2
РЕШЕНИЕ
№ 172
София, 30.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Анжела Богданова
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1285/2010 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
И. Г. Ч. чрез пълномощника си, адвокат М. Х. е подала касационна жалба срещу решение № 178 от 21.06.2010 г. по гр. дело № 225/2010 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по касация - [фирма], [населено място] поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /III г.о./, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение Русенски окръжен съд се е произнесъл по предявените от И. Г. Ч. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, за отмяна на дисциплинарно уволнение по чл. 187, т. 8, предл. 2 КТ, предмет на заповед № 51/10.09.2009 г., издадена от управителя на дружеството, за възстановяване на предишната работа - „инспектор услуги ТЕР - 2" в ответното дружество и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 5400 лв., които е приел за неоснователни, поради което е потвърдил решение № 204 от 16.02.2010 г. по гр. дело № 6094/2009 г. на Русенски районен съд, V гр. състав за отхвърлянето им и е присъдил разноски в полза на въззиваемия за въззивната инстанция в размер на сумата 480 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е отхвърлил доводите на ищцата за допуснато нарушение по чл. 333, ал. 1, т 3 КТ, като е приел, че не е изпълнила задължение да уведоми работодателя за промени в отразените в декларация, подадена преди 2009 г. обстоятелства относно здравословното си състояние, не е представила приложения с исковата молба амбулаторен лист, в който е отразено заболяването от захарна болест. При липсата на представената документация за наличие на заболяване според въззивния съд, работодателят не е имал задължение да изисква становище от ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда. Предвид тези мотиви окръжният съд е разгледал спора по същество и е приел за доказани описаните в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ нарушения на трудовата дисциплина.
С определение № 251 от 21.02.2012 г. по настоящето дело на ВКС, III г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за прилагането на предварителната правна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и по - конкретно относно това, задължен ли е работодателят да изиска сведения за заболявания на работниците и служителите, които смята да уволни във връзка с изпълнение на задължението по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г.
ВКС в настоящият си състав приема, че правилна е практиката, формирана в решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, някои от които са посочени в определението по чл. 288 ГПК, в които е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и независимо от обстоятелството, дали са представени медицински документи за него. Съобразно задължителната практика, произтичаща от тези решения, работодателят е задължен да изиска сведения от работниците и служителите, които смята да уволни с изключение на хипотезата, при която работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. При предприемане на действия по уволнение на работник или служител на основанията, изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1 КТ, между които е и дисциплинарното уволнение - чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, работодателят събира предварителна информация от работниците и служителите, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба съгласно ал. 2 на същата норма. Това задължение работодателят следва да изпълни преди уволнението с оглед изпълнение по - нататък на разпоредбите на чл. 333, ал. 1 КТ.
Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба следва да се имат предвид следните съображения.
В исковата молба уволнението е оспорено като незаконосъобразно с доводи за неизвършване на дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта, както и с доводи за неспазване на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, основаващи се на твърдението за заболяване на ищцата от захарен диабет. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил това твърдение, както и писмените доказателства, на които се е позовала ищцата - копие от амбулаторен лист и извлечение от рецептурна книжка. В доклада по делото, чл. 146 ГПК районният съд не е дал указания по чл. 146, ал. 1 т. 5 и по чл. 146, ал. 2 ГПК на страните във връзка с въведените оспорвания. Въззивният съд не е отчел обстоятелството поддържано от въззиваемия, че по въпроса, страда ли ищцата от процесното заболяване е налице спор още при първоинстанционното разглеждане на делото. Това оспорване, въведено от ответника по исковете с отговора на исковата молба е било поддържано и пред въззивния съд. Съдебният състав на окръжния съд е разгледал въпроса за приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, без преди това да обсъди спора за наличието на процесното заболяване, както и за документите, на които се позовава ищцата във връзка с твърденията си, че страда от същото заболяване, които също така са били оспорени от ответника по исковете, а също така и без да обсъди възраженията и доводите на въззиваемия в тази насока. В противоречие със задължителната практика, посочена по -горе въззивният съд е приел, че работодателят не е имал задължение да събере предварителна информация за процесното заболяване. Преди да разгледа доводите на страните за приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, въззивният съд е следвало да се произнесе по съществуващия спор, изложен по -горе за наличието на процесното заболяване. Като не се произнесъл по посочените въпроси и не е изложил мотиви по тях, имащи съществено значение за изхода на делото, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон - основания за отмяна на решението по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане. В подготвителното заседание по чл. 267 ГПК не са били изяснени и становищата на страните по горепосочените спорни въпроси. Предвид всичко изложено по - горе следва въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от същия съд при друг състав.
По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 178 от 21.06.2010 г. по гр. дело № 225/2010 г. на Русенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.