О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Nо 152 София, 25.03.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година , в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА При участието на секретаря Разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА ч.гр.д.Nо 2038 /2013 година и за да се произнесе , взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК . С частна касационна жална вх. Nо 10005/27.12.2012 година М. Х. К. и Р. Т. К. чрез адв. П.М.- САК обжалват и искат да се отмени Определение Nо 398 от 19.12.2012 година постановено по ч.гр.д. Nо 371/ 2012 година на АС-Бургас , с което е частично е изменено и потвърдено в останалата част определението на окръжния съд по чл.23 ал.4 т.2 и т.7 ЗОПДИППД/ отм./ като е отказано разрешение за изплащане на сумата от 116 000 лева, на основание чл. 23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД/ отм./, както и изцяло по отношение отказа да се отмени наложената възбрана по отношение на недвижим имот в [населено място], собственост на М. Х. К. - ½ идеална част от дворно място, ПИ с идентификатор * по РП на@@3@ [населено място]. С частната касационна жалба се поддържа , че в обжалваната част определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на закона и несъобразяване с трайната съдебна практика, относно съдържанието на законовия термин „разноски по делото” по повод на осъществена защита на проверяваното лице по ЗОПДИППД/ отм./ , С изложение към частната касационна жалба са изведени въпроси за приложение на чл. 23 ал.3 т.7 ЗОПДИППД/ отм./ и съдържанието на понятието „разноски по делото” и дали в производството по чл. 390 ГПК във вр. с чл. 22 ал.1 ЗОПДИППД/ отм. /дължимото по частните жалби адвокатско възнаграждение се определя съобразно цената на иска по см. на чл. 68 ГПК във вр. с чл. 7 ал.5 от Наредба Nо 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или в рамките на минималното възнаграждение, приложимо правило при липса на парична оценка по см. на чл. 11 от Наредбата , с твърдение , че апелативният съд се е произнесъл в противоречие с други решения на ВКС по същия въпрос – Определение Nо 198 от 09.03.2012 год. по ч.гр.д. Nо 141/2012 г. на ВКС-IV г.о., основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Поддържа се , че обжалването пред касационния съд следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с цел еднаквото и точно прилагане на закона по въпроса : при преценката на съда какво точно включват разноските в производството по ЗОПДИППД/ отм./ и въз основа на какви критерии и доказателства може да се направи извод за наличието на друго имущество, извън това , което служи за обезпечение на бъдещ иск,с което да се поемат тези разходи от проверяваните лица. В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ТД- [населено място] на К. , с който се поддържа , че искането за допускане на касационно обжалване е неправилно, поставените въпроси нямат характер на обуславящи решението на съда, както и по същество се поддържа становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно в обжалваните от Р. К. и М. К. части. С частна касационна жалба вх.Nо 237/09.01.2013 година , К. з. о. н. н. п. и./ К./ обжалва и иска да се отмени Определение Nо 398 от 19.12.2012 година , постановено по ч. гр.д. Nо 371/2012 год. на АС-Бургас , в частта , с което на основание чл. 23 ал.4 т.2 ЗОПДИППД/ отм./ е потвърдено определение на окръжния съд , с което на основание чл. 23 ал.4 т.2 от ЗОПДИППД/ отм./ е дадено разрешение да се заплати от запорираната сметка в евро в О.-клон Б. с титуляр М. Х. К. сума от 3000 лв. / три хиляди лева/ за издръжка на детето Р. К.. Поддържа се , че определението е необосновано, тъй като не почива на конкретно мотивирани обстоятелства , по направеното искане. С изложение към частната касационна жалба , частния жалбоподател иска да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК въпроса за приложението на чл. 23 ал.5 ЗОПДИППД/ отм./ . В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по тази частна касационна жалба- М. и Р. К. чрез защитата - адв.П.М. САК, с който се сочи че същата е недопустима поради липса на посочени и обосновани предпоставки за допускане на обжалването, респ. неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частните касационни жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК и са процесуално допустими. Производството е по чл. 23 ал.4 т.2 и 7 ЗОПДИППД/ отм./. С Определение Nо 582/02.03.2012 година по ч. гр.д. Nо 435/2012 година на ОС-Бургас е допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда и на основание 390 ГПК във вр. с чл. 22 ал.1 ЗОПДИППД/ отм./ против Р. Т. К. , съпругата му М. Х. К. и търговско дружество [фирма] / в ликвидация/ [населено място] чрез налагане запор на банкови сметки, МПС и дружествени дялове и възбрана на недвижими имоти. Производството по чл. 23 ал.4 ЗОПДИППД/ отм./ е образувано по искане на адв.П. М.- САК, процесуален представител на проверяваните лица ,обосновано на чл. 23 ал.4 т.2 и т.7 от закона с искане да бъде разрешено плащане на издръжка за малолетната дъщеря на Р. и М. К.- Р. К. и за дъщерята В. К. -редовна студентка в чужбина , какато и плащане на сума 116 000 лв. , съставляващи разноски по производството по ЗОПДИППД/ отм./ като бъде отменена наложената възбрана на следния недвижим имот- ½ идеална част от дворно място от 450 кв.м., собственост на М. К., самостоятелен урегулиран парцел * за газостанция в кв. 5 по плана на@@14@ [населено място] , ПИ с идентификатор * и отмяна на наложен запор по сметка в евро в О.-клон Б., с титуляр на сметката М. Х. К. . С Определение Nо 2423 от 26.09.2012 година , постановено по ч.гр.д.Nо 435/2012 година на ОС-Бургас , след преценка на направените искания и предпоставките на закона , окръжният съд , на основание чл. 23 ал.4 т.2 и т.7 ЗОПДИППД / отм./ е дал разрешение да бъде извършено плащане или превод от запорираната сметка в евро в О.-клон Б. с титуляр М. Х. К. 1./ в полза на детето Р. Р. К. на сума в размер на 3000 лв. / три хиляди лева/ , съставляващи издръжка за времето март-май 2012 година и 2./ в полза на адв.П. М.- САК в размер на сумата 8 174 лв. / осем хиляди сто седемдесет и четири лв./ , съставляващи адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ и съдействие касаещи производството по чл. 22 ал.1 ЗОПДИППД/ отм./ , а с определение Nо 3013 от 03.12.2012 година по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнил определението си в смисъл, че се отхвърля искането по чл. 23 ал.4 т.2 ЗОПДИППД/ отм./ по отношение на навършилата пълнолетие дъщеря В. К., искането за разрешение плащане на разноски по производството-адвокатски хонорар над определение до размер на сумата от 116 000 лв. , както и изцяло искането за отмяна възбрана на недвижим имот- ½ идеална част от дворно място, ПИ с идентификатор * по РП на@@17@ [населено място]: С обжалваното определение, Апелативният съд в правомощията си на възззвна инстанция по чл. 274 ал.2 ГПК по жабите на страните К. и М. Х. К. и Р. Т. К. е потвърдил определението на окръжния съд по чл.23 ал.4 т.2 и т.7 ЗОПДИППД/ отм./, в частта , с която като е отказано разрешение за изплащане на сумата над определената от 8 174 лв. до заявения размер от 116 000 лева, на основание чл. 23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД / отм./, както и изцяло по отношение отказа да се отмени наложената възбрана по отношение на недвижим имот в [населено място], собственост на М. Х. К. - ½ идеална част от дворно място, ПИ с идентификатор * по РП на@@19@ [населено място]: потвърдил е определението на окръжния съд , с което на основание чл. 23 ал.4 т.2 от ЗОПДИППД/ отм./ е дадено разрешение да се заплати от запорираната сметка в евро в О.-клон Б. с титуляр М. Х. К. сума от 3000 лв. / три хиляди лева/ за издръжка на детето Р. К. и е отменил определението на окръжния съд , в частта , с която е дадено разрешение за плащане или превод на сумата от 8 174 лв./ осем хиляди сто седемдесет и четири лв. / на основание чл. 23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД/ отм. от запорираната сметка в евро в О.-клон Б. с титуляр М. Х. К. в полза на адв.П.М.- САК. За да постанови определението, с което се потвърждава даденото разрешение за заплащане на сумата от 3000 лв. на основание чл. 23 ал.3 т.2 ЗОПДИППД/ отм./ , апелативният съд е приел, съгласно чл. 143 ал.1 СК издръжката се дължи до навършване на пълнолетие и след ато е съобразена с нуждите на детето, то не са налице законови основания за изменение на определението на окръжния съд в тази част. За да постанови определението , с което е отменено определението на окръжния съд на основание чл. 23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД /отм./ , апелативният съд е приел, че претендираните суми- адвокатско възнаграждение не съставлява „разноски по производството” по ЗОПДИППД/ отм./ ,както и по същото искане е налице произнасяне с определение Nо 419/ 25.07.2012 година по гр.д. Nо 304/2012 година на ВКС. След преценка на данните по делото, изведените правни въпроси и доводите на страните за наличието респ. липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване , съобразени със задължителните разяснения на ТР 1 /2009 год. на ОСГТК на ВКС по приложение на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира : По частната касационна жалба на М. Х. К. и Р. Т. К.. Изведеният въпрос за приложение на чл. 23 ал.3 т.7 ЗОПДИППД/ отм./ и съдържанието на понятието „разноски по делото” и дали в производството по чл. 390 ГПК във вр. с чл. 22 ал.1 ЗОПДИППД/ отм. /дължимото по частните жалби адвокатско възнаграждение се определя съобразно цената на иска по см. на чл. 68 ГПК във вр. с чл. 7 ал.5 от Наредба Nо 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или в рамките на минималното възнаграждение, приложимо правило при липса на парична оценка по см. на чл. 11 от Наредбата , са въпроси, имащи обуславящо изхода на делото значение , разрешени от апелативния съд /относно включването на адвокатското възнаграждение на защитата по производството/ в противоречие на посочената съдебна практика, както и сочат на нужда от произнасяне с оглед на точното и еднакво прилагане на закона, поради което и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. Настоящият състав приема за правилна , постановената от състави на ВКС по реда на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК задължителна практика, съгласно която в понятието на чл. 23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД / отм./ „разноски по производството” следва да се имат предвид държавни такси, когато такива се дължат, разноски за събиране на ангажираните от страната доказателства, адвокатски възнаграждения за защита на провереното лице”. Този отговор предполага отговор и на въпроса за дължимото адвокатско възнаграждение по частните жалби в обезпечителното производство по ЗОПДИППД / отм./. Съгласно чл. 7 ал.5 от Наредба Nо 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „ за защита в производствата за обезпечаване на бъдещ иск” възнаграждението се определя по правилата на чл.2 на база половината от стойността на претендираните суми. Т.е. не може да се приеме за спорна базата на която ще следва да се изчислят адвокатските възнаграждения за защита правата на проверяваните лица по ЗОПДИППД / отм./. С разпоредбата на чл. 7 ал.1 т. 7 от Наредба Nо 1/2004 год. изрично е уредена хипотезата за дължимото адвокатско възнаграждение по производство по частна жалба- а именно 1/3 от минималния размер на една инстанция според предмета на делото и интереса на страната , но не по малко от предвиденото в чл. 11 на Наредбата – т.е. 100-150 лв. в зависимост дали частната жалба ще се разгледа в закрито или открито съдебно заседание.Т.е. отново базата , въз основа на която ще се определят дължимите адвокатски възнаграждения е уредена по недвусмислен начин от законодателя. Въпросът за присъждането на тези разноски и тяхното събиране/ в см. на удовлетворяване от имуществото на длъжника-довереник/ не е предмет на уредба от Наредба Nо 1/2004 година. С Наредбата са уредени правилата на определяне на т.е. минимални адвокатски възнаграждения. Въпросът за дължимостта им в съдебното производство се урежда от правилата на ГПК, в контекста на договореността по мандатното правоотношение. Договорната клауза с която се определя размера на задължението за защита и правно съдействие, не прави вземането на доверителя ликвидно и изсикуемо, изводите относно това следват цялостното тълкуване на договора. Определеното по договора адвокатско възнаграждения за защита на проверявано лице по ЗОПДИППД / отм./ в производството по налагане на обезпечение на бъдещ иск , не може да бъде прието като „ необходимост” за отмяна на наложени по ЗОПДИППД / отм./ обезпечителни мерки по см. на чл. 23 ал.4 in fine, тъй като разрешението на съда винаги е обусловено от невъзможността на молителя да заплати тези разноски с друго имущество. Доказателствата по делото сочат , че Р. и М. К. са сключили и по делото са приложени два Договора за права защита и съдействие- Nо А 0291039/ 19.03.2012 година за защита по ч. гр.д. Nо 109/ 2012 година на АС-Бургас/ приложен на л. 15 от делото/ за сумата 97 216.62 лв., определен адвокатски хонорар на база защитаван материален интерес от 1 619777 лв. и Nо А 03033635 от 14.05.2012 год. за защита по ч. гр.д. Nо 304/2012 год. на ВКС-I отд. / приложен на л.108 от делото/ за сумата от 26 000 лв. Договорните клаузи по двата договoра/ по втория като препращаща към първия договор / сочат на уговорка между договарящите физически лица- адвокат П.М.- САК и М. и Р. К. от [населено място], че адвокатския хонорар общо за сумата 116 216.62 лв. ще се покрие от стойността на възбранения недвижим имот- ½ идеална част от дворно място от 450 кв.м., собственост на М. К., самостоятелен урегулиран парцел * за газостанция в кв. 5 по плана на@@28@ [населено място] , ПИ с идентификатор *. Постановеното от апелативния съд определение , с което е отменено определението на окръжния съд за изплащане на част от тази сума –до размер на 8 174 лв. от запорирана сметка в евро на М. К. в О.-клон Б., макар и незаконосъобразно от гл.т. на извода , че в ‘разноски по производството” не се включва адвокатското възнаграждения за защита , направено в частното производство по обжалване на наложените обезпечителни мерки по ЗОПДИППД / отм./ пред въззивната и касационна инстанция , не следва да бъде отменено, тъй като съвпада като краен извод с констатацията на съда, че по това искане е налице произнасяне с определение N 419 от 25.04.2012 год. по ч.гр.д.Nо 304/2012 год. на ВКС-I г.о. с мотив , че преценката за невъзможността тези разноски да се удовлетворят с друго имущество се прави при ангажирани доказателства за това . След като и в настоящото производство , въпреки знанието на защитата, това не е сторено и не са ангажирани доказателства, то и резултатът респ. искането не може да бъде базирано на предположения. Тези констатации налага извод , че по допуснатата до касационно обжалване частна жалба , обжалваното определение следва да бъде потвърдено . Законосъобразен е изводът на съда , че уговорката за начина на удовлетворяване на вземането за правна защита и съдействие не може да обуслови извод за необходимост от отмяна на възбраната на недвижимия имот , поради което и обжалваното определение следва да се потвърди и в тази обжалвана част. По частната касационна жалба на К. з. о. н. и., п. п. н. н. / К./. Настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК , касаещ приложението на чл. 23 ал.5 ЗОПДИППД /отм./ в контекста на изискванията за мотивираност на молбата , макар и да се приема за обуславящ изхода на спора от гл.т. на съблюдаване изискванията на закона, не може да обуслови извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Становището на съдилищата относно редовността на молбата по чл. 23 ал.4 ЗОПДИППД / отм./ не сочи на различия, практиката е многобройна, еднопосочна от гл.т. на дадените разрешения и не обуславя необходимост от изрично тълкуване , с оглед еднаквото и точно прилагане . Виждането на процесуалните представители на К., че в някаква степен конкретна молба не е достатъчно мотивирана , не може да бъде тълкувана в насока на липса на единна съдебна практика .В конкретния случай се касае до молба по чл. 23 ал.4 т.2 ГПК, с която се иска разрешение за плащане / превод/ на суми от запориран влог на проверяваното лице за осигуряване средства за издръжка на дете, ненавършило пълнолетие. Императивният характер на задължението за издръжка , дължима от родителите , предполага нуждата от средства за погасяване на алиментното задължение и не налага обосновка на това обстоятелство и на размера на разхода, когато неговата преценка се извършва на нормативна база , установена от закона извън хипотези на болест и др. извънредни обстоятелства, налагащи точна обосновка. По изложените съображения , състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА, по заявената частна касационна жалба вх. Nо 10005/ 27.12.2012 година на М. Х. К. и Р. Т. К. чрез адв. П.М.- САК Определение Nо 398 от 19. 12. 2012 година по ч.гр.д. Nо 371/ 2012 година на АС-Бургас , с което е частично е изменено и потвърдено в останалата част определението на окръжния съд по чл.23 ал.4 т.2 и т.7 ЗОПДИППД / отм./ по отказаното разрешение за изплащане на сумата от 116 000 лева, на основание чл. 23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД/ отм./, както и изцяло по отношение отказа да се отмени наложената възбрана по отношение на недвижим имот в [населено място], собственост на М. Х. К. - ½ идеална част от дворно място, ПИ с идентификатор * по РП на@@35@ [населено място]. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 237/09.01.2013 година на К. з. о. н. н. п. и./ К./ срещу Определение Nо 398 от 19. 12 .2012 година по ч. гр.д. Nо 371/2012 год. на АС-Бургас, в частта , с което на основание чл. 23 ал.4 т.2 ЗОПДИППД/ отм./ е потвърдено определение на окръжния съд , с което на основание чл. 23 ал.4 т.2 от ЗОПДИППД/ отм./ относно дадено разрешение да се заплати от запорираната сметка в евро в О.-клон Б. с титуляр М. Х. К. сума от 3000 лв. / три хиляди лева/ за издръжка на детето Р. К.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :