2 Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 8 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 643 по описа за 2010 година. С присъда по нохд № 10831/07 г. Районният съд-гр.София оправдал подсъдимия С. В. Г. по предявеното му обвинение по чл.149, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 НК, като отхвърлил предявения от М. С. Г. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 6000 лева. По жалба на частния обвинител и граждански ищец Г. било образувано внохд № 4462/09 г. по описа на Софийския градски съд. На 21.04.2010 г. СГС отменил изцяло посочената по-горе присъда на СРС и вместо нея постановил нова такава под № 145, с която признал подсъдимия за виновен и на основание чл.149, ал.2, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на една година лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. СГС осъдил подсъдимия да заплати на Г. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Г., в качеството си на частен обвинител, е подала касационна жалба, с която възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК, преценява наложеното наказание за явно несправедливо и иска увеличаването му. Пред ВКС повереникът на жалбоподателката поддържа жалбата и изразява становище за неоснователност на подадената от подсъдимия такава. Подсъдимият също е заявил несъгласие с новата присъда, като с касационната жалба е ангажирал основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа от подс.С. и защитата му. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че липсват основания за отмяна или изменение на оспорената присъда, като преценява оплакванията и на двамата жалбоподатели като неоснователни. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна само при установяване отсъствието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поради това възражението за допуснати от съда съществени нарушения на процесуални правила, поддържано само от подсъдимия, следва първо да получи отговор от ВКС. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК защитата на подс.С. възразява: че съдът е провел разпитът на св.М. Г. по ред, непредвиден в НПК и поради това не е имал основание да цени произтичащите от него доказателства за изводите си по фактите; отделно се оспорва оценката на съда на същите показания, като се твърди, че те са в противоречие с останалите, събрани по делото доказателства и съдът не е имал основание да ги кредитира безрезервно; обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, са останали неизяснени, поради отказа на съда да удовлетвори искания на подсъдимия по доказателствата – „..експертизи от които да се установи по безспорен и категоричен начин физическото и психическо състояние на св.М. Г.”. Съображенията, развити от защитата, в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК – за несъответност на мотиви и диспозитив, всъщност касаят процесуалната издържаност на съдебния акт и поради това са относими към основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Данните по делото установяват, че пострадалата М. Г. не е искала да депозира показания пред СРС в присъствието на своя баща – подсъдимия С.. Причините за това добре са разкрити от показанията на св.К. (л.168 от съдебното производство пред СРС) и от заключението на три-членната съдебно психиатрична експертиза, поддържано от експертите в съдебно заседание на 11.06.2008 г. – „...с оглед опазване на психичното й здраве (на пострадалата) и постигнатото с доста усилие психично балансиране не е желателно даване от освидетелствуваната на показания в присъствие на баща й или пък правене на очни ставки, които биха я върнали в периода непосредствено след инцидента...и биха влошили психичното й състояние”. Предметът на настоящото производство е известен – случилото се през м.11.2003 г. между баща и дъщеря, при това свързано с предявеното спрямо първия обвинение по чл.149, ал.2 НК и с отчитане на малолетието на последната към инкриминирания период от време. Безспорно е, че показанията на св.Г. са от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Въззивният съд е достигнал до същия извод, като изложените от него, в тази насока, съображения се споделят от настоящата инстанция. При тези констатации, няма спор, че НПК не урежда подобна хипотеза. Съществен елемент на правото на защита на подсъдимия е правото му да участва в съдебното производство, респ. при събирането и проверката на доказателствата. Ограничаването на последното е възможно само посредством изрично указание на закона и такива ограничения, свързано с коментирания случай, НПК е предвидил с чл.139, ал.1 във връзка с чл.141 и 141а, чл.141, ал.4 и чл. 278 НПК. В посочените хипотези подсъдимият не присъства на разпита на свидетеля/подсъдимия, но задължително се запознава с неговите показания/обяснения и има възможност да поставя въпроси към него, което предопределя и допълнителен разпит на същия свидетел/подсъдим. За разлика от наказателно правните норми, наказателно процесуалните норми могат да се прилагат по аналогия. Условията за това са – да е налице празнина в НПК, случаите да са еднородни, да не се накърняват процесуалните права и да не се създават задължения за участниците в процеса – недържавни органи, да не се включват в процеса нови участници извън предвидените в НПК, да не се разширяват процесуалните правомощия на държавните органи за извършване на процесуални действия, непредвидени в НПК. СГС съобразявайки изложеното извършил разпита на пострадалата в отсъствието на подсъдимия и в присъствието на състава на съда, секретаря, прокурора, защитника на подс.С. и повереника на св.Г.. След този разпит подсъдимият е запознат със съдържанието на протокола за разпит на последната и след съвещание със своя защитник поставил нови въпроси към пострадалата, които са получили отговор при извършения й, при същите условия, допълнителен разпит. Обективираните в протокола за съдебното заседание действия, указват, че СГС фактически е приложил по аналогия на закона процедурата по чл.278 НПК. Обстоятелството, че в мотивите на определението от 15.03.2010 г. освен съображения по наличието на условията на чл.278 НПК са изложени и такива, свързани с процедурата за разпит на защитен свидетел, не дават основание за друг извод. Последно посочената процедура предоставя възможност за достъп до разпитвания свидетел само на състава на съда и секретаря. Изложеното дотук налага следните изводи: налице е празнина в НПК относно разпитът на св.Г., при казаното по-горе, в отсъствието на подсъдимия; налице е обаче процесуален ред за разпит на подсъдим в отсъствието на друг подсъдим, който се основава на необходимостта от разкриване на обективната истина; последното се преследва и чрез разпита на св.Г.; двата случая – уредения и неуредения, са сходни; става дума за събирането на доказателства посредством гласни доказателствени източници, каквито са обясненията на подсъдим и показанията на свидетел; с приложението на чл.278 НПК не се накърняват процесуалните права на подсъдимия, тъй като не е лишен от правото му да участва при събирането на доказателствата, произтичащи от показанията на св.Г. – запознат е с показанията, дадени в негово отсъствие, дадена му е възможност да постави въпроси и той се е възползвал от нея; реч не може да става, че посредством приложението на процедурата по чл.278 НПК за подсъдимия са създадени някакви нови задължения, още по-малко за това, че съдът е разширил правомощията си до степен да създаде някаква нова, неизвестна на НПК процедура. При тези обстоятелства ВКС намери, че правилно, по аналогия на закона, разпитът на пострадалата е извършен от съда по реда на чл.278 НПК. Що се отнася до оценката на тези показания, ВКС изцяло споделя съображенията на съда по същество, с които им е призната достоверност. Противоречието, на което се акцентира в касационната жалба, не държи сметка за възрастта на св.Г. към извършване на инкриминираните деяния, личният й опит в съответната област, добре изяснен от съдебно-психиатричната експертиза, както и на заключението по съдебно медицинската експертиза. Правото на защита на подс.С. не е нарушено по претендирания от защитата му начин. СГС не е имал основание да се съгласи и правилно е отхвърлил искането му за назначаване на допълнителна съдебно психиатрична експертиза, тъй като обстоятелствата по чл.144, ал.2, т.5 НПК, спрямо св.Г., са били изяснени изцяло от приетата в хода на съдебното следствие експертиза. Експертното заключение по последната е достатъчно пълно и ясно, обосновано и не предизвиква съмнение в правилността му. Не е налице твърдяното противоречие между мотиви и диспозитив на оспорената нова присъда. Защитата игнорира пределите на настоящото производство, които са очертани по предвидения в закона ред – от обвинителния акт и поради това са задължителни за съда. Тези предели поначало не могат да се надхвърлят, още по-малко в посока, утежняване положението на подсъдимия. Изложеното предопределя извод за отсъствието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В рамките на установеното от фактическа страна, законът правилно е приложен. Като е установил наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подс.С.. Наложеното наказание в размер на една година лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години е справедливо. СГС правилно е констатирал наличието на изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, каквото е неразумно дългия срок на протичане на наказателното производство. Постоянна е съдебната практика на ВКС по чл.22, ал.1 НПК, която е съобразена и с практиката на ЕСПЧ по чл.6 от ЕКЗПЧОС, че нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок е основание подсъдимият да се ползва от правото на изключително смекчаващо вината му обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му. Възражението на частния обвинител срещу размера на наказанието лишаване от свобода, на плоскостта на казаното, се прецени като неоснователно. Тази страна по делото не оспорва приложението на института на условното осъждане и при липсата на протест, ВКС оставя без коментар отлагането на изпълнението на наказанието при условията на чл.66, ал.1 НК. Присъдата, в частта по приложението на чл.45 ЗЗД е правилна, законосъобразна и справедлива. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на атакуваната нова присъда, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 145 от 21.04.2010 г., постановена по внохд № 4462/09 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: