Р Е Ш Е Н И Е № 132 Гр.София, 05.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ТОНЕВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 322/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена на 18.01.17 г. от ГС-София /СГС/, НО, 7 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.4429/ 16 г., е отменена осъдителна присъда на РС-София /СРС/, НО, 23 състав, постановена по Н.О.Х.Д.8838/11 г., и подсъдимият А. Г. Ц. е оправдан по повдигнатото му с обвинителен акт обвинение за извършено от него престъпление по чл.346,ал.2,т.1,пр.1 вр.ал.1 НК. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал прокурор от СГП, който го атакува с оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. В приложено към делото допълнение тези основания са подробно развити. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Постъпило е възражение от защитника на подсъдимия, в което той обосновава правилност на атакувания съдебен акт. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП моли протестът да бъде уважен. Подсъдимият и неговият защитник настояват присъдата на СГС да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнението към него,както и аргументите по тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: За да пристъпи към оправдаване на дееца, второстепенният съдебен състав е направил разбор на събраните по делото доказателства и е счел,че те не са от категорията да формират несъмнен извод за отнемане на процесното МПС от страна на Ц.. ВКС като съд по правото не е оправомощен да се намесва в суверенната преценка на доказателствения материал, осъществена от СГС, защото това означава да се произнася по необоснованост, която не е касационно основание. Той обаче е легитимиран да взема отношение по годността на същата, доколкото от това зависи законосъобразното отношение, дължимо от решаващия съд, към разбора на доказателствения материал, от което пък се формира съдебната воля по извеждане на фактологията по престъпната деятелност. Затова върховната съдебна инстанция по наказателни дела може да прави преценка дали доказателствата са обсъдени в цялост, поотделно и в съвкупност, дали липсва игнориране на такива и най-важното,дали взетите предвид са обсъдени вярно в съдържателен план. Именно в контекста на казаното трябва да се преценява прокурорското оплакване по протеста за липса на всестранен и задълбочен доказателствен анализ, за превратно тълкуване на част от доказателствата, което пък е довело до нарушаване на правото на държавното обвинение за участие в процеса,а в проекция-до неправилно приложение на закона чрез оправдаване на Ц.. ВКС се солидаризира с част от изложените в допълнението към протеста аргументи, доколкото други са относими към доводи за необоснованост и не подлежат на оглеждане при първо разглеждане на делото,каквото е настоящото такова, пред тази инстанция. Вярно е,че не присъстват преки доказателства по отнемане на процесното превозно средство от страна на подсъдимия,както е приел СГС. Вярно е,че по автомобила липсват конкретни следи, които да подпомогнат съда в извеждането на извод за безсъмнено установено авторство при отнемането. Вярно е, че деецът е заловен да управлява колата, на която е причинил повреди с оглед избягването на полицейската хайка, за което има очевидци. Но също така е вярно, че непосредствено до Ц. при неговото залавяне са намерени ръкавици и собствения му мобилен телефон. Представена е разпечатка за последния досежно регистрация на движението в мобилните клетки на оператора. Правилно в тази връзка е изведено обстоятелството, че телефонът е престоявал в клетка на мястото, където се е намирал паркиран процесният автомобил и откъдето е бил противозаконно отнет. По-късно се е движел към мястото, където е направен опит деецът да бъде спрян от правоохранителните органи. И най-сетне, е бил там, където Ц. е заловен. С оглед казаното въззивната инстанция е направила извод, че не е установено през цялото време мобилният телефон да се е намирал у подсъдимия. Поначало това е вещ, чийто традиционен начин на използване изисква непрестанно упражняване на фактическа власт върху нея от страна на съответния ползвател. В конкретния случай няма съмнение,че процесният мобилен телефон се ползва от Ц.. Той самият не дава обяснения и в нито един миг не е твърдял, че е предоставял ползването на телефона някому другиму или че телефонът по някаква причина не е бил у него. Което е възможно, но следва да се потвърди по доказателствен път. Неясно остава какъв доказателствен инструментариум е предпоставил СГС за държавното обвинение, който да не е реализиран, с оглед заключението за недоказаност точно деецът да е разполагал непрестанно със своя мобилен телефон, открит до него при задържането му. Следователно не може да не се счете за състоятелно оплакването на прокуратурата, че въззивната инстанция е направила некачествен прочит на доказателствения материал и не е обсъдила внимателно в тази светлина представената разпечатка от мобилния оператор, спомената по-горе. Поради това незаконосъобразно е изведено в мотивите, че веригата от косвени доказателства се явява разкъсана и въз основа на нея не може еднозначно да се заяви,че подсъдимият е отнел процесното МПС. Казаното е достатъчно, за да се прецени необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС-на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Наред с изложеното, тази инстанция следва да обърне внимание на аргумент по допълнението към касационния протест, относим към оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Той е провокиран от мотивацията на СГС относно факта, защо, освен че липсват доказателства за извършено престъпление по чл.346,ал.1, респективно ал.2 НК, описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология не обосновава престъпен състав на по-леко наказуеми престъпления по чл.216,ал.1 и чл.215 НК. На фона на казаното държавният обвинител отправя упрек към второстепенния съдебен състав, че в рамките на приетата от самия него доказателствена съвкупност и фактическа обстановка е следвало да се произнесе поне за наличие на престъпление по чл.343, ал.1,б.А вр.чл.342,ал.1 НК, което е по-леко наказуемо от вмененото по обвинителния инструмент такова. Поднесено по този начин, съображението е неприемливо. Нормата на чл.343 НК е бланкетна и за да бъде изпълнена нейната диспозиция, е необходимо попълването й с правила на специално законодателство- в конкретния казус по отправеното искане на прокурора, такова относно движение по пътищата. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт и съответно приетите от решаващите съдилища фактически положения, липсва възможност да се изведе фактология, обосноваваща съставомерно противоправно движение по пътищата. Така че произнасянето в третирания от СГП смисъл би означавало съдът да постанови осъждане по съществено изменени факти, срещу които деецът не се е защитавал. Което, както е известно от дълготрайната съдебна практика, е недопустимо и предполага отмяна на постановен в този смисъл съдебен акт. Съвсем отделен е въпросът защо при приетата във второстепенния съдебен акт фактология, съдът не е упражнил правомощията си да субсумира престъпната деятелност на подсъдимия под текста на чл.346 Б НК- за това,че без съгласието на собственика противозаконно е проникнато в чуждо превозно средство. Става дума за по-леко наказуемо престъпление,за стеснение на обвинителните съставомерни обстоятелства, вменени по обвинителен акт, и следователно за налична възможност за произнасяне. Наред с казаното трябва да се отбележи отразеното от СГС в мотивите, че престъплението по чл.216,ал.1 НК се носи при умишлена форма на вина, която с оглед последвалата повреда на процесното МПС не може да бъде обоснована. Игнорирана е обаче разпоредбата на чл.216,ал.6 НК, която препраща към изпълнителните деяния по чл.216,ал.1 НК, но предвижда непредпазливост като форма на вината. Същата би следвало да бъде обсъждана за пълнота на изложението, въпреки че нормата на чл.218 В,т.1 вр.чл.216,ал.6 НК предвижда наказателното преследване в такъв случай да се възбужда по тъжба на пострадалия. Срокът за предявяване на тази претенция по съответния процесуален ред обаче би била активирана след изчерпване на задължението на държавното обвинение да преследва дееца за реализирано поведение, което накърнява целостта на чужда движима вещ. Последните разсъждения са изложени по принцип, но могат да бъдат отправна точка за разсъждения от страна на въззивния съд в случай,че при новото разглеждане на делото не разкрие достатъчно доказателства за осъждане на дееца по първоначално повдигнатото му обвинение. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда, постановена на 18.01.17 г. от ГС-София,НО, 7 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.4429/16 г.по описа на същия съд и състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/