3 Р Е Ш Е Н И Е № 499 София, 25 ноември 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 4 ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора:Атанас Гебрев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №2382 по описа за 2011 година Срещу решение по внохд.№173/2011 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от частния обвинител И. И. С.. В съдебно заседание частните обвинители и повереникът им,редовно призовани не се явяват. Подсъдимия Л. И. С. лично, намира жалбата неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 9.06.2011 г. постановено по внохд.№173/2011 г. на Апелативен съд гр. София е потвърдена присъда по нохд.№476/2010 г. на Окръжен съд гр. Видин. С посочената присъда подсъдимия Л. И. С. е признат за невиновен на 7.04.2006 г.,като директор на завод “М.”-с.Горни Л. да е причинил смъртта на И. С., поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност ,поради което е оправдан по обвинението по чл.123 ал.1 НК. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител И. С. : Основното оплакване в жалбата е за пороци при събиране и оценка на доказателствата довело до неправилно приложение на закона.Възразява се и по нарушени права на частното обвинение с отказа да се приложат протоколи от проверки на Инспекцията по безопасност на труда,които били от съществено значение за установяване на обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Проведено е и въззивно съдебно следствие.Подробно /особено въззивния съд / са ги обсъдили и са посочили кои обстоятелства от значение приемат за установени и на коя доказателствена основа.Изводите по фактите не са произволни,не почиват на предположения и са в синхрон с правилата на формалната логика. По фактите приети за установени не се спори,т.е. без съдържание е довода за съществени процесуални нарушения по събиране и оценка на доказателствата. Главната вина на подсъдимия според частното обвинение е в това ,че не е “предотвратил нарушението-липса на блокировка на вратите на клетките в подстанцията”.Събраното по делото обаче сочи,че : -констатациите на 5.04.2006 г. на Инспекцията по охрана на труда-“пътеката,която обслужва клетките с високо напрежение в централната разпределителна подстанция е задръстена с резервни части и други материали” -инспекторите съобщили на пострадалия С.,че не поддържа ЦРП в добро състояние и ще бъде санкциониран,препоръка която той се опитал да отстрани в деня на инцидента Липсват констатации за наличието или не на блокировка на вратите.Такива констатации не е направил и пострадалия С.,в рамките на задълженията си обективирани в Заповед №3/19.05.2005г. на директора на предприятието,с което му било възложено да е отговорен ръководител и наблюдаващ експлоатацията, профилактиката и ремонт на ел.съоръженията в завода. За това съобразявайки заключението на повторната съдебно техническа експертиза изслушана във въззивното производство,както и нарушенията на правилата за безопасност/не ползвани защитни средства/ от страна на пострадалия, извода за невиновност на подсъдимия е законосъобразен,като се има предвид че не са установени по делото инкриминираните на подсъдимия нарушения на Наредба №3/2004 г. и Наредба №9/2004 г. установяващи изискването за такава блокировка.Законосъобразен е и извода ,че деянието не е осъществено нито от обективна нито от субективна страна,като са взети предвид установените обстоятелства от значение -предмета на доказване , за отговорността на подсъдимия,доколкото въпросът за вината ги касае. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона ,а подадената жалба на частния обвинител изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№173/2011 г. на Апелативен съд гр. София ,с което е потвърдена присъда по нохд.№476/2010 г. на Окръжен съд гр. Видин. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :