Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е


№ 6


гр. София, 27.07.2021 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА


при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1468 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:



Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 441 от 19.10.2020 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 7950 от 22.11.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 17291/2018 г. по описа на СГС, ІІ „г” възз.състав в приложното поле на чл. 280, ал. 2, хипотеза 3 ГПК.
Касаторите Т. А. М., Р. С. М., М. К. К., М. К. К. и А. М. Б., представлявани от Адвокатско дружество „Калоянов, Георгиева, Петкова енд Ко.” чрез адвокат Д. К. от САК, поддържат, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли решението да бъде отменено и ВКС да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представят списък на разноски.
Ответниците по касация И. М. Я. и П. Ц. Я., представлявани по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК от адвокат М. М. от САК, поддържат, че въззивното решение е правилно, доколкото съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да съдейства на страните за изясняване на делото, но това не го овластява да прекрати производството при липса на изрично изявление за оттегляне или отказ от иска. Моли решението на СГС да бъде потвърдено.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 178748 от 24.07.2017 г. по гр.д.№ 54324/2010 г. на СРС, 50 състав, с което е отхвърлен предявеният от Т. А. М., Р. С. М., М. К. К., М. К. К. и А. М. Б. срещу И. М. Я. и П. Ц. Я. иск с правно основание чл. 108 ЗС относно апартамент с площ 55 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] – вътрешна част, описан чрез граници и съставящи го помещения, част от сградата, построена в УПИ ** по плана на [населено място], м. „Ц.”.
Производството по гр.д.№ 54324/2010 г. на СРС, 50 състав е образувано въз основа на искова молба от 22.06.2010 г., предявена от С. Б. К., Ф. А. К. и М. А. Б. по реда на чл. 211 ГПК – като насрещен иск срещу искова молба на И. М. Я. и П. Ц. Я., въз основа на която е образувано гр.д.№ 55174/2009 г. на СРС, 50 състав. С протоколно определение от 02.11.2010 г. по гр.д.№ 55174/2009 г. на СРС, 50 състав насрещния иск е изпратен за образуване в самостоятелно гражданско дело, а именно - гр.д.№ 54324/2010 г. на СРС, 50 състав. След образуването му, с определение от з.з. 01.12.2010 г., производството по последното е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до приключването с влязло в сила решение на производството по гр.д.№ 55174/2009 г. на СРС, 50 състав. Възобновено е на 29.04.2013 г., след като с Решение № 6679508 от 14.03.2011 г. (влязло в сила на 05.04.2013 г.) е отхвърлен предявеният от И. М. Я. и П. Ц. Я. положителен установителен иск да се признае за установено по отношение на С. Б. К., Ф. А. К. и М. А. Б., че И. М. Я. и П. Ц. Я. са собственици на втори жилищен етаж на двуетажна полумасивна сграда, находяща се в [населено място], [улица] – вътрешна част, състояща се от стая, хол, кухня, коридор и тоалетна, с площ около 55 кв.м., при съседи: двор, калкан, поликлиника и стълбище, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Прието е, че не е осъществено заявеното от И. М. Я. и П. Ц. Я. придобивно основание – изтекла в тяхна полза давност в периода 17.11.1997 г. – 18.11.2007 г.
От своя страна, с исковата молба от 22.06.2010 г. С. Б. К., Ф. А. К. и М. А. Б. (починали в хода на делото и заместени от техните наследници, съответно: Т. А. М. и Р. С. М.; М. К. К. и М. К. К.; А. М. Б.) са поддържали, че са придобили собствеността върху същото жилище по реституция, като правата им са удостоверени с нотариален акт № 129 от 05.11.2009 г., том ІІ, рег.№ 14239, д.№ 301/2009 г. на нотариус М. Ш. (рег.№ *). Тъй като насрещната страна упражнява фактическа власт без правно основание, заявили са искане И. М. Я. и П. Ц. Я. да бъдат осъдени да им предадат апартамента, намиращ се в сградата, построена в УПИ ** по плана на [населено място], м. „Ц.”, както и да бъде отменен констативен нотариален акт № 110 от 17.03.2005 г., том ІІ, рег.№ 3567, д.№ 281/2005 г. по описа на нотариус В.Б. (рег.№ * на НК), съставен на името на И. М. Я. относно собствеността върху 1/2 ид.част от обекта.
С разпореждане от 17.05.2013 г. СРС, 50 състав е дал указания на ищците да отстранят нередовности на своята искова молба, като посочат основанието (фактите), на което е възникнало правото им на собственост; да представят удостоверение за данъчна оценка; да посочат всеки от ищците каква идеална част претендира. Заявени са уточнения с молба от 26.06.2013 г. (л. 15 от делото на СРС), съгласно които правата на ищците (по наследство и реституция) са удостоверени с представения с исковата молба констативен нотариален акт № 129 от 05.11.2009 г., като процесното жилище е втори етаж - реална част от триетажната сграда, описана в нотариалния акт.
Отговор на исковата молба е постъпил от особения представител на И. М. Я. и П. Ц. Я. по чл. 47, ал. 6 ГПК - адвокат М. М. от САК. Заето е становище, че претенцията по чл. 108 ЗС е процесуално допустима. При съобразяване на влязлото в сила Решение № 6679508 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 55174/2009 г. на СРС, 50 състав, признато е, че ответниците безспорно не са собственици на процесния апартамент. Тъй като те са освободили имота, становището на особения им представител е, че иска по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В проведеното о.с.з.12.06.2017 г. са се явили процесуалните представители на страните, като пълномощникът на ищците (адвокат М.) е заявила, че поддържа „предявения иск относно отмяна на нотариален акт 110”, както и че ищците „не претендираме по чл. 108 ЗС предвид основния иск, [срещу] който е предявен насрещния и влязлото в сила решение”. С обявения в заседанието доклад СРС, 50 състав е приел, че „ищцовата страна … не желае провеждането на производство по предварително предявения иск по чл. 108 ЗС”. Дадени са указания, че ищцовата страна следва да установи, че признатите с констативен нотариален акт права на ответниците не съществуват в правния мир, респ. – не са били налице основания за придобиване на собственост от ответниците. Даден е ход по същество.
Последвало е постановяването на първоинстанционното решение, с което е прието, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен. Този извод е мотивиран на първо място с извод, че ищците не са провели главно и пълно доказване относно факта, че ответниците продължават да владеят имота. Освен това не е доказано и наличието на идентичност между процесния апартамент и втория етаж, описан в н.а.№ 129 от 05.11.2009 г., том ІІ, рег.№ 14239, д.№ 301/2009 г. Поради отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, за неоснователно е прието и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК досежно к.н.а.№ 110 от 17.03.2005 г., том ІІ, рег.№ 3567, д.№ 281/2005 г.
Решението е атакувано с въззивна жалба от ищците, с която е поддържано, че решението на СРС е недопустимо и неправилно. Заявено е оплакване за допуснати нарушения при докладване на делото: непълнота на дадените указания, пропуск да бъдат отстранени евентуални неясноти в позициите на страните, отсъствие на преценка на редовността на направените искания. Отново е заявено, че „иска по чл. 108 ЗС не е поддържан”, а единствено поддържан е „иск за отмяна” на к.н.а.№ 110 от 17.03.2005 г. Подчертано е значението на влязлото в сила Решение № 6679508 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 55174/2009 г. на СРС, 50 състав.
Произнасяйки се по въззивната жалба, СГС е приел първоинстанционното решение за процесуално допустимо, доколкото изявлението на ищците, че не поддържат претенцията по чл. 108 ЗС, а само искане за отменяване на съставения в полза на И. М. Я. и П. Ц. Я. констативен нотариален акт от 17.03.2005 г., не представлява оттегляне или отказ от иска и не десезира съда с произнасяне по съществото на спора. Произнасяйки се по правилността на първоинстанционното решение, СГС е посочил, че въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания, поради което дължимата проверка се свежда до правилното приложение на императивните материалноправни норми. При липса на допуснати в тази връзка нарушения, въззивният съд е приел, че актът на СРС следва да бъде потвърден. Отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС изключва възможността за отменяване на съставения в полза на Я. констативен нотариален акт от 2005 г., доколкото това би било последица само при уважен иск за собственост.

По основанието за допускане на касационното обжалване:

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Като основание за допускане на касационното обжалване очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна” се характеризира степента на проявление - квалифициран, особено тежък порок. В случая термина няма субективни измерения – за да се приеме, че е налице очевидна неправилност, не се изследва дали порока на съдебния акт е явен за всички. Терминът обозначава състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, проявено в квалифицирана степен. От самия прочит на акта изпъква флагрантното несъответствие между съдържанието на въззивната жалба и възприетото от съдебния състав, според когото въззивниците не са заявили основания за неправилност на първоинстанционния акт. Напротив – изрично са заявени оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случая оплакванията са обосновани, доколкото е очевидно несъответствието между позициите, заети от страните (с исковата молба, уточнението й и отговора на исковата молба), съдържанието на доклада на СРС относно приетите за подлежащи на доказване обстоятелства и тези, преценени впоследствие като спорни с акта по същество. В случая докладът вместо да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права, се е превърнал в средство страните да бъдат изненадани с постановения акт по съществото на спора. Явно е и отсъствието на процесуални действия по смисъла на чл. 7, ал. 1 ГПК и чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК, насочени към изясняване обхвата на търсената защита, подлежащите на установяване релевантни факти, отделяне на безспорните от спорните обстоятелства и разпределянето на доказателствената тежест във връзка с последните.
В тази ситуация въззивният съд е бил длъжен най-напред да предприеме процесуални действия, посредством които да изясни с какъв иск е сезиран. Действително, с исковата молба от 22.06.2010 г. е заявен ревандикационен иск. Съгласно т. 2.А от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК този иск съдържа в себе си две искания за правна защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Изявленията в молбите от 23.04.2013 г. (л. 12 от делото на СРС), от 26.06.2013 г. и в о.с.з. 12.06.2017 г., както и във въззивната жалба, че не се поддържа иск по чл. 108 ЗС, а се поддържа само „иск за отмяна” на констативен нотариален акт, навеждат на мисълта за предприето изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК - преминаване от осъдителен иск към установителен. Действието е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, а в случая е предприето дори по-рано – преди първото заседание за разглеждане на делото. Следва да се отбележи обаче, че изявленията на ищцовата страна не са недвусмислени, поради което и на основание чл. 7, ал. 1 ГПК и чл. 145, ал. 2 ГПК съдът е бил длъжен да изиска от ищците да уточнят оттеглят ли, отказват ли се от иска по чл. 108 ЗС като цяло или отправят към съда искане да установи със сила на пресъдено нещо техните права върху процесната вещ, последица от което (по силата на чл. 537, ал. 2 ГПК) би било претендираното отменяване на к.н.а.№ 110 от 17.03.2005 г. Изясняването на този въпрос е предпоставка за даването на надлежни указания относно подлежащите на доказване факти, тъй като в случай, че отправеното до съда искане е само за установяване на правата на ищците, без всякакво значение за изхода от спора е обстоятелството дали ответниците упражняват фактическа власт върху апартамента или не. В случай пък, че за иска по чл. 108 ЗС се заявява пълен отказ или оттегляне (подлежащо на изрично санкциониране от съда при условията на чл. 29, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 34, ал. 3 ГПК и чл. 47, ал. 6 ГПК), поставя се въпросът за допустимостта на процеса като цяло, тъй като самостоятелен иск за отменяване на констативен нотариален акт е недопустим, доколкото с чл. 537, ал. 2 ГПК тази отмяна е уредена само като последица от разрешен в рамките на конкретното дело спор за собственост.
На следващо място - в случай на поддържан положителен установителен иск за собственост, въззивният съд е бил длъжен да съобрази отсъствието на оспорване от страна на ответниците относно идентичността между процесния апартамент и описания в к.н.а.№ 129 от 05.11.2009 г., том ІІ, рег.№ 14239, д.№ 301/2009 г. на нотариус М. Ш. (рег.№ *) втори етаж от сградата, удостоверена като собственост на наследодателите на настоящите ищци. Съдържанието на отговора на исковата молба свидетелства за имплицитно признание относно този факт, доколкото заетата позиция е, че е налице идентичност между спора по настоящото и по приключилото с влязло в сила решение гр.д.№ 55174/2009 г. на СРС, 50 състав; че ответниците не са собственици на спорната вещ, както и отсъствието на възражения досежно обхвата на правата, удостоверени с к.н.а.№ 129 от 05.11.2009 г. (което подлежи на съобразяване от гледна точка постановките на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК за легитимиращото действие на констативния нотариален акт). В тази връзка въззивният съд е бил длъжен да изпълни и задълженията си по чл. 145, ал. 2 ГПК, в зависимост от което да процедира или по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, или съгласно т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Изложеното мотивира ВКС да приеме, че атакуваното въззивно решение е незаконосъобразно. Преди всичко то се явява постановено по нередовна претенция, което налага неговото обезсилване, както и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на първо място ще следва да се изясни с какъв иск е сезиран съда. В зависимост от направените уточнения в единия случай ще следва да се извърши преценка за допустимостта на производството като цяло, респ. - на постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост. В случай че се поддържа положителен установителен иск за собственост, то, след допускане на заявеното пред СРС изменение на иска, ще следва да се обезсили произнасянето по осъдителното искане, а във връзка с произнасянето по съществото на установителния иск за собственост ще следва да бъдат отстранени пороците на първоинстанционния акт чрез действия по установяване на фактите и прилагане на правото при съобразяване на изложеното по-горе.
По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 7950 от 22.11.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 17291/2018 г. по описа на СГС, ІІ „г” възз.състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: