Р Е Ш Е Н И Е № 21 София, 31 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2208/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.419 и сл. от НПК.Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №158/11г. по описа на РС-Дулово и отмяна на постановеното по него определение от 24.08.2011г., в частта, с която е извършено групиране на наказанията, наложени на О. М. по горното дело и по нохд № 99/03г. В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постъпило е възражение от защитата на осъдения М., в което се излагат съображения за неоснователност на искането. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането по съображенията, изложени в него и моли за уважаването му. Адвокат К., защитник на осъдения М. намира искането на Главния прокурор за неоснователно, тъй като не е съобразено с ТР № 3 /2009г. на ВКС. Осъденият О. М. моли искането за възобновяване да не се уважава. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Постановеното определение, с което е одобрено споразумение, постигнато между осъдения М. и защитата му от една страна , и прокуратурата от друга, е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Преценката за неговата допустимост, във връзка със сроковете по чл.421, ал.1 от НПК следва да бъде направена, едва след като настоящата инстанция се произнесе по въпроса за основателността му, и при наличието на такава, прецени дали искането е в полза на осъденото лице или утежнява положението му. С определение от 24.08.2011г., постановено по нохд №158/11г., РС - Дулово в производство по Глава двадесет и девета от НПК е одобрил споразумение, по силата на което подсъдимият О. М. е бил признат за виновен в извършено на 03.10.2000г. престъпление по чл.197, ал.1, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 от НК , за което му е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Със споразумението на основание чл.25, вр. чл.23 от НК са групирани наложеното по горното дело наказание и това по нохд № 99/03г., като е определено общо наказание от три години лишаване от свобода, с определен първоначален строг режим и изтърпяване в затвор. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато времето, изтърпяно по нохд №99/03г. Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски. Към момента на постановяване на горепосоченото определение, съдът е разполагал с всички данни, касаещи съдебното минало на О. М., а именно осъждания по предходни четири, влезли в сила присъди. При горните фактически положения, районният съд е одобрил представеното му споразумение и в частта, касаеща приложението на чл.25, вр. чл.23 от НК, което е сторил в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Независимо, че съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.381, ал.5 от НПК/отм./, действала към момента на постановяване на съдебния му акт и е предложил на страните споразумяване по приложението на чл.25 от НК, одобреното групиране е само на последните две от наличните осъждания. Без оглед на това, какво е съотношението на предходните осъждания-в условията на съвкупност или рецидив, съдът съобразно константната съдебна практика е бил длъжен при наличие на ново осъждане да обсъди и се произнесе по всички предходни осъждания, по отношение на които има влезли в сила присъди и за които има данни по делото.В случая извън обсега на съдебното произнасяне са останали известни на съда /видно от събраните доказателства/, влезли в сила присъди, с които на О. М. са наложени съответни наказания. Впоследствие по реда на чл.306 от НПК пред РС-Дулово е било образувано производство по н.ч.д. № 238/11г. за цялостно групиране на наказанията, наложени на осъдения М. по петте присъди. РС-Дулото е постановил определение, което е отменено от ОС-Силистра с решение от 28.02.2012г. по внчд № 27/12г., поради наличие на влязло в сила споразумение по нохд № 158/11г. и липсата на нови последващи осъждания. При горните констатации, единствената възможност за отстраняване на допуснатите от съда пороци във връзка с пълното и цялостно групиране на наказанията, наложени на осъдения М. с влезли в сила съдебни актове, е използване на регламентираните в Глава тридесет и трета от НПК извънредни способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове, след възобновяване на производството, в случая по нохд № 158/11г. по описа на РС-Дулово, което дава възможност за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила при одобряване на споразумението и на материалния закон при непълно групиране на наказанията. Касационната инстанция констатира, така както е отразено и в искането за възобновяване, че по отношение на М. към настоящият момент има данни за налични осъждания по пет влезли в сила съдебни акта, а именно: -по нохд № 252/96г. на Военен съд-Варна за извършено на 10.07.1995г. престъпление му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 10.06.1997г.; -по нохд № 83/97г. на РС- Тервел за извършено престъпление м.септември 1996г. му е било наложено наказание две години лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от пет години. Присъдата е влязла в сила на 20.11.1998г.; -по нохд № 40/96г. на РС-Дулово за извършено престъпление на 02/03.09.1995г. му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 02.03.1999г.; -по нохд № 99/03г. на РС-Тервел за извършено престъпление на 15.08.2000г. му е било наложено наказание три години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 27.12.2006г.; -по нохд № 158/11г. на РС-Дулово за извършено престъпление 03.10.2000г. му е било наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 24.08.2011г. Преценката на гореизложените фактически положения, касателно съдимостта на М., направена в контекста на предпоставките на чл.25, вр. чл.23 от НК сочи, че не са налице основанията за групиране на всички наказания/по петте осъждания/ и определяне на едно общо и най-тежко такова.Обстоятелството, че част от деянията са съотносими в условията на съвкупност, а други в рецидив, преклудира възможността за определяне на кумулиране на всички наказания. Както е посочено и в искането на Главния прокурор, при наличните данни за пет осъждания е възможното групирането им в две съвкупности, съобразени с изискванията на цитираните по-горе текстове. Първата- между наказанията, които са наложени по нохд №252/96г., нохд № 83/97г., нохд № 40/96г., с най-тежко наказание от две години лишаване от свобода и втората- между тези по нохд № 99/03г. и нохд №158/11г. , с най-тежко наказание от три години лишаване от свобода. Неправилно е разбирането, застъпено в искането досежно приложението но чл.66 от НК, независимо, че и трите присъди от първата съвкупност са условни, тъй като с факта на групиране и наличието на рецидив по отношение на някои от условните осъждания, приложението на разпоредбата на чл.66 от НК изгубва самостоятелното си значение. С влязла в сила присъда по нохд № 99/03г. на РС-Тервел/включена в съвкупността по нохд № 158/11г./ е било постановено отделно изтърпяване на основание чл.68 от НК на наказанието по нохд № 83/97г. по описа на РС-Тервел, което е лишаване от свобода за срок от две години и де факто е най-тежкото по размер от трите, включващи се в първата кумулативна верига.Данните по делото сочат, че именно това наказание осъденият изтърпява към настоящият момент. Направените по-горе констатации обуславят извод, че искането на Главния прокурор не касае утежняване положението на подсъдимия, поради което не е нарушен срокът по чл.421, ал.1 от НПК и същото е допустимо. При гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията за възобновяване на делото и отмяна на споразумението в частта досежно приложението на чл.25, вр. чл.23 от НК, като делото в тази му част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състава на РС-Дулово в производство по чл.306 от НПК за пълно и законосъобразно кумулиране на наказанията, наложени на осъдения М. по влезлите в сила присъди. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 158/11г. по описа на РС-Дулово. ОТМЕНЯВА определение, постановено по горното дело от 24.08.2011г., в частта, в която по отношение на О. Н. М., на основание чл.25, вр. чл.23 от НК му е било определено едно общо наказание между наложеното му по горното дело и това по нохд № 99/03г., включително и в частта досежно приложението на чл.25, ал.2 от НК. ВРЪЩА делото за разглеждане в отменената част, от друг състав на РС-Дулото в производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: