Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * обезщетение за ползване * правомощия на въззивната инстанция * нередовност на исковата молба


Р Е Ш Е Н И Е

№ 403

София, 19.10.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№321 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. Д., И. Т. Господарска и Н. К. Господарски срещу решение №1733 от 12.12.11г. по гр.д.№2312/11г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу А. Б. К., лично и в качеството му на [фирма], искове по чл.109 от ЗС, както и в частта, с която са отхвърлени обусловените искове по чл.45 ЗЗД на И. Господарска и Н. Господарски за сумите от 3726лв. и 1644,30лв., представляващи обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността на ищците да ползват собствените си свинарници №2 и №7 за периода 01.06.08г. – 28.02.09г. поради недопускането им до тях, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 21.01.10г. Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Ответникът в производството А. Б. К., действащ като [фирма], оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
С определение №568 от 13.07.12г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса как следва да процедира въззивният съд, ако констатира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искова молба, неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно приетото в т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, преди да пристъпи към разглеждане на спора, с който е сезиран, въззивният съд следва да извърши служебна проверка за редовността на исковата молба и при необходимост да я остави без движение, като даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците и. В противен случай той рискува да постанови недопустимо съдебно решение. Тази постановка не е загубила сила и при действието на новия ГПК от 2007г., тъй като правната уредба в тази част няма промяна.
В настоящия случай въззивният съд не се е съобразил с това тълкувателно решение и се е произнесъл по нередовна искова молба.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците са изложили твърдения, че в имот №076015 по плана на местността „Р.”, [населено място], който е държавна собственост, има построени стопански сгради, част от които са тяхна собственост, а друга част – собственост на ответника. Ответникът построил незаконни масивни заграждения около целия стопански двор и е затворил с метални порти и огради всички пътища към притежаваните от ищците сгради. По този начин той им пречел да упражняват правото си на собственост върху сградите. Отправеното до съда искане се състои в това ответникът да бъде осъден „да премахне за своя сметка всички врати, катинари, портали и пр., преграждащи пътя към собствеността на ищците, както и да спре да им пречи лично или чрез трети лица на достъпа им до тях”. Така заявеният петитум съдържа неопределеност, която ако не бъде отстранена, ще се отрази и на диспозитива на постановеното решение. Не е изяснено в обстоятелствената част и в петитума какво представляват и къде се намират вратите и порталите, които възпрепятстват достъпа на ищците до собствените им сгради. Тази неяснота не е отстранена нито от първата, нито от въззивната инстанция, което е довело до недопустимост на обжалваното решение. Това налага обезсилването му в частта по исковете с правно основание чл.109 ЗС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд след отстраняване недостатъците на исковата молба. Нередовността на исковата молба в частта по исковете с правно основание чл.109 ЗС се е отразила и на решението по обусловените искове с правно основание чл.45 ЗЗД. Ето защо в тази част въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че са неоснователни другите оплаквания в касационната жалба. Законосъобразни са изводите на въззивната инстанция, че ограждането на целия имот от ответника, макар и без строителни книжа, не следва да бъде санкционирано по реда на чл.109 от ЗС, тъй като то предпазва имота от влизане на външни лица и животни; че самото ограждане на обекта не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху намиращите се в него сгради, напротив – оградата е и в техен интерес; че защитата по чл.109 от ЗС трябва да се свежда до преустановяване само на онези действия, които реално възпрепятстват упражняването на правото на собственост на ищците, без да ги надхвърля. При уточняване на петитума на исковата молба ищците следва да съобразят тези най-общи указания, като формулират искане, което да е адекватно на нуждата им от защита /напр. предаване на ключове, осигуряване на достъп/.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №1733 от 12.12.11г. по гр.д.№2312/11г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. Т. Д., И. Т. Господарска и Н. К. Господарски срещу А. Б. К., лично и в качеството му на [фирма], искове по чл.109 от ЗС.
ОТМЕНЯ решение №1733 от 12.12.11г. по гр.д.№2312/11г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Т. Господарска и Н. К. Господарски срещу А. Б. К., лично и в качеството му на [фирма], искове по чл.45 ЗЗД за сумите от 3726лв. и 1644,30лв., представляващи обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността на ищците да ползват собствените си свинарници №2 и №7 за периода 01.06.08г. – 28.02.09г. поради недопускането им до тях, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 21.01.10г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в обезсилената и в отменената част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: