4 Р Е Ш Е Н И Е №21 гр. София,03.02.2017 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 25 януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена В. като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №437/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. Мичлов П. срещу решение №2218 от 16.11.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2353/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 25.03.2015 г. по гр.д. № 17655/2013 г. на СГС, 1 ГО, 14 ти с-в в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]-С. за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 30 000 лева до пълнопредявения размер от 40 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 19.05.2013 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / . В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение-необоснованост на изводите за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат и неправилно приложение на материалния закон-чл.51 ал.2 ЗЗД по отношение квалифицирането на поведението на пострадалия като съпричиняване и редуциране на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди/болки и страдания/ с 1/4. Ответникът по касационната жалба, в отговора на същата, изразява становище за неоснователност. С определение от 20.10.2016 г. постановено по настоящото дело решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса: за наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на пострадалия и настъпилите вреди като предпоставка, за да е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД . Касационното обжалване е допуснато на основание чл.290 ал.1,т.1 ГПК , поради противоречие по въпроса на обжалваното въззивно решение със задължителната за съдилищата практика на ВКС: Р №159 /24.11.2010 г. по .д. №1117/2009 на Второ т.о., Р №169/28.02.2012 на Второ т.о. по т.д. № 762/2010 г., Р №206/12.03.2010 . по т.д. №35/2009 г. на Второ т.о. и други. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП виновно причинено от водача на тов.автомобил-влекач „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] Х. С. Х. / присъда по НОХД 471/13 на РС-Мездра/,чиято ГО на водач на МПС е била редовно застрахована от ответното застрахователно дружество и на ищеца са причинени тежки травматични увреждания, съгласно приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза,чието обезщетяване е определено в размер на пълнопредявения размер от 40 000 лева. Съдът, изследвайки механизмът на ПТП и в частност обстоятелството, че пострадалият, също като водач на лек автомобил, е бил спрял аварийно на пътното платно, без да се обозначи със светлоотразителен триъгълник е приел, че поведението му е в нарушение на чл.94 ал.1 ЗДвП, относно правилата за престой на МПС извън населените места. Това, само по себе си е квалифицирано като съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и размерът на обезщетението е редуциран с ¼. По делото са налице данни в заключението на вещото лице, че шофьорът на товарния автомобил, причинил увреждането е имал видимост към спрялото МПС от 240 м., въпреки дъжда, доколкото това е станало в светлата част от денонощието. По отговорите на правните въпроси и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 51 ал.2 ЗЗД. Съгласно Решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС по т.д. №762/2010 г. на Второ т.о. при определяне на поведението на пострадалото лице като съпричиняване на вредоносния резултат не е достатъчно установеното несъответствие на това поведение със съответните правни норми, но следва същото да е в пряка и непосредствена връзка с настъпването на конкретните вреди.В тази насока е и Р №159/24.10.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС,Второ т.о.. Ето защо, доколкото в настоящия случай в заключението на С. прието по делото е ясно констатирано, че водачът на товарния автомобил е имал видимост от 240 метра и е могъл да предотврати удара със спрялото на пътното платно МПС като намали скоростта и се отклони вляво, то въпреки, че поведението на пострадалия е нарушение с изискванията на чл.94 ал1 ЗДвП, не е налице елемент от фактическия състав на съпричиняването-обективна причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите увреждания. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи искът по чл.226 КЗ-отм. за разликата до пълнопредявения размер на обезщетението.Върху тази част от обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските : Ответникът по касация ЗК [фирма]-С. следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 200 лева, както и адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за адвокат Й. Д. от САК в размер на 600 лева за изготвяне на касационна жалба без осъществено процесуално представителство пред ВКС-чл.9 ал.2 от Наредба №1 за М. ред. ДВ бр.28/14 . Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №2218 от 16.11.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2353/2015 г. и потвърдено с него първоинстанционното решение от 25.03.2015 г. по гр.д. № 17655/2013 г. на СГС, 1 ГО, 14 ти с-в в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]-С. за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 30 000 лева до пълнопредявения размер от 40 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА - ЗК [фирма]-С. да заплати на Т. Мичлов П. сумата от още 10 000-десет хиляди лева- обезщетение за неимуществени вреди:претърпени болки и страдания в следствие на настъпило на 19.05.2013 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП. ОСЪЖДА - ЗК [фирма]-С. да заплати адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв на адвокат Й. Д. от САК в размер на 600 лева, както и да внесе държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 200 лева по сметка на ВКС . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.