Р Е Ш Е Н И Е № 531/2010 гр.София, 15.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар А. Д. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 417/2010 година Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на К. Б. К. и М. Т. К. от[населено място], против решение № 1734/30.12.2009 год. по гр.дело № 1787/2009 год. на П. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Р. Т. П., Л. Т. В., А. С. П., И. Р. Г., Р. С. Ж., Б. К. К., Т. Е. Б., В. Т. С. и С. Д. Г., всички от[населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящата инстанция. Останалите ответници и третите лица не изразяват становище по касационната жалба. С определение № 859/06.08.2010 год. по гр.дело № 417/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1734/30.10.2009 год. по гр.дело № 1787/2009 год. на П. окръжен съд, по касационната жалба на К. и М. К., на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въззивното решение е допуснато до касационен контрол, поради констатирано противоречие, относно разрешения правен въпрос, касаещ материалноправната легитимация на праводателите на ищците/касатори/, която е отречена от въззивния съд, обсъждайки нот.актове № 109/2006 год. и № 110/2006 год., защото основанието за издаването им, а именно влязлото в сила решение по адм.дело № 196/2001 год., постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е било нищожно. С друго, влязло в сила решение по гр.дело № 2589/2008 год. на П. окръжен съд предявеният иск по чл.59 ЗЗД на К. и М. К. срещу една от ответниците по настоящия спор, а именно срещу Р. П., е бил уважен, защото правният въпрос за материалноправната легитимация на ищците е решен в обратния смисъл. Прието е наличие на материалноправна легитимация на ищците, по силата на нот.актове № 109/2006 год. и № 110/2006 год., доказващи правото им на собственост върху същия парцел, с площ 1533 кв.м. Въззивният съд, чието решение е предмет на касационно обжалване е обосновал правни изводи по въпроса за отсъствието на материалноправната легитимация на ищците/касатори/, като собственици на процесния парцел, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно въззивният съд е извършил косвен съдебен контрол за законосъобразност на административното решение по адм.дело № 196/2001 год. на АРС, от което праводателите на ищците/касатори/ черпят претендирани права, защото въз основа на издаденото решение под № 45/2001 год. е съставен констативен нотариален акт за собственост на праводателите на ищците, под № 109/2006 год. за ПИ с пл.№ 284 в кв.2 по ПУП на[населено място], част от който е процесният имот, с площ 1533 кв.м. В административното производство по адм.дело № 196/2001 год. ответниците по настоящия иск по чл.109 ЗС не са участвали и затова техните възражения срещу него, както и защитните средства, които използват, са допустими в настоящето производство. Такъв косвен съдебен контрол на административния акт, постановен по адм.дело № 196/2001 год. на АРС не е осъществен от въззивния съд, поради което с влязлото в сила решение от 20.02.2009 год. по гр.дело № 2589/2008 год. на ПОС по предявения иск по чл.59 ЗЗД неправилно е прието, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот. Решението, постановено по адм.дело № 196/2001 год. на АРС, с което е признато за установено по отношение на ПК-Л. правото на наследниците на С. А. Т., поч. на 02.10.1996 год., на възстановяване в съществуващи/възстановими/ стари реални граници собствеността върху нива от 4.2 дка в землището на[населено място], м.Л., която попада в парцел І-ЖК и парцел ІІ-ЖК с магазини в кв.2 по действащия план на[населено място], не поражда реституционния ефект на ЗСПЗЗ върху конкретен обект, въпреки проведената процедура, а само установява правото на собственост в неговия обем, който органът на поземлена собственост следва да възстанови реално в съществуващи/възстановими/ стари граници, с план за земеразделяне или по друг компенсаторен начин. Издадените последващи позитивни решения на ПК-Л., касаещи процесния имот, възстановен в съществуващи/възстановими/ стари реални граници са в нарушение на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и също не легитимират праводателите на ищците с реално възстановени права върху имота, върху който съществуват застроявания и проведени мероприятия. С. разрешение № 60/20.07.1971 год. установява проведеното мероприятие, изразяващо се в жилищни блокове – 2 бр., а протокола за даване на строителна линия е за изграждане на сгради от 256 кв.м. в кв.”А. по плана от 1976 г.”, обстоятелства, които установяват, че бившият имот попада в УПИ І и УПИ ІІ с построени в тях масивни сгради с временен статут. Правните изводи на въззивния съд за наличието на застрояване, в изпълнение на проведено мероприятие към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, което е пречка за реално възстановяване на правото на собственост в стари реални граници изцяло се споделят от касационния съд. Правната норма не конкретизира мероприятията, за които е достатъчно да са проведени, нито поставя изисквания за законност на застрояванията. Съществуването на сгради, или проведени мероприятия върху притежаваните земеделски имоти преди образуването на ТКЗС или Д., които се намират в границите на урбанизираните територии, или извън тях не позволява възстановяване на собствеността, поради което ищците-преобретатели не се легитимират с право на собственост върху процесния имот, каквито права техните праводатели реално не са възстановили. В този смисъл са изводите на въззивния съд за неоснователност и недоказаност на негаторния иск за защита на правото на собственост. По изложените съображения касационният съд счита, че обжалваният съдебен акт е постановен в отсъствие на заявените от касаторите отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК и като правилен следва да се остави в сила, а направените от ответниците разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 000 лева, постанови в тежест на касаторите, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1734/30.10.2009 год. по гр.дело № 1787/2009 год. на П. окръжен съд. ОСЪЖДА К. Б. К. и М. Т. К. от[населено място] да заплатят на Р. Т. П., Л. Т. В., А. С. П., И. Р. Г., Р. С. Ж., Б. К. К., Т. Е. Б., В. Т. С. и С. Д. Г. сумата 1 000 лева, представляваща разноски за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: