Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
С о ф и я , 06 февруари 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 д е к е м в р и 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 978/2017 година.
Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия К. Г. К. от [населено място], област Б. адв.Г.Ю. от АК-Б. против присъда № 14 от 17.05.2017 г., постановена по ВНОХД № 19/2017 г. от Софийския апелативен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и алтернативни искания за отмяната й в частта, касаеща подс.К. и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част, за оневиняване изцяло по предявените му обвинения и накрая, за намаляване на размера на наложеното му кумулативно наказание лишаване от свобода и глоба с приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на основното наказание лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок.
Подаден е бил и бланков касационен протест от Апелативна прокуратура-София против присъдата, с която подсъдимите К. Г. К., Б. Р. Б., Р. К. Ш., П. К. Ш. и И. И. З., всички от [населено място], област Б. са били признати за невинни и оправдани по предявените им обвинения по чл.354в, ал.1 вр.чл.20. ал.2 от НК за подсъдимите К., Ш., Ш. и З. и по чл.354а, ал.1 от НК за подс.Б. с посочване на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й изцяло и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, с ангажимент след изготвяне на мотивите на присъдата да бъде изготвено допълнение към протеста на основание чл.351, ал.4 от НПК.
Известие за изготвените мотиви към присъдата е било получено в Софийската апелативна прокуратура на 19.06.2017 г., като съдията-докладчик съобразно правомощията си по чл.351, ал.5, т.1 от НПК е определил 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите на протеста, но вместо да стори това в указания му срок, прокурорът от протестиращата прокуратура с писмо изх.№ 233 от 26.06.2017 г. е оттеглил на основание чл.352, ал.1 от НПК подадения протест, без да изрази каквито и да е съображения за това.
При тази хипотеза съдията-докладчик е следвало на основание чл.351, ал.5, т.1 от НПК да върне касационния протест като нередовен (с неотстранени недостатъци съобразно изискванията на чл.351, ал.1 от НПК), вместо което е изпратил същия по компетентност на ВКС. Касационният протест обаче, като нередовен, без наведени доводи за ангажираните касационни основания и данните, които ги подкрепят, не е в състояние да предизвика целената с подаването му касационна проверка и затова ВКС намира, че същият, с оглед и на оттеглянето му, следва да бъде оставен без разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на защитника на подс.К., без да взема отношение по подадения протест, считайки го за негоден да предизвика касационна проверка в посочената в него част от въззивната присъда и за неоснователно отправеното в него искане.
Подсъдимият К. К., лично и чрез защитника си адв.Ю. поддържа касационната им жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения с основната претенция за намаляване на размера на наложеното му наказание и приложението на чл.66, ал.1 от НК. Моли касационният протест като нередовен да бъде оставен без разглеждане и присъдата в тази й оправдателна и за него част да бъде оставена в сила.
Останалите подсъдими П. Ш., И. З. и Б. Б., лично и чрез защитника си адв.Г.Ю., участваща в производството като защитник и на подс.Р. Ш., който не е бил открит на посочения от него адрес, молят присъдата в протестираната й част да остане в сила поради нередовния касационен протест и неговото оттегляне.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в частта й, визирана в касационната жалба на защитника на подс.К., съобразно пределите на касационната проверка по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
Досъдебното производство № 419/2010 г. по описа на РУП-Сандански е водено срещу девет обвиняеми, като с определение № 75 от 29.03.2011 г. по НОХД № 131/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, влязло в сила на 29.03.2011 г. и с определение № 106 от 02.05.2011 г. по НОХД № 196/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, влязло в сила на 02.05.2011 г., обвиняемите Г. И. П., С. И. Д. и Е. И. Д. по първото и обвиняемия И. С. Д. по второто наказателно дело са били осъдени според постигнатите между прокурора и защитниците на обвиняемите адв.Г.Ю. и адв.С.П. от АК-Б. споразумения за извършените от тях престъпления по чл.321, ал.3, пр.3-то, т.2 вр.ал.1 от НК за първите трима, по чл.321, ал.3, пр.3-то, т.1 вр.ал.1 от НК за последния, по две обвинения по чл.354а, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за първите трима, по чл.354а, ал.1 от НК за последния, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК за съвкупността от престъпленията са им наложени по едно общо наказание съответно от 9 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим в затвор и 5 000 лева глоба в полза на държавата на обв.Г. П., по на 1 година лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим в затвор и 5 000 лева глоба в полза на държавата на обв.С. Д. и на обв.Е. Д. и 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор и 10 000 лева глоба в полза на държавата на обв.И. Д., като на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено на последния по НОХД № 619/2007 г. на Районен съд-Сандански, търпимо при първоначален строг режим в затвор, като в тяхна тежест са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 4 039 лева, а за последния в размер на 448,80 лева.
На основание чл.59, ал.1 от НК от размерите на така наложените им наказания лишаване от свобода са приспаднати сроковете на „задържането им под стража” и на изпълнение на мярка за неотклонение „домашен арест”.
С внасянето на обвинителен акт на 17.06.2011 г. с обвинения против подсъдимите К. Л. К., Р. К. Ш., П. К. Ш., И. И. З. и Б. Р. Б., всички от [населено място], област Б., в Благоевградския окръжен съд е било образувано НОХД № 298/2011 г., по което с присъда № 84 от 03.04.2012 г. наказателната им отговорност е била ангажирана за осъществени в периода от м.ноември 2009 г. до 24.07.2010 г. в [населено място] и в землището на [населено място], област Б. престъпления по чл.321, ал.3, пр.3-то, т.2 вр.ал.2 от НК и по чл.354а,ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, а подс.К. и по чл.339, ал.2 вр.ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК са им наложени по едно общо наказание за съвкупността от престъпления на основание чл.23, ал.1 и 3 от НК съответно, на подс.К. от 4 години лишаване от свобода и 5 000 лева глоба в полза на държавата; на подс.Ш. от 3 години лишаване от свобода и 5 000 лева глоба в полза на държавата; на подс.Ш. и подс.З. от по 3 години лишаване от свобода и 5 000 лева глоба в полза на държавата, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанията лишаване от свобода на последните двама с изпитателен срок от по 4 години от влизане на присъдата в сила и на подс.Б. от 2 години лишаване от свобода и 5 000 лева глоба в полза на държавата, като на основание чл.66, ал.1 от НК също е отложено изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Подс.Б. е признат за невинен и оправдан по обвинението му по чл.321, ал.3, пр.3-то, т.2 вр.ал.2 от НК.
Постановено е подсъдимите К. и Ш. да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода при първоначален общ режим за първия и строг за втория, в затворническо общежитие съответно от открит и закрит тип.
На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наложеното на подс.Ш. наказание лишаване от свобода е приспаднат срокът на задържането му под стража.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 2 години лишаване от свобода, наложено на подс.Ш. по НОХД № 398/2007 г. от Районен съд-Сандански.
На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК са отнети в полза на държавата полуавтоматична пушка „NORINCO”, кал.5,6мм, саморъчно преправен пистолет „BLOW MINI”, кал.6,35мм, 107 бр. патрони кал.6,35мм „Б.”, модел 1906 г., 181 бр.малокалибрени патрони кал.5,6мм и 1 бр.ловен патрон 16 калибър, предмет на престъплението на подс.К. по чл.339, ал.2 вр.ал.1 от НК.
Няма произнасяне с присъдата по възлагане на петимата подсъдими на направените по водене на делото по обвиненията им разноски.
Присъдата е била обжалвана с бланкова въззивна жалба от защитника адв.Ю., допълнена на основание чл.320, ал.3 (сега ал.4) от НПК, в частта й досежно осъждането на подсъдимите К., Ш., Ш., З. и Б. с доводи за нейната необоснованост, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и такива на досъдебното производство, за неправилно приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложените им наказания с искане, формулирано в съдебните прения за отмяната й и връщане на делото на прокурора, алтернативно, постановяване на оправдателна за всички тях присъда от въззивния съд.
След проведено въззивно съдебно следствие по образуваното ВНОХД № 553/2012 г., Софийският апелативен съд с решение № 77 от 25.03.2013 г. е отменил първоинстанционната присъда в обжалваната й част и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения.
След връщане на делото, с оглед обвинението по чл.321 от НК и промяната в процесуалната компетентност на окръжния съд, делото е било изпратено на Специализираната прокуратура, която на 31.05.2013 г. е внесла в Специализирания наказателен съд нов обвинителен акт срещу петимата подсъдими К., Ш., Ш., З. и Б. за същите престъпления, като е било образувано НОХД № 819/2013 г. по описа на този съд. С разпореждане от 14.06.2013 г. съдията-докладчик е приел, че както внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, така има и неизпълнени указания на въззивната апелативна инстанция, поради което е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на Специализираната прокуратура.
След частично прекратяване на наказателното производство по обвинението за престъпление по чл.321 от НК, на 18.10.2013 г. за трети пореден път е бил внесен обвинителен акт срещу петимата подсъдими в Благоевградския окръжен съд и образувано НОХД № 378/2013 г., по което с присъда № 1508 от 06.04.2015 г. подсъдимият К. К. е признат за виновен в това, че на 24.07.2010 г. в [населено място], област Б. е държал високорисково наркотично вещество – канабис с различно съдържание на ТХК на обща стойност 85 710 лева и по същото време и място е държал огнестрелно оръжие – полуавтоматична пушка, ръчно преправен пистолет и голямо количество боеприпаси за тях, а именно 107 бр. патрони кал.6,35мм „Б.”, модел 1906 г., 181 бр.малокалибрени патрони кал.5,6мм, както и 1 бр.ловен патрон 16 калибър и на основание чл.354а, ал.1, изр.1-во, пр.4-то от НК и чл.339, ал.2 вр.ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК са му наложени съответно наказания от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и 5 000 лева глоба в полза на държавата и 3 години лишаване от свобода, групирани на основание чл.23, ал.1 и 3 от НК с налагане на общо наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и присъединяване на 5 000 лева глоба в полза на държавата, като е постановено наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
С присъдата подс.Б. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1-во, пр.4-то от НК и при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода и 5 000 лева глоба в полза на държавата, като наказанието лишаване от свобода е било отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимите К., Ш., Ш. и З. са признати за невинни в това от неустановена дата през пролетта на 2010 г. до 24.07.2010 г. в землището на [населено място], област Б. , в съучастие като извършители да са отглеждали 92 бр.растения на конопа в нарушение на ЗКНВП и са оправдани по предявеното им обвинение по чл.354в, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.
На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК са отнети в полза на държавата огнестрелните оръжия – пушка и пистолет и боеприпасите – патрони кал.5,6 мм, 6,35 мм и 1 бр.ловен патрон, открити в дома на подс.К., държането на които му е забранено без съответно разрешение за това.
Присъдата на Благоевградския окръжен съд е била протестирана от Окръжна прокуратура-Благоевград в оправдателната й част по обвинението по чл.354в, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК срещу подсъдимите К., Ш., Ш. и З. с доводи в допълнението на протеста за необосноваността и незаконосъобразността й и заради допуснати съществени процесуални нарушения с искане за отмяната й в тази част и постановяване на нова осъдителна и по това обвинение присъда.
Тя е била обжалвана и от защитниците на подс.К. адв.Ю. и на подс.Б. адв.П. с наведени оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността и явната й несправедливост в осъдителните й части и искане за отмяната й в тези части с постановяване от въззивната инстанция на нова изцяло оправдателна за тях присъда по предявените им обвинения.
С решение № 219 от 31.05.2016 г. по ВНОХД № 872/2015 г. Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
По касационни жалби от защитниците на подсъдимите К. и Б. адв.Ю. и адв.П. с оплаквания за допуснати и от въззивния съд на съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложените им наказания, с решение № 290 от 04.01.2017 г. по н.д. № 965/2016 г. ВКС- ІІ н.о. е отменил изцяло въззивното решение на САС и е върнал делото на същия съд за новото му разглеждане от друг негов състав, без да посочи стадия на новото въззивно производство.
Третото въззивно производство е протекло по ВНОХД № 19/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, по което след допълнително съдебно следствие, с присъда № 14 от 17.05.2017 г. е отменена първоинстанционната осъдителна присъда № 1508 в частта й, касаеща отговорността на подс.Б. по обвинението му по чл.354а, ал.1 от НК и като е признат за невинен, е оправдан по това му обвинение.
С присъдата си Софийският апелативен съд е потвърдил обжалваната първоинстанционна присъда в останалата част.
Както бе посочено по-горе, подаден е и бланков касационен протест от Апелативна прокуратура-София против оправдаването на подс.Б. по обвинението му по чл.354а, ал.1 от НК и против потвърждаване оправдаването на останалите четирима подсъдими по обвинението им по чл.354в, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, но същият е нередовен, в дадения от съдията-докладчик 7-дневен срок нередовностите не са отстранени, същият е оттеглен от прокурора от САП, поради което няма основание за разглеждане на делото относно засегнатия с него предмет на обвинението, като следва да се остави без разглеждане. Основание за това е и липсата на предишен касационен протест против оправдаването на четиримата подсъдими К., Ш., Ш. и З. по обвинението им по чл.354в, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, утвърдено и с поставения на настоящата касационна проверка въззивен съдебен акт.
Касационната жалба на защитника на подсъдимия К. К. адв.Ю. визира всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с доводи за фактическа недоказаност на предявените му обвинения, ползване на недопустими доказателствени средства, при порочен доказателствен анализ от въззивния съд и с алтернативни искания от оправдаването му до намаляване на размера на наложеното му общо за съвкупността наказание лишаване от свобода и приложението на института на условното осъждане.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба на защитника за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Касационната жалба е компютърно копие на депозираната пред предишния касационен състав такава жалба и редица наведени в нея доводи са намерили своето разрешение в отменителното решение на ВКС – ІІ н.о., които и настоящият касационен състав споделя. Те правилно са били разчетени от въззивния съд, отричайки наново да може да се ползват показанията на полицейските служители Ю., Б., К. и В., възпроизвеждащи самопризнание на подс.К. по време на извън процесуална „беседа” като недопустими и заобикалящи изискванията на процесуалния закон за разясняване на правата на задържаното лице, на правото му на адвокатска защита, включително за последиците от признанието. Аргументирано са изключени и ВДС по приложените СРС за така проведената по правилата на оперативното разследване беседа с него, но недопустими по правилата на НПК и опорочили доказателственото й значение, като заместител на практика на следственото действие „разпит на обвиняем”, макар формално К. да е бил привлечен като такъв след провеждането й. Изхождайки от тези си съображения, апелативният съд правилно е отграничил онази част от обясненията му, дадени пред предишен състав на съда, намиращи подкрепа в другите доказателствени източници – протокола за оглед и претърсване на обитаваното от него жилище и дървена постройка в западния край на двора на дома на [улица] [населено място], област Б., разпитите на поемните лица, местонахождението на откритите оръжия, боеприпаси и наркотични вещества и начина им на укриване, свързано и с множеството „кодирани” негови разговори със св.Ив.Д., отразени във ВДС по приложените СРС. По този начин съдът, въпреки констатирания доказателствен дефицит, убедително е утвърдил приетите за установени фактически обстоятелства относно предявените на подс.К. обвинения за държане на 14,284 кг високорисково наркотично вещество марихуана на обща стойност 85 710 лева, както и държането без надлежно разрешение на малокалибрената пушка, преправения от сигнално-газов в боен пистолет и голямото количество боеприпаси за тях (стр.8, 13-17 от мотивите на присъдата). Затова неоснователни се явяват подновените оплаквания на защитника му с най-общи доводи за пороци в доказателствения анализ на апелативния съд, който обаче се е съобразил напълно с дадените от касационната инстанция в отменителното й решение указания във връзка с формиране на вътрешното му убеждение по фактите. Няма пренебрегнати или превратно оценени доказателства, надлежна е проверката им за тяхната достоверност и е даден обоснован отговор на всички доводи на този жалбоподател и на защитника му. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивната присъда в потвърдителната част за осъждането му по възведените му обвинения.
Неправилното приложение на материалния закон се свързва единствено с недоказаната „съпричастност” на подс.К. към престъпленията, за които е предаден на съд. Изведените от съда факти сочат на обратното, както за „реалното” държане на наркотичните вещества с цел разпространение, в изпълнение на указанията на „призналите вината си лица – сем.Д.”, така и укриването (държането) на огнестрелните оръжия и голямото количество боеприпаси, без да има надлежно разрешение за това. Настоявайки водещите го подбуди и причини за извършване на престъпленията да са били „състоянието му на зависимост, затруднено материално положение, страха от Ив.Д.”, защитникът напълно неоснователно подлага на съмнение той да е осъзнавал противоправността на деянията си, в противоречие и със собствените му обяснения в частта им, възприети от съда като достоверни. ВКС приема, че апелативният съд законосъобразно е постигнал правния си извод за осъществяване на всички признаци от обективната и субективна страна на съставите на престъпленията по чл.354а, ал.1, пр.1-во от НК и по чл.339, ал.2 вр.ал.1 от НК и е приложил закона, който е следвало да бъде приложен, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Явната несправедливост на наложеното на подс.К. общо наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието 5 000 лева глоба в полза на държавата жалбоподателят оспорва освен на основата на изложените по-горе подбуди и причини, също заради ниската му правна култура, неговата неграмотност, като се претендира намаляване на размера на наказанието и приложението на чл.66, ал.1 от НК. Вярно е, че спрямо част от призналите вината си обвиняеми да е било проявено известно снизхождение, но няма как да се подмине в случая сериозното количество (над 14 кг) държано от този подсъдим с цел разпространение високорисково наркотично вещество и неговата стойност, за разлика от много по-малките количества и по вид такива вещества при сключилите споразуменията за осъждането им четирима обвиняеми. Това безспорно завишава обществената опасност на деянието с оглед застрашения широк кръг от граждани като потенциални потребители на такива вещества. В противовес на тази констатация съдът е оценил инцидентния характер на деянията, чистото съдебно минало на К., към което може да се добави и продължителността на наказателното производство, сравнително младата му възраст при осъществяване на деянията. При тези параметри въззивният съд се е съгласил с определения от първостепенния съд размер на наказанията на минимума за престъплението по чл.339, ал.2 от НК и при превес на смекчаващите вината му обстоятелства за престъплението по чл.354а, ал.1, пр.1-во от НК, последното като най-тежко общо наказание за съвкупността от престъпления от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието 5 000 лева глоба като минимален размер на това кумулативно предвидено наказание. Правилно съдът е съобразил, че в този му размер и начин на изпълнение кумулативно наложеното наказание ще допринесе за постигане на целите на чл.36 от НК и е отрекъл то да се явява явно несъответно на обществената опасност на деянията и на дееца. Не са налице и предпоставките на чл.55 от НК за определяне на което и да е от наложените му наказания за двете престъпления под законовия минимум. И ВКС намира, че няма основание за по-голямо снизхождение към жалбоподателя и не е налице касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за уважаване на исканията на защитника му в описаната посока.
Обжалваната въззивна присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила, а касационната жалба следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.351, ал.1, чл.352, ал.1 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадения от Софийската апелативна прокуратура касационен протест против оправдателната част на присъда № 14/17.05.2017 г. по ВНОХД № 19/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, като нередовен с оглед изискванията на чл.351, ал.1 от НПК и като оттеглен на основание чл.352, ал.1 от НПК.
ОСТАВЯ В СИЛА същата присъда № 14 от 17.05.2017 г., постановена по ВНОХД № 19/2017 г. от Софийския апелативен съд в частта относно потвърждаване на осъждането на подсъдимия К. Г. К., със снета по делото самоличност, за престъпления по чл.354а, ал.1 от НК и по чл.339, ал.2 вр.ал.1 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |