма] съществува вземане срещу [фирма],[населено място] за сумата 52 049.45 лв., представляваща стойността на извършените услуги водоснабдяване и канализация за периода 11.09.2008 год.-18.12.2008 год. и за сумата 422.89 лв.,мораторна лихва за периода от 24.10.2008 год.-16.12.2008 год. ведно със законната лихва върху тази сума от 10.01.2009 год. до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №19 от 12.01.2009 год. на Ш. районен съд. Касаторът [фирма][населено място], твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл извън родовата си компетентност и поради некоректното изписване на диспозитива, фактически „осъдителния иск е постановен спрямо клона на дружеството ответник, находящ се в[населено място]. Подържа евентуално, че обжалваното решение е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото ищецът не е доказал размера на исковите си претенции съобразно чл.14 ,ал.2 на сключения между страните Договор за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчните води №45 от 03.06.2008 год. За целта не е била назначена техническа и икономическа експертиза, като размерът на исковите претенции е определен от съда по реда на чл.162 ГПК. Ответникът по касационната жалба не взема становище. С определение №717 от 29.10.2010 год. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол за произнасяне по неговата допустимост, която проверка не е обвързана от подържаното от касатора основание за селектиране на касационната жалба /т.1 ТР-1-2009 –ОСГКТК/. Обжалваното решение на Ш. окръжен съд е недопустимо. Неоснователен е доводът, че е постановено срещу неправосубектна страна- [фирма] –клон Ш.. Както правилно е отбелязал в мотивите си Шуменският окръжен съд, то е постановено срещу юридическото лице. То е участвало като страна още в производството пред районния съд. Отговорът по исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК изхожда от юридическото лице. В доклада на съдията като страна също е посочено юридическото лице -[фирма],[населено място]. Основателен,обаче, е доводът, че съдилищата са се произнесли извън родовата си компетентност. Подсъдността на установителните искове по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК се определя съобразно общите правила за подсъдността, включително и за родовата подсъдност. В заповедното производство подлежащото на изпълнение вземане се посочва чрез общия сбор на отделните вземанията по главницата/в случая представляваща стойността на извършените услуги водоснабдяване и канализация/ и тези за лихвата, но в исковото производство трябва да се установят правопораждащите факти за възникване на вземането по всеки един от обективно съединените искове срещу длъжника в заповедното производство. С оглед направеното възражение от длъжника в заповедното производство по чл.414, ал.1 ГПК, кредиторът продължава защитата си по исков път, като следва да докаже основателността на всеки един от обективно съединените искове. Именно с оглед на това си задължение ищецът „В и К[фирма] с исковата си молба вх.№1777/17.03.2009 год. и с допълнителното й уточняване с молба вх.№3754/12.06.2009 год. е конкретизирал исковите си претенции съобразно вида на дължимите от потребителя-ответник такси: за доставка на питейна вода, за отвеждане и за пречистване на отпадъчни води. Предявените искове са индивидуализирани още по периоди и по фактури за общо дължими от ответника суми по трите вида такси, общият им сбор на които по всяка една фактура е под 25 000 лв., като върху всяка една отделна сума по главницата се претендира и лихва за забава. Съобразно така конкретизираните искови претенции Шуменският окръжен съд с определение от 25.06.2009 год.по т.д.№145/2009 год. на основание чл.104, т.4 ГПК е приел, че родово компетентен да се произнесе е районният съд. С решението си Шуменският районен съд не се е произнесъл по всеки един от предявените при условие на обективно съединяване искове, обусловили неговата родова компетентност, а се е произнесъл по един главен иск с цена от 52 631.80 лв., и акцесорен за мораторната лихва с цена от 422.89 лв., или общо за сумата 53 054.69 лв., като е извел дължимостта на сумата по главницата чрез тълкуване клаузите на договора. Въпреки доводите на настоящия касатор [фирма], Шуменският окръжен съд също не се е произнесъл по всеки един от обективно съединените искове, а е приел за установено вземането за главница от неизплатени такси за извършени услуги водоснабдяване и канализация в размер на 52049.45 лв. Това, че в диспозитива на решението си е описал отделните фактури, не означава, че се е произнесъл по всеки един ототделните исковете, индивидуализирани от ищеца съобразно вида на дължимите от ответника-потребител такси по отделните фактури за съответните периоди. По този начин и двете съдебни инстанции освен , че са нарушили задължението си да се произнесат по всеки един от обективно съединените искове/ арг.от чл.210, ал.1 във вр. с чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК/, са излезли извън пределите на родовата си подсъдност, а окръжният съд и на функционалната си подсъдност. Като се е произнесъл по установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на 53 054.69 лв., Шуменският районен съд е излязъл извън родовата си компетентност, очертана в чл.103 във вр. с чл. 104, т.4 ГПК. Това нарушение не е забелязано от Ш. окръжен съд, който се е произнесъл като въззивна инстанция по иск, който с оглед цената му би бил родово подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Решенията и на двете съдебни инстанции ще следва да бъдат обезсилени, а делото да бъде върнато на районния съд за произнасяне по всеки един от отделно предявените искове. Решенията ще следва да бъдат обезсилени изцяло, тъй като недопустимостта на решението по главницата, се е отразила и на акцесорните искове за мораторната лихва. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да назначи ССЕ, която да се произнесе по количеството отпадни води на базата на максималния експлоатационен дебит на собствения водоизточтник на [фирма], клон Ш., или по разрешителното за водоползване, за да не се налага определяне размера на таксата за канал и пречистване на отпадни води да се определят по реда на чл.162 ГПК. Разноски в полза на касатора не следва да се присъждат, тъй като такива ще се дължат само когато с решението на ВКС се решава окончателно спорът, каквато е хипотезата при повторното разглеждане на делото от ВКС/арг. от чл.294, ал.2 ГПК/. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 11.01.2010 год. по в.гр.д.№704/2009 год. на Ш. окръжен съд и решение №Т 121 от 01.10.2009 год. по гр.д.№2470/2009 год. на Ш. районен съд, ХІІІ състав. ВРЪЩА ДЕЛОТО НА Ш. районен съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по всеки един от отделно предявените искове, индивидуализрани от ищеца в исковата му молба вх.№1777/17.03.2009 год. и с допълнителната такава вх.№3754/12.06.2009 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: