Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                             № 467                                     гр. София, 03 декември 2009 година                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова                              ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова        Блага Иванова                                                                                                                                                         при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Петя Маринова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 514/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. И. Р., с допълнителни писмени съображения към нея от защитника му адв. Б, срещу постановената от Благоевградския окръжен съд нова присъда № 107 от 13 март 2009 година, по внохд № 265/2008 година, след отмяна на присъда № 256 от 22 май 2008 година на Районен съд – гр. Г., постановена по нохд № 796/2007 година по описа на този съд. В жалбата на подсъдимия Р допълнителните съображения към нея се възразява доказателствената дейност на въззивния съд, като се твърди необективност, игнориране и превратност при оценката на доказателствата, в резултат на което са формирани неверни изводи по фактите и неправилно е приложен материалният закон. Всичко това ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Отправеното до съда искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим К. Р. не участва лично и не изпраща процесуален представител. В подадено до съда писмено становище изразява съгласие за разглеждане на делото в негово и на защитника му отсъствие и заявява, че поддържа жалбата си и допълнителните съображения на защитника си в подкрепа на направените в нея оплаквания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на въззивната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е признал подсъдимия К. И. Р. за виновен в това, че на 05. 03. 2007 година в с. Г., Благоевградска област, по непредпазливост е причинил на Л. С. П. средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, съпроводено с краткотрайна загуба на съзнание – разстройство на здравето, временно опасно за живота, представляващо престъпление по чл. 133 от НК. На основание чл. 78а от НК Р. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 129 от НК. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия. В производство, инициирано по протест на прокурор при Районна прокуратура – гр. Г., е постановена атакуваната сега по касационен ред нова присъда на въззивния съд, с която първоинстанционната присъда е отменена изцяло и вместо това подсъдимият К е признат за виновен по първоначалното обвинение – на посочените по-горе дата и място умишлено да е причинил средната телесна повреда на пострадалия П. , поради което и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените пред въззивния съд съдебни разноски. Жалбата на подсъдимия Р е основателна. Акцентът в жалбата и допълнителните съображения към нея е поставен върху извършения от въззивния съд доказателствен анализ и направените изводи по фактите. Твърди се, че този съд е оценил превратно, не по действителното им съдържание, гласните доказателствени източници и най-вече показанията на свидетелите Л. А. и Мл. А. , като е коментирал отделни изрази от тях без връзка с останалото им съдържание, както и на пострадалия П. , като неоснователно е отказал да кредитира последните за достоверност. Поради това и направените от съда фактически изводи за нанесен от подсъдимия удар с юмрук в главата на пострадалия имат ненадлежна доказателствена основа, довела до прилагане на законова норма, която не е следвало да бъде приложена. И тъй като е известно, че проверката за правилното приложение на закона следва тази за надлежно установени по делото факти от кръга на подлежащите на доказване, то доводите за допуснати нарушения в доказателствената дейност на съда следва да бъдат обсъдени преди останалите. Следва да се отбележи, че извършеният от въззивния съд собствен анализ на доказателствата по делото е пространен и детайлен. Той е акцентиран основно върху показанията на пострадалия П. и тези на свидетелите Л. И Мл. А. , всички те обсъдени и във връзка с констатациите и заключението на повторната СМЕ по делото (д-р А. ) и приложеното по делото СМУ (д-р Б. ). Не би могло да се приеме обаче, че този анализ е лишен от игнориране и превратност, в който случай направените от съда изводи по фактите биха имали надлежна доказателствена основа. И това е така, защото: В производство за причинено телесно увреждане, каквото е настоящето, основно значение сред гласните доказателствени източници имат показанията на пострадалия и съобщеното от него относно механизма на увреждането му. Тези показания несъмнено са източник на преки доказателствени факти и поради това оценката по действителното им съдържание дава максимално обективни данни, позволяващи разкриване на обективната истина, върху който принцип е изграден нашият наказателен процес. В конкретния случай, съдът е отказал да кредитира за достоверност показанията на пострадалия П. поради тяхна вътрешна и съобразно останалия доказателствен материал противоречивост, което поначало е напълно допустимо. В случая обаче, констатациите и изводите на съда относно показанията на този свидетел не биха могли да бъдат споделени, защото са резултат на фрагментарност и превратност в тяхната оценка. Както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния, свидетелят не съобщава за нанесен му от подсъдимия удар в областта на главата и последователно твърди, че не е видял кой го е ударил, напротив – отрича подсъдимият да е участвал в групата, която той е разтървавал (протокол от с. з. от 13. 03. 2009 г.). Идентични са и показанията му пред първоинстанционния съд, в които заявява, че някой го е бутнал, не е видял кой, но мисли, че не е подсъдимият. На този свидетел не е проведен разпит пред съдия на досъдебното производство (за разлика от свидетелите А), а предявяването от въззивния съд в съдебно заседание на саморъчните му обяснения и на протокола от разпита му от разследващия орган няма никаква процесуална и доказателствена стойност. Оценката на тези показания като недостоверни при съображения за приятелски отношения между свидетеля и подсъдимия най-малкото е неприемлива. Не биха могли да бъдат приети и съображенията на съда досежно показанията на свидетелите Л. и Мл. А. Всъщност, и двамата свидетели заявяват, че изобщо не са сигурни за причината пострадалият да падне на земята, поради струпването на много хора и тъмнината пред заведението (протокол от с. з. от 08. 10. 2007 година, л. 30 от съдебното дело). Още по-малко съобщават за някакво съприкосновение между подсъдимия и пострадалия, а доколкото свид. Л. А. съобщава за „блъскане” на пострадалия, той изобщо не е категоричен кой е неговият автор. След прочитане в съдебно заседание пред въззивния съд на депозираните от него показания пред съдия на досъдебното производство, свидетелят е обяснил констатираното противоречие (л. 30 от протокола), но това обяснение е останало извън вниманието на въззивния съд. По идентичен едностранчив начин е подходено и при оценката на показанията на свид. Мл. А. , който единствен твърди „замахване” от с. на подсъдимия, при което „... Пулев бил наблизо...” (същия съдебен протокол). Показанията на този свидетел обаче би следвало да бъдат преценени особено внимателно и в светлината на обстоятелството, заявено от него самия и от други свидетели по делото, че той именно е ритнал пострадалия, когато той вече е бил на земята – нещо, което въззивният съд не е сторил. Тези показания следва да бъдат ценени и съобразно заключението на СМЕ за възможен механизъм на причиняване на увреждането, а именно чрез удар с тъп твърд предмет, каквато характеристика имат и човешките крака (експерт А. ). Всъщност, по делото са налице достатъчно доказателствени източници, събрани по надлежния ред, които позволяват коректни фактически изводи при тяхното пълно, обективно и всестранно обсъждане и оценка. Освен посочените и обсъдени по-горе, източници на преки доказателствени факти са и показанията на свидетелите Х, Т. , П. , Кр. А. , Ст. А. Един цялостен и задълбочен анализ на съдържащите се в гласните доказателствени източници факти, съобразно и данните от експертните обсъждания и заключения, дават възможност за формиране на несъмнени и безпротиворечиви фактически изводи, което обаче в случая не е направено. Във всички случаи, приетото от въззивния съд обстоятелство на нанасяне от подсъдимия удар с юмрук в областта на главата на пострадалия, не се установява по категоричен и несъмнен начин от доказателствата по делото. Горните констатации дават основание за извод за допуснати от с. на съда нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които нарушения са съществени, защото ограничават правата на страните в процеса и възпрепятстват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактическите положения (по доказването), а не само по приложението на материалния закон (по правната квалификация). Едва след направени надлежни и обосновани изводи по фактите, следва да се прецени и приложимият материален закон, като се съобразят доводите на страните, направени пред касационната инстанция и те получат своя убедителен отговор. Поради това, атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да се съобразят направените по делото и изложени по-горе констатации. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ постановената от Благоевградския окръжен съд нова присъда № 107 от 13 март 2009 година, по внохд № 265/2008 година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.