7 Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 26.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 6052 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 30.07.2014г. по в.гр.д.№374/2014г. С определение №678/13.12.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса длъжен ли е решаващият съд да обсъди твърденията за придобивния способ и принадлежността на правото на собственост върху имот, който не е включен в делбената маса, при наличието на спор за принадлежността на правото на собственост върху включен в делбената маса обект, ако с оглед правилата на формалната житейска логика между твърдените основания за придобиване на правото на собственост върху всеки един от тези имоти съществува зависимост. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд презумпцията на чл.92 ЗС е приложима само по отношение на включения в делбената маса гараж, а от друга страна-че по отношение на невключения в делбата гараж тази презумпция не следва да се прилага, което е довело до необоснованост на извода, че съделителят Г. Д. Г. е собственик на гараж с идентификатор 12259.1012.26.1, а съделителят И. Д. Г. не е собственик на гаража с идентификатор 12259.1012.26.3, за който е прието, че е съсобствен и следва да бъде допуснат до делба. Поддържа също така, че съдът не е подложил на самостоятелна преценка поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в хода на процеса гласни и писмени доказателства, игнорирал е /въобще не е обсъждал/, направените от касатора възражения относно това, че гараж с идентификатор 12259.1012.26.1 не е собственост на съделителя Г. Д. Г., а съсобствен такъв, както и че неправилно е приел, че са налице предпоставки за допускане до делба на дворното място. Моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е допуснат до делба гараж с идентификатор 12259.1012.26.3 и дворно място- ПИ с идентификатор 12259.1012.26 и вместо това искът за делба на тези имоти бъде отхвърлен. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. Д. Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на дворно място-ПИ с идентификатор 12259.1012.26 по КК и КР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с площ 689кв.м. и на намиращ се в него гараж с идентификатор 12259.1012.26.3, както и на построената в дворното място двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2. Производството е във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. Г. против И. Д. Г. иск за делба на съсобствен недвижим имот с идентификатор 12259.1012.26 по КК и КР на [населено място] и гараж с идентификатор 12259.1012.26.3 и вместо това е допуснал делбата между съделителите Г. Д. Г. и И. Д. Г. при равни квоти-по ½ ид.част за всеки един от тях. В частта, с която е допусната до делба двуетажната жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2 постановеното от първоинстанционния съд решение като необжалвано е влязло в сила. Прието е, че от събраните доказателства е установено, а и не се спори между страните, че същите са съсобственици при равни права на процесния ПИ с идентификатор 12259.1012.26 и двуетажната жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2-общият наследодател Д. Г. К. е прехвърлил на всеки от съделителите по 1/5 ид.част от дворното място, жилищната сграда и лятната кухня с договори за дарение, след което на 15.12.1975г. по гр.д.№1248/1975г. по описа на РС-Враца между страните и общия наследодател Д. Г. К. е постигната спогодба, по силата на която Г. Д. Г. и И. Д. Г. получават в общ дял с равни права парцел ІІ, пл.№89 в кв.99, двуетажната жилищна сграда, лятната кухня и други подобрения /представляващи понастоящем ПИ с идентификатор 12259.1012.26 и двуетажна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2 с подобренията в имота. Прието е, че гараж с идентификатор 12259.1012.26.3 е бил построен по времето, когато имотът е принадлежал на общия наследодател и съделителите са станали съсобственици при равни дялове по силата на спогодбата. Възражението на съделителя И. Г., че е придобил изключителното право на собственост върху този гараж въз основа на изтекъл в негова полза давностен срок повече от 10 години е прието за недоказано. Изложени са съображения, че съгласно разясненията, дадени в ТР №1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такова и на останалите съсобственици, както е в настоящия случай, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Прието е, че в този случай, за да се придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането във владение. В случая е прието, че такова манифестиране на завладяване частите на Г. Г. пред последния и осъществяване от страна на И. Г. на действия, отблъскващи владението му и установяващи свое, по делото не са доказани. Поради това е прието, че гаражът с идентификатор 12259.1012.26.3 е съсобствен между страните, като обстоятелството с чии средства и труд е бил построен е прието за ирелевантно. А доколкото гаражът с идентификатор 12259.1012.26.1, за който Г. Г. твърди, че е негова индивидуална собственост, не е предмет на делото /не е поискана делбата му нито от ищеца, нито от ответника/, е прието, че правото на собственост върху този обект и събраните във връзка с него доказателства, включително за построяването му, не следва да се обсъждат. По отношение на дворното място е прието, че следва да бъде допуснато до делба, тъй като не се установява да има характер на обща част, доколкото в него са изградени съсобствени сгради-жилищна и гараж и не е установено всеки един от съсобствениците на терена да има изключително право на собственост върху отделен обект. По въпроса длъжен ли е решаващият съд да обсъди твърденията за придобивния способ и принадлежността на правото на собственост върху имот, който не е включен в делбената маса при наличието на спор аз принадлежността на правото на собственост върху включен в делбената маса обект, ако с оглед правилата на формалната житейска логика между твърдените основания за придобиване на правото на собственост върху всеки един от тези имоти съществува зависимост, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема следното: Съдът е длъжен да обсъди твърденията за придобивния способ и принадлежността на правото на собственост и за обекта, който не е включен в делбената маса, ако с оглед правилата на формалната житейска логика между твърдените основания за придобиване на правото на собственост върху всеки един от тези имоти съществува зависимост. Подобна зависимост съществува в хипотеза, при който всеки един от съсобствениците твърди, че е придобил по давност правото на собственост върху самостоятелен обект в рамките на съществуващата съсобственост, основавайки това свое твърдение на осъществяването на общ в отношенията между съсобствениците факт. Съображенията за това са следните: Ако в делбеното производство се поддържа, че всеки от съделителите е установил самостоятелна фактическа власт върху определен самостоятелен обект в рамките на съществуващата съсобственост и е упражнявал такава фактическа власт с намерение за своене въз основа на извършено неформално поделяне на самостоятелните обекти, между правата на съсобствениците върху самостоятелните обекти съществува зависимост по правилата на формалната логика, основана на общия факт на извършено разпределение, което дава основание на всеки един от съсобствениците да установи самостоятелна фактическа власт върху конкретен обект. Недопустимо е в подобна хипотеза съдът да зачете начало на самостоятелно владение по смисъла на чл.79 ЗС само за единия съделител и да отрече същото по отношение на друг съделител само по причина, че единият от самостоятелните обекти не е включен в делбената маса, след като установяването на общия факт има едни и същи правни последици за осъществяването на твърдяното придобивно основание за всеки един от обектите. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при извършената от съда преценка на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон /чл.79, ал.1 ЗС и чл.38 ЗС/. В частта, с която до делба е допуснат гараж с идентификатор 12259.1012.26.3: След като по делото е установено, че след построяването на гараж с идентификатор 12259.1012.26.1, всеки един от двамата съделители е установил самостоятелна фактическа власт върху конкретен гараж /св.Т. Клементов, Т. Т., Д. Н., С. Б./, който е ползвал за собствената си кола, неправилно въззивният съд е приел, че правото на собственост върху гаража с идентификатор 12259.1012.26.1 и събраните във връзка с него доказателства, включително за построяването му, не следва да се обсъждат единствено по причина, че не е предмет на делото. Както вече беше отбелязано, при наличие на зависимост между твърдените основания за придобиване право на собственост върху самостоятелните обекти, основана на общ факт, свързан с началния момент на установяване на самостоятелна фактическа власт, съдът е длъжен да обсъди доказателствата, представени с цел установяване осъществяването на твърдяното придобивно основание по отношение и на двата обекта и да изложи съображения дали приема придобивното основание за осъществено по отношение на всеки един от тези обекти при отчитане правното значение на общия факт. В настоящия случая извършеното разпределение на двата гаража между съделителите с намерение всеки един от тях да ползва за себе си единия от тези самостоятелни обекти, обосновава извода за установена самостоятелна фактическа власт върху конкретен обект и манифестиране на намерение за своене. Подобно разпределение, извършено по общата воля на съсобствениците, обективира в отношенията им намерението на всеки от тях да владее идеалните части на другия за себе си и има за последица превръщане на държането на идеалните части на другия съсобственик във владение по смисъла на чл.69 ЗС. И след като по делото е установено, че подобно разпределение е било извършено през 1975г., от този момент Г. Г. е установил самостоятелна фактическа власт върху гаража, построен от него навътре в дворното място, а И. Г. установил самостоятелна фактическа власт върху гаража, построен откъм улицата, неправилно въззивният съд е приел, че по делото не е установено манифестиране на завладяването на частите на Г. Г. пред последния и осъществяване от страна на И. Г. на действия, отблъскващи владението му и установяващи свое по отношение на гараж с идентификатор 12259.1012.26.3. Неправилно е прието също така, че този гараж е съсобствен между страните и следва да бъде допуснат до делба. От събраните по делото доказателства е установено, че след установяването на самостоятелна фактическа власт върху единия от гаражите, всеки от съделителите е упражнявал явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическата власт до предявяването на иска за делба през 2013г. Налице е и позоваване на изтекла придобивна давност от всеки един от съделителите за конкретния обект, поради което следва да се приеме, че И. Г. е придобил по давност правото на собственост върху гараж с идентификатор 12259.1012.26.3 и този обект към настоящия момент не е съсобствен между съделителите. В частта, с която гаражът е допуснат до делба, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В частта, с която до делба е допуснато дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 12259.1012.26: Ако всеки съсобственик притежава в индивидуална собственост самостоятелен обект, изграден в съсобственото дворно място, то представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС дори в същото да е построен и обект, съсобствеността върху който все още не е прекратена. В подобна хипотеза съсобствената самостоятелна сграда се допуска до делба със съответните припадащи се към нея идеални части от дворното място, каквито следва да бъдат определени и за останалите самостоятелни обекти в дворното място, които не са предмет на делбата. Дворното място не може да бъде допуснато до делба като самостоятелен обект, тъй като е загубило тази своя характеристика и има обслужващо предназначение по отношение на притежаваните в индивидуална собственост сгради и сградата, която все още не е поделена. /В този смисъл и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №87/07.07.2011г. на ВКС по гр.д.№825/2010г., ІІ ГО/. В настоящия случай в съсобственото дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 12259.1012.26, са построени три самостоятелни сгради-двуетажна жилищна сграда и два гаража, като всеки един от съсобствениците на дворното място притежава в индивидуална собственост самостоятелен обект-гараж. От момента на придобиване правото на собственост върху самостоятелни обекти в индивидуална собственост от всеки един съсобственик дворното място е придобило статут на обща част по смисъла на чл.38 ЗС, който и към настоящия момент не е променен, поради което делбата му като самостоятелен обект е недопустима. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това искът за делба бъде отхвърлен като неоснователен. Построената в дворното място двуетажна жилищна сграда следва да бъде допусната до делба със съответните припадащи се идеални части от дворното място. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено на 30.07.2014г. по в.гр.д.№ 374/2014г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Г., ЕГН [ЕГН] против И. Д. Г., ЕГН [ЕГН] иск за делба на поземлен имот с идентификатор 12259.1012.26 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], с площ от 689кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 12259.1012.27, 12259.1012.20, 12259.1011.54 и 12259.1012.25, с номер по предходен план 83 в кв.99, парцел ІІ, както и на построения в този поземлен имот гараж с идентификатор 12259.1012.26.3 със застроена площ от 21 кв.м. ДОПУСКА съдебната делба на построената в ПИ с идентификатор 12259.1012.26 двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.1 да бъде извършена заедно с припадащите се идеални части от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 12259.1012.26. ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80лв. /осемдесет лева/. Решението е окончателно. Председател: Членове: