4 Р Е Ш Е Н И Е № 367 гр.София, 06.10.2011г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА боян цонев при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N108 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 24.11.2010г. по гр.д.№ 477 / 2010г., с което Видински окръжен съд е уважил предявените от С. С. Г. искове срещу [фирма], с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С определение от 25.05.2011г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса за начина по който работодателят следва да установи времето на извършване на трудовите нарушения с оглед преценката за спазване срока по чл.194 КТ, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят - [фирма], поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът С. С. Г. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от С. С. Г. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е установил, че със Заповед №525/10.11.2009г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.190, ал.1, т.3, 4 и 7 КТ и е прекратено трудовото му правоотношение като “старши специалист банка /кредитиране/” в Ц.-клон В., но наказанието е наложено след предвидения от закона срок. Работодателят е поддържал, че ищецът с действията и бездействието си не е изпълнявал трудовите си задължения да анализира и оценява кредитоспособността на кредитополучателя, обезпечеността и степента на кредитния риск, с което е злоупотребил с доверието на работодателя. Съдът е изложил съображения, че от текста на заповедта, в която са посочени номера на кредитни досиета, не става ясно какво точно нарушение и кога е било извършено от служителя, а и посочено в обстоятелствената част нарушение не съответствува на текстовете от закона цитирани в същата. Прието е, че непосочването на период на нарушенията води до невъзможност да се прецени дали наказанието е наложено в срока по чл.194 КТ, без да е направена преценка и на посочения в заповедта доклад от 28.09.2009г. от служба “Вътрешен контрол” на Ц., в който са констатирани нарушенията и са посочени са точно кредите, по които са допуснати грешки при отпускането им и съобразно, който са дадени обяснения от служителя. По въпросът, обусловил допускането на касационното обжалване, за начина по който работодателят следва да установи времето на извършване на трудовите нарушения с оглед преценката за спазване срока по чл.194 КТ, настоящия състав намира, че съдът е разрешил същия в противоречие с практиката на ВКС, уеднаквена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения- от 26.07.2010г. по гр.д.№ 470/2009г. на ВКС, от 13.10.2010г. по гр.д.№ 1130/2009г. на ВКС и от 20.12.2010г. по гр.д.№ 644/2010г. на ВКС, според която двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарните наказания, започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. При така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е постановено в противоречише с практиката на ВКС и като неправилно и следва да се отмени. Тъй като се налага да бъдат извършени нови процесуални действия, то на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Работодателят е поддържал, че ищецът с действията и бездействието си не е изпълнявал трудовите си задължения да анализира и оценява кредитоспособността на кредитополучателя, обезпечеността и степента на кредитния риск, с което е злоупотребил с доверието на работодателя. Съдът не е направил анализ на посочения в заповедта доклад от 28.09.2009г. от служба “Вътрешен контрол” на Ц., в които са констатирани нарушенията и са посочени точно кредите, по които са допуснати грешки при отпускането им и съобразно които са дадени обяснения от служителя. Именно с оглед на този доклад от служба “Вътрешен контрол” на Ц. се установява, че наказанието е наложено в предвидения в разпоредбата на чл.194 ГПК срок от узнаване от субекта на дисциплинарна власт на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина. Съдът, за да признае за незаконно дисциплинарното уволнение се е ограничил само да констатира, че са налице процесуални нарушения при издаване на заповедта за дисциплинарно наказание. С оглед изложените по – горе съображения настоящия състав намира, че при новото разглеждане на делото съдът следва да анализира всички доказателствата по делото, за да прецени по същество извършени ли са сочените в доклада от 28.09.2009г. от служба “Вътрешен контрол” на Ц. нарушения и съставляват ли същите основание за налагане на най-тежкото наказание -дисциплинарно уволнение по смисъла на чл.190, ал.1, т.3, 4 и 7 КТ. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : О Т М Е Н Я решение от 24.11.2010г. по гр.д.№ 477 / 2010г. на Видински окръжен съд . В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: