Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №.........   София ,.............  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и  девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Елена Авдева     ЧЛЕНОВЕ :  Биляна Чочева   Теодора Стамболова   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието  на прокурора Красимира Колова .................................... изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 452 /2009 г.   Производството е инициирано от осъдения З. Ф. Х. за възобновяване на нохд № 132/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. В искането се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила защото е отказал провеждането на съкратено съдебно следствие. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не държи сметка за обществената опасност на деянието и дееца. В заключение се иска отмяна на атакувания съдебен акт и ново разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Защитникът на искателя пледира за намаляване на определената санкция. Прокурорът възразява по основателността на направените оплаквания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Пловдивският окръжен съд с протоколно определение № 17 от 24.02.2009 г. по нохд № 132/2009 г. на основание чл.382, ал.7 от НПК одобрил споразумение, постигнато от прокурора и защитника на обвиняемия и подписано от последния, според което Х. бил признат за виновен в това, че при условията на опасен рецидив на 14.11.2008 г. без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество - хероин с общо тегло 0.0556 грама и на същата дата разпространил хероин с общо тегло 1, 2468 грама, поради което и на основание чл.354а, ал.2, т.4 във връзка с ал.1, пр.1 и чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” и чл.55,ал.1, т.1 и ал.2 от НК от НК му било наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим и 10 000 лева глоба. Определението влязло в сила на 24.02.2009 г.   Искането на З. Х. за неговата отмяна е неоснователно. Изложените от осъдения доводи не подкрепят твърдението за съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК, допуснати от окръжния съд. Искателят напълно игнорира особеностите на процедурата по чл. 381 - чл.383 от НПК, която е следвал настоящия процес. Между прокурора и обвиняемия чрез упълномощения от него защитник е постигнато споразумение за решаване на делото, в което са отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси, посочени в чл. 381,ал.5 от НПК , включително относно фактическите признаци на извършеното деяние, предмета на престъплението и правната квалификация. З. Х. декларирал писмено, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Окръжният съд, в съдебното заседание на 24.02.2009 г., преди да пристъпи към обсъждане на споразумението, разяснил на обвиняемия правата му по НПК, след което той заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен, доброволно е подписал споразумението, разбира последиците от него и се съгласява с тях. В искането за възобновяване не се съдържат оплаквания, че процесът на изготвяне на споразумението е опорочен и се отклонява от действителната воля на осъдения, а данни в тази насока не се откриват и при служебния преглед на извършените процесуални действия. Напротив,З. Х. изрично твърди пред настоящата инстанция, че е предпочел споразумението пред общата състезателна процедура предвид възможността за по-леко наказание. При това положение атакуваният съдебен акт би бил уязвим само в хипотезата на нарушение на чл. 382, ал.7 от НПК, ако съдът е допуснал одобрение на споразумение, противоречащо на закона и морала. Аргументите на З. Х. не подкрепят тази възможност. Твърдението, че съдът неправилно е отказал процедура по Глава двадесет и седма от НПК няма връзка с процесуалното развитие на казуса. Обвиняемият не е отправял подобно искане към съда, поради което не би могла да възникне ситуация на неправомерно отхвърляне на съкратеното съдебно следствие. В досието на делото отсъстват следи от манипулация на доказателствата във вреда на обвиняемия. Не се установява и явна несправедливост на наложеното наказание четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. Няма очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца от една страна и тежестта на наложеното наказание, от друга. Санкцията е определена при условията на чл.55 от НК под легалния минимум без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Не е вярно оплакването за надценяване на криминалното минало на подсъдимия . З. Х. е осъждан десет пъти, от които два пъти за притежаване и разпространяване на наркотици. Очевидно той се е вписал в мрежата на разпространители на наркотични вещества и въпреки ниското си ниво в тази престъпна структура представлява сериозна обществена заплаха предвид популярността му сред наркозависимите лица според показанията на свидетелите К. С оглед целите на личната и генерална превенция наложеното наказание не бива да търпи корекция в исканата от осъдения посока. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи , че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. Ф. Х. за възобновяване на нохд № 132/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.