Ключови фрази
Делба * наследство * съпружеска имуществена общност * определяне на квоти * придобиване по време на брака

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 103

 

гр. София, 16.02.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при секретаря Ан. Иванова

след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 137 по описа на четвърто гражданско отделение за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

 

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 125 от 22.07.2008 г. по гр. д. № 209/08 г. Окръжен съд гр. Б. е отменил решение № 114 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 1881/07 г. на Районен съд гр. Б.. П. е ново решение, с което е допуснал извършването на съдебна делба между ЮР. Н. и Д. И. Б. по отношение на втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда заедно с избено и таванско помещения, със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на 1/3 ид. ч. от 253/440 ид. ч. кв. м. от дворно място, представляващо имот пл. № 970 от 253 кв. м. в УПИ * кв. 121 по плана на гр. Б., при квоти от по ½ ид. ч. за всеки от тях.

Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Д. Б. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.

Ответникът по касация Ю. Н. оспорва жалбата.

ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:

За да допусне делбата въззивният съд е приел, че строителството на апартамента е завършено до 1970 г., по време на брака на наследодателите на ищеца. Въпреки че заемът е изплатен по време на втория брак на наследодателя, разрешението на ДСК за снабдяване с нотариален акт е дадено през 1970 г., което било индиция, че до смъртта на първата съпруга жилището е било построено. Втората съпруга не е съсобственик, въпреки че нотариалният акт е издаден през 1975 г. и заемът е изплащан по време на втория брак, тъй като тези факти не променят правото на собственост на наследниците на първата съпруга на наследодателя.

В жалбата се твърди че съдът допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като при разглеждане на спора в първоинстанционния съд касаторът бил лишен от възможността да ангажира гласни доказателства и да оспори писмото на ДСК относно неговата достоверност. Нотариалният акт за апартамента бил издаден на наследодателя за негово лично имущество. Апартаментът не съществувал към момента на смъртта на първата съпруга Я. Б. съпружеска имуществена общност между наследодателя и втората му съпруга, тъй като кредитът за него бил изплащан по време на брака им. Делбата била нищожна, тъй като преживялата съпруга на наследодателя не участвувала в нея.

С определение № 111 от 13.02.2009 г. постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че съществените въпроси разгледани от съда са за момента от който се придобива собственост върху новопостроено жилище и за необходимостта от участие на всички наследници в делбата.

Доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при събиране на доказателствата са неоснователни. Писмото на ДСК е представено в първоинстанционното производство и е прието като доказателство в съдебно заседание, проведено при участие на касатора, но същото не е било оспорено от него по реда на чл. 154 ГПК /отм./. Въззивният съд няма отношение към събирането на това доказателство, а само го е обсъдил в мотивите на решението, поради което оплакванията за допуснати нарушения от негова страна са неоснователни.

Спори се дали процесният апартамент е съпружеска имуществена общност между наследодателя Х първата му съпруга Я, или между него и втората му съпруга З. И. на въззивния съд, че втората съпруга не е съсобственик на апартамента и за това не следва да участвува в делбата, са законосъобразни.

