O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 167 гр. София, 15.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 2136/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. Ц. Л., като пълномощник на Г. С. Е. и А. Е. С. - Е., срещу определение № 1125 от 21.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2906/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което в производство по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото определение № 4546/23.12.2021 г. Изложени са доводи за „неавтентичност“ на представените договори за правна защита и съдействие. Ответниците по жалбата са изразили становище за нейната неоснователност. Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК акт. Разгледана по същество тя е неоснователна, съображенията за което са следните: С определение № 4546/23.12.2021 г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, образувано въз основа на искова молба на частните жалбоподатели. С цитираното определение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът е осъдил същите на заплатят на ответниците направените разноски в общ размер на 900 лв. Съдът е приел, че извършването на разноските е доказано с представените договори за правна защита и съдействие. По молба на процесуалния представител на жалбоподателите е поискано изменение на въззивното определение в частта му за разноските, тъй като същите не са били реално извършени и не е следвало да се присъждат. При условията на евентуалност е направено искане за тяхното намаляване поради прекомерност. Видно от представените с отговора на частната жалба договори за правна защита и съдействие, заплатеното от ответниците по жалба адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. за всеки от тях или в общ размер на 900 лв. С обжалваното определение молбата е отхвърлена, като е прието, че извършването на разноските е доказано посредством разписките, инкорпорирани във всеки един от договорите за правна защита и съдействие, съдържащи изискуемите реквизити: размер на сумата, валутата, в която е изплатена, основание за плащането й, дата на плащането, удостоверени с подписа на получилия сумата адвокат. Възражението за прекомерност е счетено за неоснователно. В тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, /т.1 от същото/ е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан и начинът на плащане. Изискването за вписване начина на плащане в договора се свързва с необходимостта извършването на разноските да бъде доказано. Ето защо в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, като в настоящата хипотеза в него изрично е посочено, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой. Същото е в размер, близък до минималния такъв, установен в чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В обобщение, молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението, в частта му за разноските, е била неоснователна, поради което обжалваното определение, с което същата е отхвърлена, подлежи на потвърждаване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 1125 от 21.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2906/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Г. С. Е. и А. Е. С. – Е. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 4546/23.12.2021 г., в частта за разноските. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: