Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 31.07.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №929 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2119 от 08.11.2013г. по т.д. №2147/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е отменено решение от 27.01.2012г. по т.д. №589/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 5 състав, като вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма], с предишно наименование ДП „С. ” иск за сумата 3 640 465 лева, престирана на отпаднало основание – развален договор от 06.03.2009г., иск за сумата 750 465 лева, представляваща задатък по чл.93 от ЗЗД, иск за сумата 348 936 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 3 640 465 лева за периода от 16.02.2010г. до завеждане на делото и иск за сумата 71 932 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на задатъка 750 465 лева за периода от 16.02.2010г. до 16.02.2011г. на основание чл.86 от ЗЗД. Касационният жалбоподател поддържа,че решението на съда е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, предопределили неговото съдържание. Твърди,че въззивният съд неправилно е счел подадената въззивна жалба за бланкетна и я е оставил без движение, което е недопустимо. Поддържа,че конкретизирането на жалбата представлява по същество подаване на нова жалба с нови правни възражения от процесуално и материално естество. Твърди, че вследствие на това нарушение съдът е нарушил определените в чл.269 изр.2 от ГПК предели на осъществявания от въззивната инстанция контрол, като без да е направено своевременно възражение от жалбоподателя, е констатирал грешка в доклада на първоинстанционния съд при разпределението на доказателствената тежест и определянето на неподлежащите на доказване факти. Наред с това твърди,че съдът е допуснал нарушение на чл.297 от ГПК и е осъществил недопустим косвен съдебен контрол, като не е зачел задължителната сила на влязлото в сила решение на Старозагорски районен съд, признаващо право на собственост върху процесния имот на трети лица, наследници на С. И.. Поддържа,че съдът погрешно е тълкувал и приложил материалния закон относно правната квалификация на договора, източник на правоотношението, като е посочил,че съдържа елементи на договор за изработка и на предварителен договор за покупко – продажба на бъдещи жилищни сгради. Поради това и всички негови разсъждения относно изправността на страните по договор за изработка и възможността за неговото разваляне по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД, били лишени от опора в закона. Също така поддържа,че са неправилни изводите на въззивния съд за неизправност на купувача по предварителния договор поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената, както и за изправност на продавача поради изпълнение на договорното задължение за изграждане на имотите в груб строеж. Счита за неправилно и становището на съда за отсъствие на обратно действие на развалянето на договора за строителство. Моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски. Ответникът по касация [фирма], поддържа, че касационната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Поддържа,че съдът правилно е преценил, че допуснатото неизпълнение не затруднява съществено, нито препятства възможността на касатора - купувач да придобие собствеността върху сградите, които е уговорено да бъдат построени и не поражда право на разваляне на договора, в който изрично е предвидена и възможност за сключване на няколко окончателни договора за отделните обекти. Поддържа,че при евентуално засягане на малък брой жилищни обекти от реституционните претенции на трети лица, цялостно разваляне на сделката би било злоупотреба с право. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от [фирма] против [фирма] искове за сумата 3 640 465 лева, престирана на отпаднало основание – развален договор от 06.03.2009г. и за сумата 750 465 лева, представляваща задатък по чл.93 от ЗЗД, както и обективно съединените акцесорни искове за мораторна лихва, Софийски апелативен съд е приел, че сключеният между страните предварителен договор за строителство и продажба на недвижими имоти /22 броя къщи/ не е развален. Посочил е,че не са налице предпоставките за разваляне на договора, а именно твърдяното от ищеца неизпълнение на договора, тъй като липсват доказателства за съзнателното му въвеждане като купувач в заблуждение досежно статута на имота. Съдът е приел за недоказано наличието на собственост на физически лица върху реални части от застроения терен и възникнала невъзможност за прехвърляне на правата върху процесните сгради поради обременяването им с правата на третите лица – реституирани собственици на земеделска земя. Също така е приел за установено, че към момента на спиране на изпълнението на строителните работи със заповед №ДК09-42/07.12.2009г. на началника на РДНСК, къщите са изпълнени в груб строеж, като изявлението за разваляне на договора е направено след изпълнение на задължението за построяване на обектите в груб строеж и възникване на задължението за страните да сключат окончателен договор. Също така съдът е приел,че уговореният срок за цялостно изпълнение на строителството не е съществен елемент на договора, а наред с това е посочил и че установената по делото забава в цялостното изпълнение на строителните работи се дължи на незаконосъобразни действия на администрацията, за които ответникът не носи вина и не следва да отговаря. Наред с това е приел,че ищецът – купувач по предварителния договор не е изправна страна по предварителния договор, тъй като не е доказано заплащането на посочената в исковата молба част от цената в размер на 3 640 465 лева. С определение №142/23.02.2015г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по следните процесуалноправни въпроси: относно правомощията на въззивната инстанция съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК за проверка на правилността на първоинстанционното решение при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба, включително следва ли да се оставя въззивната жалба без движение поради липса на указания в какво се състои порочността на решението; - относно възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно осъществяването на определени факти, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл.146 от ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти; - относно това дали се дължи доказване на неоспорени факти при условията на чл.153 от ГПК. Първите въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №246 от 23.10.2013г. по гр.д.№3418/2013г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение №24 от 20.02.2014г. по гр.д.№5245/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, с които състави на ВКС са се произнесли относно правомощията на въззивния съд при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост - в обжалваната част. По останалите въпроси, т.е. по правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, в което разрешение по действащия ГПК се проявява разликата в сравнение с въззивното обжалване по отменения процесуален закон, при което въззивният съд при проверката на правилността на първоинстанционното решение не беше обвързан от оплакванията в жалбата при разглеждане на спора по същество и при условията на пълен въззив.На тези правомощия на въззивния съд по действащия ГПК по отношение правилността на обжалваното решение кореспондира и уредбата в него относно съдържанието на жалбата. При подадена в срок въззивна жалба, макар и в същата да не са поосчени конкретни пороци на първоинстанционното решение, въззивното производство е редовно учредено, тъй като по аргумент от чл.262 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.260 ал.1 т.3 от ГПК непосочването в жалбата в какво се състои порочността на решението /т. 3/ не обуславя нейната нередовност. Поради това и съдът не е длъжен да изпраща съобщение до страната при проверката за редовността й, съгласно чл.262 от ГПК. Жалбоподателят може да поддържа във въззивното производство конкретните си доводи за неправилност на първоинстанционното решение, вкл. и да ги доуточнява и конкретизира чрез допълнителна молба. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по тези доводи относно правилността на обжалваното решение, но само доколкото същите са в рамката на подадената в срок въззивна жалба, с оглед неговите правомощия на съд по същество на спора, като обратното представлява съществено нарушение на чл.269 и чл.272 от ГПК. Недопустимо е обаче въззивникът след изтичане на срока за въззивно обжалване с допълнителна молба да допълва подадената в срок въззивна жалба, като въвежда нов предмет, тъй като това процесуално действие, като извършено след предвидения в закона срок, не може да се вземе предвид от въззивният съд – чл.64 ал.1 от ГПК, респ. съдът не дължи произнасяне по доводите в тази допълнителна молба. Настоящият състав изцяло възприема отговора на въпроса, даден в посочените решения по чл.290 от ГПК. По правния въпрос относно възможността на въззивния съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно осъществяването на определени факти, са дадени задължителни разяснения в ТР №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в т.3 на което е изразено разбирането, че доколкото обхватът на дейността на въззивната инстанция съгласно чл.269 ал.2 от ГПК, е ограничен, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. В тези случаи, както и при обосновано оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на събрани относими и допустими доказателства и релевирани доводи и възражения от страните, въззивният съд е длъжен да установи фактическата обстановка като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. По въпроса дали се дължи доказване на неоспорени факти при условията на чл.153 от ГПК също е създадена задължителна практика на ВКС, намерила израз в решение №1037 от 30.12.2009г. по гр.д. №3399/2008г. на ВКС, ГК, I г.о. В същото е прието, че признанието е доказателствено средство, което не освобождава противната страна от тежестта за доказване, освен ако съдът обяви признатия факт за ненуждаещ се от доказване. По изложените съображения и с оглед отговора на поставените от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав на ВКС намира за основателна подадената касационна жалба срещу решението на Софийски апелативен съд. Постановеното въззивно решение в обжалваната му част е неправилно поради противоречието му с разпоредбата на чл.269 от ГПК и задължителните разяснения в ТР №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е обвързан от обективните и субективните предели на въззивната жалба и от изложените в нея конкретни оплаквания, не може да ги подменя, а е длъжен да основе решението си при съобразяване с твърденията на жалбоподател. В случая в подадената срещу решението на Софийски градски съд въззивна жалба липсват довод за неправилно приложение на конкретни материалноправни норми. Направен е довод за допуснато нарушение на процесуални норми, като е посочено,че решението е постановено, без да бъдат кредитирани и подложени на обективен правен анализ всички събрани по делото доказателства. При това съдържание на въззивната жалба, въззивният съд е следвало да извърши преценка за валидност и допустимост на решението, както и да извърши преценка за наличието на твърдения в жалбата порок на решението. Наред с това въззивният съд е следвало да извърши проверка за правилното приложение на императивната разпоредба на чл.55 ал.1 от ЗЗД, съставляваща израз на основния принцип за недопустимост на неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на друго. Поради това съдът правилно е извърщил преценка за наличие на твърдяното от ищеца виновно неизпълнение на задълженията на ответника – продавач, както и за валидното упражняване на право на ишеца да развали сключения между страните договора, вследствие на което се твърди, че е отпаднало с обратна сила на основанието за плащане на процесните суми. Съдът обаче не е следвало да дава указания на страната да допълни въззивната жалба, както и не е следвало да се произнася по посочените в допълнението към въззивната жалба от 08.05.2012г. основания за неправилност на решението, тъй като допълнението е подадено след изтичане на срока за въззивно обжалване и в него не се поставят въпроси, касаещи валидността, допустимостта или неправилността на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на императивна правна норма. Обсъждайки тези възражения в мотивите си, въззивният съд се е произнесъл по нерелевирани своевременно доводи и е дал разрешение на правни въпроси, по които страните не са изразявали становището си в първоинстанционното производство. По делото е безспорно, че на 06.03.2009г. между страните е сключен предварителен договор за строителство и продажба на 24 броя жилищни сгради, находящи се в УПИ ІХ-64 и УПИ Х-65 от кв.654 по плана на [населено място], като е уговорено строителството да бъде изпълнено в четиринадесетмесечен срок от подписването на предварителния договор, а окончателният договор да се сключи в допълнително уговорен между страните срок след издаване на протокол по чл.181 ал.2 от ЗУТ от съответния компетентен орган. В чл.3 е предвидена обща цена на сградите, предмет на договора, като е посочена и цената на всяка от сградите поотделно. С анекс от 21.07.2009г. страните са изменили предварителния договор от 06.03.2009г., като са се съгласили да отпадне задължението на продавача да построи и да прехвърли в собственост на купувача жилищни сгради №9 и №10, като съответно са изменили и общата уговорена цена по договора в размер на 6 898 064,14 лева като са предвидили, че същата ще бъде изплатена на седем отделни вноски, размерът и падежът на всяка от които е посочен в т.5.1 до 5.7 на договора. Изрично е уговорено, че първата вноска в размер на 750 465 лева служи и като задатък, обезпечаващ и гарантиращ изпълнението на договора. В първото съдебно заседание по делото , първоинстанционният съд е обявил по реда на чл.146 ал.1 т.4 от ГПК за безспорно между страните обстоятелството, че купувачът [фирма] е заплатил на продавача в изпълнение на процесния договор сума в размер на 3 640 465 лева, от която задатък в размер на 750 465 лева. Страните не са възразили своевременно срещу направения от съда доклад. Съгласно клаузата на чл. 32 от договора продавачът декларира, че към момента на подписване на договора е единствен легитимен собственик на описаните в договора имоти и описаните съответни идеални части от УПИ, че тези недвижими имоти не са продавани на други лица, че тези имоти, както и урегулираните поземлени имоти, в които същите се изграждат, са чисти от ипотеки, възбрани, дела и други вещни тежести, че относно тях няма съдебни спорове, че трети лица нямат каквито и да било права и/или претенции по отношение на тези имоти или УПИ, в които се изграждат, и се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху същите имоти, свободна от всякакви тежести и претенции на трети лица. Съгласно чл.33 от договора в случай, че някоя от декларациите в чл.32 се окаже невярна или че след сключването на окончателния договор купувачът бъде отстранен от който и да е от описаните в договора имоти, по някоя от изброените в същия член причини, продавачът се задължава да върне на купувача платената от него по договора цена в пълен размер , да му заплати направените разноски във връзка със закупуването на тези имоти и стойността на всички извършени от купувача подобрения в имотите. Уговорката в чл. 33 от договора безспорно охранява интереса на купувача. Включвайки изрично тази клауза в договора страните са приели помежду си, че интересът на купувача би бил накърнен, ако трети лица претендират самостоятелни права върху недвижимите имоти, предмет на договора, съответно ако му бъде прехвърлена собствеността върху имоти, по отношение на които съществува спор за правото на собственост с трети за договора лица. В съответствие с това са предвидили изрично възможността, при наличието на такива претенции и при знание у продавача за тези претенции към момента на сключване на договора, договорът да се счита развален без определяне на срок за изпълнение, каквото с оглед на конкретната форма на неизпълнение би било и безпредметно. Следователно, в настоящата хипотеза е налице отклонение от общото правило на чл.87 ал.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълнение, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят от нея, ако уговорят други условия и начин на разваляне на сключения между тях договор. Посочената норма е приложима само дотолкова, доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор и доколкото страните не са уговорили други условия и начин за развалянето им. Следователно, при отсъствие на императивни разпоредби относно развалянето на предварителния договор за продажба на недвижим имот, страните са свободни сами да определят условията, при които настъпва разваляне на същия с едностранно волеизявление на изправната до неизправната страна, в т. ч. и да предвидят, че изявлението за разваляне може да бъде отправено и поражда действие, без да е необходимо даването на допълнителен срок за изпълнение.В този смисъл са и постановените от ВКС по реда на чл.290 от ГПК решения, съставляващи задължителна за съдилищата практика /решение № 31 от 13.11.2009 г. по т. д. № 661/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №47 от 31.03.2011г. по т.д.№706/2010г.. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №251 от 7.01.2013 г по т. д. № 1002/2011 г., на ВКС, ТК, II т. о.,/ Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако е уговорено да не бъде даван такъв срок, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. В случая са осъществени предвидените в чл.33 от предварителния договор предпоставки за развалянето му - още към момента на сключване на договора е бил налице съдебен спор по отношение на УПИ ІХ-64 и УПИ Х-65 от кв.654 по плана на [населено място]. По отношение на част от тези имоти са били предявени претенции за собственост от трети лица, наследници на С. И. Димитров, по искане на които е било одобрено попълване на кадастралната основа на кв.654 по плана на [населено място], с нов ПИ №3019е., на който те се легитимират като собственици. Знанието на продавача, за съществуването на тези претенции към момента на сключването на предварителния договор се установява безспорно от представеното по делото решение №237 от 12.08.2009г. по адм. дело №663/2008г. на Старозагорски административен съд, с което по жалба на [фирма], с предишно наименование ДП „С. и възстановяване” е обявена за нищожна заповед №868/07.04.2008г. на кмета на [община], с която е одобрено попълването на кадастралната основа на кв.654 по плана на [населено място], с нов ПИ №3019е., собственост на наследниците на С. И. Димитров. Продавачът [фирма] е бил страна по това производство, съответно още към момента на образуването му през 2008г., той е узнал за предявените от третите лица претенции за придобити по реституция вещни права върху част от процесния терен, като към момента на сключване на предварителния договор от 06.03.2009г. административното производство не е било приключило. Обстоятелството дали третите лица действително са титуляри на претендираните от тях права върху имота, е без значение, доколкото страните са предвидили като самостоятелно основание за разваляне на предварителния договор и наличието на претенции на трети лица, а не само на действително притежавани или установени по съдебен ред вещни права върху недвижимите имоти, предмет на договора . Настоящият състав не споделя изводите на пъровинстанцционния съд, че в случая е недопустимо разваляне, доколкото към момента на отправяне на изявлението за разваляне на договора сградите са били изпълнение в груб строеж, а срокът за изпълнение на цялостното строителство и на уговорените довършителни работи не е съществен елемент на договора. Обстоятелството,че договорът е изпълнен частично, като продавачът е построил предвидените в него сгради до ниво груб строеж е без значение, защото основанието за разваляне в случая не е неизпълнение на задължението за построяване на сградите в уговорения срок. Налице е пълно неизпълнение по отношение на задължението да бъде осигурено несмущаваното упражняване на правата на купувача като собственик на тези сгради и терена, което страните изрично са предвидили като съществено за неговия интерес, независимо от изпълнението на останалите поети с договора задължения. По този начин страните по взаимно съгласие са признали,че неизпълнението на това конкретното задължение води до невъзможност да се удовлетвори интересът на кредитора. Същественото значение на това задължение за цялостното изпълнение на договора се потвърждава и от обстоятелството,че именно поради претенциите на третите лица, за които купувачът не е бил уведомен, по техни жалби строителството на процесните сгради е било спряно в периода от 07.12.2009г. до 22.02.2011г., съответно 07.03.2011г., когато със заповеди на началника на РДНСК Стара З. е било разрешено продължаването на изпълнението на строежите. При установените по делото факти, че ищецът-купувач е изправна страна по процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.03.2009г., като е заплатил авансово част от цената в размер на 3 640 465 лева, от които 750 645 лева задатък, и че ответникът не е изпълнил поетите задължения в чл.32 от договора, като е декларирал неверни обстоятелства относно липсата на претенции на трети лица по отношение на недвижимите имоти, които се е задължил да прехвърли, следва да се приеме, че с отправената от купувача нотариална покана, съдържаща едностранно изявление за прекратяване на предварителния договор от 06.03.2009г., получена от ответника-продавач на 15.02.2010г. договорът е бил развален. Като последица от развалянето, платената от купувача сума в размер на 3 640 465 лева, представляваща част от цената на имота, се явява платена на отпаднало основание и подлежи на връщане в съответствие с чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба - 16.02.2011г. до окончателното й изплащане. Вследствие развалянето на процесния договор поради виновното му неизпълнение от страна на продавача, за последния е възникнало и задължението по чл.36 от договора за връщане на получения задатък /посочената в чл. 5.1 сума 75 0465 лева/ в двоен размер. Поради това наред с връщането на цялата дадена по договора сума, на ищеца следва да бъде присъдена още веднъж сумата равна на дадения задатък 750 465 лева, с което се постига присъждане на двойния размер на задатъка. Ето защо, искът по чл.93 ал.2 от ЗЗД за сумата 750 465 лева е основателен и следва да бъде уважен. Основателността на главните претенции обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД. В хипотезата на чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД забавата за връщане на сумата, дадена на отпаднало основание, настъпва с отправянето на покана от кредитора, а не от момента на плащането, в който смисъл е и задължителната съдебна практика - разясненията по т. 7 от ППВС №1/79г. В случая, покана за връщане на платената по процесния договор част от цената на имота и за връщане на задатъка в двоен размер е връчена на продавача на 15.02.2010г. Независимо, че съгласно договора не е било необходимо да се дава срок за изпълнение на задължението по чл.33 от същия, в поканата е определен двадесетдневен срок за изпълнение, който е изтекъл на 07.03.2010г. Съответно от 08.03.2010г. е настъпила изискуемостта и съответно забавата за връщане на авансово платената част от цената, както и на задатъка от 750 645 лева. Размерът на обезщетението за забава на сумата 3 640 465 лева, за периода от 08.03.2010г. до 16.02.2011г., определен съгласно чл.162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор на законна лихва, възлиза на 357 139,72 лева. Размерът на обезщетението за забава на сумата 750 465 лева, за периода от 08.03.2010г. до 16.02.2011г., определен съгласно чл.162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор на законна лихва, възлиза на 73 622,70 лева.Поради това и двата иска по чл.86 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло в пълния им заявен размер съответно от 348 936 лева и 71 932 лева. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293 ал. 1 от ГПК като неправилно, като вместо това следва [фирма], [населено място], да бъде осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД сумата 3 640 465 лева, престирана на отпаднало основание – развален договор от 06.03.2009г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 16.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД, сумата 750 465 лева, представляваща задатък по чл.36, вр. чл.5.1 от договора, ведно със законната лихва върху същата, считано от 16.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 от ЗЗД сумата 348 936 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 3 640 465 лева за периода от 08.03.2010г. до 16.02.2011г. и на основание чл.86 от ЗЗД сумата 71 932 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на задатъка 750 465 лева за периода от 08.03.2010г. до 16.02.2011г. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 389 933,08 лв. - направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за трите инстанции. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №2119 от 08.11.2013г. по т.д. №2147/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.7, представлявано от изпълнителния директор Ц. Х., да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.В, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М. Марков на основание на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД сумата 3 640 465 лева / три милиона шестстотин и четиридесет хиляди четиристотин шестдесет и пет лева/, престирана на отпаднало основание – развален договор от 06.03.2009г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 16.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД сумата 750 465 лева / седемстотин и петдесет хиляди четиристотин шестдесет и пет лева/ , представляваща задатък по чл.36, вр. чл.5.1 от договора, ведно със законната лихва върху същата, считано от 16.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 от ЗЗД сумата 348 936 лева / триста четиридесет и осем хиляди деветстотин тридесет и шест лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 3 640 465 лева за периода от 08.03.2010г. до 16.02.2011г. и на основание чл.86 от ЗЗД сумата 71 932 лева /седемдесет и една хиляди деветстотин тридесет и два лева/, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на задатъка 750 465 лева за периода от 08.03.2010г. до 16.02.2011г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 389 933,08 лв. / триста осемдесет и девет хиляди деветстотин тридесет и три лева и осем стотинки/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.