Р Е Ш Е Н И Е № 550 С о ф и я, 07 декември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 д е к е м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Николай Дърмонски при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 537/2010 година. Касационното производство е образувано по жалби от името на подсъдимите Г. Т. Г. и П. Г. Ж., двамата от София, с предмет въззивното решение от 14.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 358/2010 г. от Софийския апелативен съд, което се атакува с оплаквания във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение за оневиняването на касаторите или изменяването му за смекчаване наказателната им отговорност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. В третоинстанционното производство наведените в жалбите доводи се поддържат от жалбоподателите. Гражданският ищец и частен обвинител О. З. чрез повереника си адв.Д.Проданов от САК моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 24 от 19.04.2006 г., постановена по НОХД № 421/2004 г. на Софийски градски съд подсъдимите Л. Х. Н., П. Г. Ж. и Г. Т. Г., всички от София, са признати за виновни и са осъдени за извършено от тях, в съучастие като извършители, в периода от 16 до 17.09.2002 г. в София, за подс.Н. – повторно, а за подс.Ж. като опасен рецидив, престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр.ал.1, пр.2-ро вр.чл.213а, ал.2, т.4, пр.2-ро за всички, т.7 за подс.Н., вр.чл.20, ал.2 за всички, вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК за подс.Ж. и при условията на чл.54 от НК им е наложено наказание от по 7 години лишаване от свобода на подс.Н. и подс.Г. и 6 години лишаване от свобода на подс.Ж., търпими при първоначален строг режим, както и да заплатят глоба в полза на Държавата в размер по 5 000 лв за всеки един от тях. С присъдата подс.Г. е признат за виновен и за извършено от него на 18.09.2002 г. в София престъпление по чл.339, ал.1, пр.2-ро от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода. Наказанията на подс.Г. за двете престъпления са групирани на основание чл.23, ал.1 от НК, като му е наложено общо най-тежко наказание от 7 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, към което на основание ал.3 е присъединено и наказанието 5 000 лв глоба в полза на Държавата. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс.Н. наказание от 2 години лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 3089/2001 г. на Районен съд-София, в чийто изпитателен срок е било извършено новото престъпление, като е определен първоначален строг режим за изтърпяването му. С присъдата е уважен предявеният от пострадалия О. Г. З. от София граждански искове в размер на 1 650 лв, платима от подсъдимите солидарно, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното изплащане на сумата. Присъдата е била обжалвана от защитниците на подсъдимите Г. и Ж. и лично от подс.Н. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложените им наказания с искане за отменяването й и постановяване на нова за тяхното пълно оневиняване, алтернативно за изменяването й с корекция на размерите на наложените им наказанията, като няма наведени оплаквания и искания за промяна в гражданската й част, включително и в съдебните прения пред въззивната инстанция. С въззивното решение от 14.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 358/2010 г. Софийският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е извършена преквалификация на деянието на жалбоподателите в престъпление по чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК за подс.Г., по чл.214, ал.2 вр.чл.213а, ал.2, т.7 вр.чл.20 ал.2 от НК за подс.Н. и по чл.214, ал.2 вр.чл.213а, ал.3, т.7 вр.чл.20, ал.4 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК за подс.Ж., като са признати за невинни и са оправдани по обвинението по т.4 на ал.2 на чл.213а от НК деянието да е извършено “от две и повече лица” и подс.Г. и подс.Ж. да са участвали при осъществяването му като извършители по чл.20, ал.2 от НК, намален е размерът на наложените им наказания лишаване от свобода от 7 години на 2 години на подсъдимия Н., от 7 години на 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК и от 2 години на 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл.339, ал.1 от НК на подс.Г. и на основание чл.58, б.”б” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НКот 6 години на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода на подс.Ж., както и размерът на наказанието на подс.Г. глоба в полза на държавата от 5000 лв на по 2000 лв, намален е размерът на общото наказание на подс.Г., определено му на основание чл.23, ал.1 от НК от 7 години на 1 година лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието от 2 000 лв глоба в полза на Държавата, като е определен общ първоначален режим за изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип на наказанията лишаване от свобода на подсъдимите Н. и Г. и е запазен определеният строг първоначален режим за изтърпяване на същото наказание от подс.Ж. в затвор, като в останалата й част присъдата е потвърдена. В касационните жалби от името на подсъдимите Г. и Ж. се поддържат наново оплакванията, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствената съвкупност и формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, повлияло върху правилното приложение на материалния закон и довело до явната несправедливост и на намалените им наказания лишаване от свобода, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като се правят искания за отменяне на обжалваното решение и пълното оневиняване на касаторите по предявените им обвинения, алтернативно за намаляване на размера на наказанията им. В жалбите отново не е взето отношение по уважения граждански иск на пострадалия З., нито такова е изразено в пренията в производството пред ВКС, в които жалбоподателите претендират основно за намаляване на размера на наложените им наказания. Подсъдимият Н. не е обжалвал въззивното решение и не е взел отношение по жалбите на съучастниците си. По подадените касационни жалби Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема следното: Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Доколкото, макар и подадени от различни защитници, жалбите в голямата си част са идентични, коментиращи по еднопосочен начин фактическите и правни изводи на съда и следва да бъдат разгледани едновременно. Групирани, оплакванията основно са насочени срещу възприетото от Съда участие на двамата жалбоподатели като осъществяващо състава на престъплението по чл.214, ал.1 и 3 от НК, като помагачи на подс.Н., за което, според тях, не били изложени убедителни съображения. Отделно от това, счита се осъждането на подс.Г. за престъпление по чл.339, ал.1 от НК въз основа на предположение, изведено от отричането на съпричастност от св.Иванова и наемодателите на квартирата им към намереното при обиска й огнестрелно оръжие. По подобен начин тези възражения са били поднесени и пред въззивния съд и той им е дал задълбочен и законосъобразен отговор. Апелативният съд се е отнесъл критично към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, като е събрал и подробно обсъдил и дадените за първи път във въззивното съдебно следствие обяснения от подс.Н. за оказаното на пострадалия З. “съдействие” да си получи отнетия от неустановени по делото лица лек автомобил, свързано с останалите доказателствени материали. Показанията на последния, подкрепени от тези на св.Асенов и от данните от приложените СРС, с основание са получили доверието му, за разлика от позицията на жалбоподателите, извлечена от изявленията им в пренията (поради отказа им да дават обяснения по делото) и на защитниците им да са се озовали случайно край подс.Н., отхвърлена като защитна и в разрез със записаните им със СРС изявления и действия при предаване на откупа за колата. За да отхвърли твърденията на подс.Н., че заради миналите си отношения със св.З. е решил да му помогне, а не го е принуждавал да даде исканата сума, съдът обстойно е изследвал поведението му още при първата им среща, при която учудващо за него споделил подробности около отнемането на колата, белези по нея и “цената”, срещу заплащането на която би била върната, затвърждавайки и заплахата в противен случай тя да бъде унищожена или да изчезне. Съдът е анализирал и редица други факти, потвърждаващи прякото отношение на подсъдимите към решаване проблема за връщане на колата срещу сума, поне част от която ще бъде за тях и към което са се стремили, дори при опасенията им да не бъдат разкрити от полицията, заради което са били провалени няколко уговорени срещи с него. Обосновано е отхвърлено и твърдението на подс.Н., че е искал да се откаже да му съдейства, но в момент, когато е довел нещата да е единственият път за връщане на колата и при твърдо установената цена. Включването на подсъдимите Г. и Ж., първият и като бивш колега на З., е допринесло да се затвърди убеждението у последния, че ще бъде постигнат целеният резултат, дори и за по-малката сума, събрана от него, при гаранцията от страна на Ж. да я допълни със свои средства, но с уговорката те да му се възстановят в определен срок. За да ги приеме за помагачи на подс.Н. при извършване на престъпление по чл.214, ал.1 от НК съдът е обсъдил изявленията им при броенето на парите, явяването на подс.Г. при предишната среща в 11 часа, несъстояла се поради опасенията му от намеса на полицията, осигуряване на мобилен телефон от подс.Желев. Изведена от репликите им, користната им цел се потвърждава и от обясненията на подс.Ножаров. Поради това не се оправдават оплакванията за липса на еднопосочност на изведените факти и по отношение деятелността на жалбоподателите и за едностранчивост на доказателствения анализ. ВКС констатира, че процесуалната дейност на Съда по оценка на доказателствата е надлежна, като обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото са изяснени изцяло посредством допустими доказателствени източници. Няма игнорирани или превратно оценени доказателства и фактите по делото са извлечени правилно от доказателствената съвкупност. Нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл.348, ал.3 вр.ал.1, т.2 от НПК не са допуснати. Правилно установените факти от кръга на чл.102 от НПК са получили адекватна правна оценка и тя е съответна на закона и на утвърдената съдебна практика за изнудването по чл.214 и чл.213а от НК. Изложени са съображения за наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания по делото престъпен състав - по чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК за подс.Г., по чл.214, ал.2 вр.чл.213а, ал.2, т.7 вр.чл.20 ал.2 от НК за подс.Н. и по чл.214, ал.2 вр.чл.213а, ал.3, т.7 вр.чл.20, ал.4 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК за подс.Ж., като съобразно процесуалните си възможности съдът е преквалифицирал деянието на жалбоподателите в горното престъпление, оправдавайки ги по обвинението по т.4 на ал.2 на чл.213а от НК деянието да е извършено “от две и повече лица” и подс.Г. и подс.Ж. да са участвали при осъществяването му като извършители по чл.20, ал.2 от НК наред с подс.Ножаров. Спор в тази насока не се повдига (извън възражението за несъставомерност на деянието на жалбоподателите), а и съдът не е имал основание да възприеме деятелността на подсъдимите като оказване на съдействие за връщане на колата, доколкото искането за откуп е изхождало от неустановени по делото лица, а и чл.346, ал.3 вр.ал.2 от НК не се явява по-благоприятен за тях закон поради предвиждащото се по-тежко наказание при причинения вредоносен резултат за пострадалия З., предхождащ връщането на колата. Поради това не е налице и неправилно приложение на материалния закон и касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК и няма как да бъде уважено искането на жалбоподателите да бъдат оправдани изцяло по предявеното им обвинение. ВКС намира за неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наложените на жалбоподателите наказания. След преквалификация на деянието в престъпление по чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК за подс.Г., по чл.214, ал.2 вр.чл.213а, ал.2, т.7 вр.чл.20 ал.2 от НК за подс.Н. и по чл.214, ал.2 вр.чл.213а, ал.3, т.7 вр.чл.20, ал.4 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК за подс.Ж. от НК съдът е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства и е определил наказанията им при условията на чл.54 от НК за първите двама и по чл.58, б.”б” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК за подс.Ж. (заради малкия му принос за осъществяване на деянието), включително като съобразил и изискването на чл.6 от ЕКПЧОС за спазване на разумния срок те да получат справедлив процес и прекалено дългия срок на наказателното производство в настоящия случай, за което те нямат вина. Наказанията са определени на законовия минимум за подсъдимите Н. и Г. и много под него за подс.Ж., чието деяние е опасен рецидив. Няма основание за по-голямо смекчаване на отговорността им и жалбите и в тази насока следва да бъдат оставени без уважение. Няма наведени оплаквания, а и основание за ревизия на обжалваното решение в гражданската му част, поради което в тази, и в останалата му наказателно-осъдителна част, то следва да остане в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 14.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 358/2010 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :