Ключови фрази
Иск за оспорване на вземането * заповед за незабавно изпълнение * недопустим съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 116
София, 03.08.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА............................... и с участието на прокурора ………………………...................….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 711 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 5/6.І.2016 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд по т.д № 177/2014 г. е бил допуснат в хипотезата на констатирана вероятност то да е процесуално недопустим съдебен акт: предвид обстоятелството, че вътрешните отношения между съдружници в О., а в още по-голяма степен и тези между няколкото управители на такова търговско д-во, не би следвало да засягат веднъж вече формираната воля на търговеца /юридическо лице по смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ/, имащ качеството на длъжник по влязла в сила заповед за изпълнение на негово парично задължение, издадена в заповедно пр-во по чл. 417 ГПК.
Оплакванията на [фирма] са били за необоснованост и постановяване на това въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед което се претендира касирането му /като неправилно/, ведно с присъждането на всички направени по делото разноски.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът [фирма], редовно призован, не е бил представляван, докато двамата търговци ответници по касация са заявили – всяко чрез съответния свой процесуален представител по пълномощие - извършените преобразувания от О. в Е., които промени са били надлежно вписани в търговския регистър. Така „Я. Ф.” ЕО. и „Ф. К.” ЕО. са изразили становището, че доколкото в процесния случай е било спазено законовото изискване по чл. 424, ал. 2 ГПК и искът им за оспорване на вземането на касатора е бил предявен в тримесечен срок /”от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство”/, то обжалваното въззивно решение не било процесуално недопустим съдебен акт, а, напротив - постановено по допустим отрицателен установителен иск.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази оплакванията и доводите на касатора [фирма]-гр. К., становището и доводите на търговците ответници по касация / [фирма] и [фирма]/, вкл. наведените в писмената защита на последното, съдържаща допълнително твърдение за „новооткрити писмени доказателства”, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е основателна.
Съгласно чл. 141, ал. 2 ТЗ всяко дружество с ограничена отговорност се представлява от управителя си, а при няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго. Всякакви други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица. Според чл. 145 ТЗ управителят /така както и и контрольорът/ отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. В търговския регистър се вписва името на управителя, а както овластяването му /така и неговото заличаване/ имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им – чл. 141, ал. 3 и ал. 6 ТЗ.
При съвместното предявяване на иска си с правно основание по чл. 424 ГПК с искова молба (с вх. № 4493/5.ХІ.2012 г. по описа на Ямболския ОС) двамата ямболски търговци, солидарно отговорни към [фирма] за сума в размер на 515 450 лв. по влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, са представили своите дружествени договори от 8.ІV.2008 г., както и удостоверения за актуалното си състояние, от които документи са видни две обстоятелства: 1./ Едни и същи три физически лица се явяват съдружници и в [фирма], и във [фирма]: С. И. Д., Ж. Т. И. и С. Д. Х.; 2./ Същите три физически лица са вписани в търговския регистър по партидата на всяко от тези две д-ва с ограничена отговорност с качеството на негови управители и при изричната клауза да могат да го представляват „заедно и поотделно”. От гледище на логическите и опитни правила това, което в резултат от вписването в търговския регистър има действие по отношение на третите добросъвестни лица, несъмнено следва да има действие и в отношенията между неколцината управителни на едно дружество с ограничена отговорност. Констатира се, че в обстоятелствената част на горепосочената искова молба, подателите й [фирма] и [фирма] са поддържали на първо място твърдението, че: Управляващият двете дружества ищци С. Д. Х., в това си качество, се е подписвал като издател и като авалист, но „без да има правата да задължава дружествата по запис на заповед и авал и при липса на решение на Общото събрание на съдружниците в този смисъл”. На второ място в исковата си молба настоящите двама ответници по касация са „противопоставили” и свои относителни /лични/ възражения досежно нищожността на каузалната сделка - предварителен договор за замяна на недвижим имот с лек автомобил волво: поради противоречие и заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие и липса на предмет, т.е. основанията по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Наличието на разногласие между управителите следва от изложената в тази искова молба теза, че С. Д. Х. „не е ръководил дейността им /на дружествата – бел. на ВКС/ съобразно закона и решенията на Общите събрания на съдружниците”.
С оглед тези данни по делото се налага извод, че поддържаното в самата искова молба наличие на разногласия между управителите на [фирма] и [фирма] (понастоящем резултирало в това, че и двете дружества са пререгистрирани като еднолични) не представлява „новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото”. Напротив, оказва се, че в процесния случай е било образувано исково производство по чл. 424 ГПК, в което всички извършени процесуални действия в двете предходни инстанции по установяване на твърдените от настоящите двама ответници по касация „факти”, е било изцяло лишено от смисъл, тъй като същите нито са били относими към преценка за дължимостта на вземането в размер на 515 450 лв., нито са представлявали основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК. Тези факти със сигурност са били известни на самите длъжници /дружествата, търговците/ преди изтичане на срока за отговор. По необходимост това налага извод, че процесуално недопустим съдебен акт се явява както атакуваното решение на Великотърновския апелативен съд, така и постановеното по съществото на спора, но в обратен смисъл, първоинстанционно решение № 69/17.ІV.2014 г. на Плевенския окръжен съд, ТК, по т. д. № 33/2013 г.
В заключение, съгласно т. 16 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства, респ. – нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Аналогично на съобразяването дали поисканото доказателства в хода на процеса е относимо към релевантните за спора факти, тази преценка е начална и обуславя допустимостта на производството, а не е въпрос по същество.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 4-във вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 286 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 11.ХІ.2014 г., постановено по т. д. № 177/2014 г.
ОБЕЗСИЛВА И първоинстанционното решение №69/17.ІV.2014 г. на Плевенския ОС, ТК, постановено по т. д. № 33/2013 г.
П Р Е К Р А Т Я В А производството, образувано по отрицателния установителен иск с правно основание по чл. 424 ГПК, предявен от [фирма] и [фирма] – сега и двете еднолични дружества с ограничена отговорност със седалища в [населено място], срещу ответното [фирма]-гр. К. с предмет признаването за установено по отношение на последното, че те /ямболските търговци ищци/ не му дължат солидарно 515 450 лв. (петстотин и петнадесет хиляди четиристотин и петдесет лева), за което са били издадени по ч. гр. дело № 1944/2012 г. на РС-Ямбол в полза на ответника заповед № 1269/31.VІІ.2012 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 1.VІІІ.2012 г.
О С Ъ Ж Д А ответниците по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. І, КАКТО И [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със същото седалище и адрес на управление – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК – да заплатят ОБЩО на касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 10 339 лв. (десет хиляди триста тридесет и девет лева), представляваща равностойността на платените държавни такси на основание чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2