Видно е от данните по делото, че ищецът е внук на Х. Н. , починал на 05.01.2007 г. и на Я. М. , починала на 29.07.1970 г. Наследодателите сключили брак на 16.12.1950 г. от който имали син Р. , починал през 2001 г. и оставил за наследници син Ю. и съпруга Т. С договор за доброволна делба от 26.01.1966 г. Христо Н. получил дял от наследството на Г. М. в размер на 1/9 ид. ч. от процесното дворно място и изкупил 2/9 от наследствените дялове. Тъй като придобиването на двата дяла е възмездна сделка извършена по време на брака, имотът има не само наследствен характер, а е бил съпружеска имуществена общност между Х. В. брак Х. Н. сключил на 24.06.1974 г. с майката на ответника З. С нот. акт № 30 от 18.04.1975 г. Христо Н. бил признат за собственик по индивидуално жилищно строителство и делба на втори етаж от триетажна масивна жилищна сграда с избено и таванско помещения, заедно с 1/3 ид. ч. от 253/440 ид. ч. от дворното място, част от парцел ****. В акта е описано писмо № 1* от 26.03.1970 г. на ДСК Б. , с което е дадено съгласие участниците в строителството да бъдат снабдени с нот. актове. С представени от ищеца писмени доказателства е доказано, че жилищният заем е отпуснат на 04.05.1967 г. със срок за издължаване 25 г. и е погасен през 1992 г. Неоснователно се твърди от касатора, че апартаментът не съществувал към момента на смъртта на първата съпруга Я. К. момента на смъртта на Я. Н. , ДСК вече е била дала съгласие с писмото си от 26.03.1970 г. да бъде издаден нот. акт за апартамента. Правилно въззивният съд е приел че писмото е индиция за това, че апартаментът е бил построен. Действуващите към момента на строителството и на отпускане на заема нормативни актове са У. № 115 от 1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, ДВ бр. 28/54 г. и П. за кредитиране на кооперативното и индивидуално /групово или единично/ жилищно строителство, ДВ № 48/54 г. Според чл. 19 от правилника, след завършване на строежа, но не по-късно от 3 г. от деня на започването му, общото събрание на жилищната кооперация е длъжно да вземе решение за установяване действителната стойност на всяко отделно жилище и за снабдяване на членовете - кооператори с нотариални актове за собственост, а членовете - кооператори да се снабдят с нотариални актове. Нотариусът може да снабдява правоимащите с нотариални актове само след като БИБ даде писмено съгласие, а нотариални актове, издадени без съгласието на банката, са недействителни. При съпоставяне датите на смъртта на Я. Н. и на писмото с което банката е дала съгласие за снабдяване с нот. акт, може да се направи обоснован извод, че към момента на смъртта на първата съпруга на наследодателя апартаментът е бил построен и тя е била негов съсобственик. Фактът, че нотариалният акт е издаден през 1975 г. не е основание да се приеме, че към 1970 г. апартаментът не е бил построен. След като е разполагал с писмото на ДСК, Х. Н. е могъл да се снабди с констативен нотариален акт във всеки един момент след 26.03.1970 г., без да е ограничен със срок в който да поиска издаването му. При този вид актове нотариусът само извършва проверка на представените му писмени доказателства и удостоверява правото на собственост върху недвижимия имот, за разлика от нотариалните актове удостоверяващи правни сделки при които нотариусът удостоверява волеизявлението на страните. Обстоятелството, че заемът е бил изплащан по време на брака на Н. с втората съпруга З не създава за нея права на съсобственост. Отношенията са облигационни и не оказват влияние върху придобиване на собствеността. С оглед на изложеното, законосъобразно съдът е определил кръга на съделителите и квотите им на съсобственост. Предвид нормата на чл. 14 ал. 7 от СК от 1968 г. /отм./, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Или след смъртта на Я. Н. , Х. Н. е бил собственик на ½ ид. ч., а синът им Р. получил нейната ½ ид. ч., наследени след смъртта му от ищеца. С нот. акт № 54 от 21.02.2002 г. Христо Н. със съгласие на съпругата си З. Н. , прехвърлил на Д. Б. , син на З. , своите ½ ид. ч. Затова правилно делбата е допусната между Ю при квоти от по ½ ид. ч. Втората съпруга З няма дял в съсобствения апартамент и не следва да вземе участие при неговата делба.

По изложените съображения, с оглед установената конкретна фактическа обстановка, решението на въззивния съд е съобразено със закона и не противоречи на цитираната съдебна практика. Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила.

Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представените доказателства за заплатени такива, касаторът дължи заплащане на 800 лв. разноски за настоящото производство.

 

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125 от 22.07.2008 г. по гр. д. № 209/08 г. на Окръжен съд гр. Б..

ОСЪЖДА Д. И. Б. да заплати на Ю. Р. Н. 800 лв. разноски по делото.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: