Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр. София, 18.12.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело № 4606 по описа за 2019 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Зет Зет Груп“ ООД, представлявано от управителя З. подадена чрез процесуален представител адв.М., срещу въззивно решение от 14.06.2019г. по в.гр.д.№4756/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.01.2017г. по гр.д.№4076/2016г. на Софийски градски съд, е уважен иска на П. М. З. срещу „Зет Зет Груп“ ООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера 35 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата и по насрещна касационна жалба от П. М. З., чрез процесуален представител адв.М., срещу въззивното решение в останалата част, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение по иска за неимуществени вреди за размера над 35 400лв. до претендирания размер от 59 000лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 367 от 30.04.2020г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от касаторите въпроси: относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, за съдържанието на понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и за съпричиняването, по които касационното обжалване е допуснато за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. В касационната жалба на ответника по иска „Зет Зет груп“ ООД се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Оспорва насрещаната касационна жалба като неоснователна. Претендират се разноски. Представя писмена защита. В насрещната касационна жалба на ищеца П. М. З., подаден чрез процесуален представител адв. М., се поддържа, че решението в обжалваната от него отхвърлителна част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението в тази част да бъде отменено. В писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. М., оспорва жалбата на работодателя като неоснователна. Претендира разноски. Представя писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска на П. М. З. срещу „Зет Зет Груп“ ООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.12.2014г., за размера 35 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Установено е, че на 15.12.2014г. при работа по демонтаж на покрив на „Валов цех” в „Балканкар” –ЗПДА „Г.К.“, София, е станала трудова злополука с ищеца при работа на покрив с ръчен инструмент Хилти ТЕ 7-С, паднал от височина от около 6-7 метра, вследствие на което е получил изкълчване на лакътната става на лявата ръка и травма на тънкото черво, което е отразено в разпореждане №17583/6.02.2015г, издадено от НОИ-ТД-София град. В Протокол №9/5.02.2015г за резултати от извършено разследване на злополуката, станала на 15.12.2014г., е посочено, че причини за злополуката са, че е допуснато пострадалият да извършва работа, която не е определена при възникване на трудовото му правоотношение, не е използвал предоставените лични предпазни средства /сбруя и предпазно въже с амортисьор/, не е дооценена съществуващата опасност от падане от височина, не е осигурен ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин и е прието, че работодателят е нарушил чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, а пострадалият е нарушил чл.124, чл.126, т.6 и т.13 и чл.284, ал.2 КТ, чл.33 ЗЗБУТ. Видно от представена длъжностна характеристика за длъжността „Подготвител на метални конструкции”, код по НКПД, е, че основни длъжностни задължения са извършване на работа по товарене и разтоварване на машини и материали, както и пренасянето им от и до работните площадки и превозни средства, да помага при извършване на монтажни работи като доставя на специалистите необходимите за монтажа материали /панели, заготовки, крепежни материали и инструменти/ и подготвя площадката за извършване на монтажната дейност, почиства работни площадки от отпадъчни материали и брака, като ги отнася на предварително определените за това места, изпълнява и други задачи, свързани с длъжността, конкретно възложени от ръководството. В Декларация №004/20.10.2014г е отразено, че П. З. се е запознал с длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и Правилата за безопасност на труда в предприятието и със задължението му да ги спазва. В Служебна бележка №004/20.10.2014г, издадена от ответното дружеството, е отразено, че на З. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 20.10.2014г., на която същият се е подписал. В Декларация №004/20.10.2014г. е заявил, че се е запознал с Правилата за безопасност на труда в предприятието и задължението му да ги спазва, както и начален инструктаж по безопасност. В Декларация за безопасност е посочил , че се е запознат с „Оценка на риска”. Подписал се е на списък на раздадените предпазни средства. От заключението на съдебно-графическа експертиза е установено, че подписите на декларация №004/20.10.2014г за запознатост с длъжностната характеристика, ПВТР, правилата за безопасност, служебна бележка №004/20.10.2014г за проведен инструктаж, декларация №004/20.10.2014г за запознатост с правилата за безопасност на труда са положени от З.. Подписите на Извлечение от инструктажна книжа за проведен начален инструктаж, декларация от 11.12.2014г за запознатост с „Оценка на риска” , Извлечение от инструктажна книга за инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж с дати 1.11.2014г и 15.12.2014г, извлечение от инструктажна книжа за инструктаж по БХТ ППО с дата 15.12.2014г, списък за предоставени лични предпазни средства не са положени от З.. Установено е въз основа на заключението по съдебно-медицинската експертиза, че при претърпяната трудова злополука З. е получил следните травматични увреждания: гръдно-коремна травма със счупване на 7-мо ребро в дясно, разкъсване на опоръка на тънкото черво с наличието на 2 000мл кръв в корема, изкълчване на лявата лакетна става, разкъсно-контузна рана в дясната слабинна област и в областта на дясното стъпало. Нормалният оздравителен процес за тези травми е около 6 месеца, през които ищецът е търпял болки и страдания като за първите 2 месеца те са били с интензивен характер. Ползвал е отпуск по болест за 294 дни. За в бъдеще може да търпи болки в областта на лявата лакетна става при промяна на времето, физическото претоварване, а понякога и спонтанно. По отношение на коремната операция, загубата на 80см от тънкото черво няма да има отражение върху организма, тъй като компенсаторните механизми на стомашно-чревния тракт са големи, но в резултат на излялата се кръв в корема и/или самата оперативна намеса, могат да се получат сраствания с инцидентно отражение върху чревния пасаж. Травмите са получени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия, при падане върху кабелната скара, а не при преминаване през отвора на покрива. Наличието на следи по тялото на ищеца при преминаването му през отвора на покрива с или без неговото съпротивление зависи изцяло от работното облекло, с което е бил облечен. Правилно въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, доколкото между П. М. З. и „Зет Зет Груп“ ООД е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което З. е работил при ответника като „подготвител метални конструкции“. Правилно въззивният съд е приел, че в конкретния случай се установява от представените медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза, че уврежданията на ищеца, които са получени при трудовата злополука, са тежки и е търпял болки от: гръдно-коремна травма със счупване на 7-мо ребро в дясно, разкъсване на опоръка на тънкото черво с наличието на 2 000мл кръв в корема, изкълчване на лявата лакетна става, разкъсно-контузна рана в дясната слабинна област и в областта на дясното стъпало; престоял е в болница, а впоследствие е бил на домашно лечение, като периодът му на неработоспособност е дълъг-284 дни; извършена му е била коремна операция, при която са премахнати 80 см от тънкото черво; оздравителният процес за травмите е бил около 6 месеца, през които ищецът е търпял болки и страдания, като за първите 2 месеца те са били с интензивен характер и е ползвал отпуск 204дни; няма остатъчни увреждания, като стомашно-чревният тракт има компенсаторни механизми, и е възможно да има болки в лявата лакътна става при промяна на времето или физическо натоварване; същият е бил на 48 години при настъпване на трудовата злополука; нуждаел се е от чужда помощ за обслужването си от разпитаната по делото свидетелка, с която живее. При отчитане на релевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението въззивният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 59 000лв., който размер и според настоящия касационен състав удовлетворява обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД и е съобразен с обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането на здравето на З.. Правилно въззивният съд е приел, че пострадалият работник е подписал декларация №004/20.10.2014г за запознатост с длъжностната характеристика, ПВТП, правилата за безопасност, проведен му е би инструктаж, което е отразено в служебна бележка №004/20.10.2014г., запознат е бил с правилата за безопасност на труда видно от декларация №004/20.10.2014г.; че действително на част от представените документи от ответника за изпълнение на задължението му за инструктаж и правила за безопасност, се установява от съдебно-графическата експертиза, че подписът не е на ищеца по делото, но независимо от това са налице документи, които установяват частично изпълнение на задължението от страна на работодателя да инструктира работника. Правилно съдът е приел, че доводите на пострадалия работник, че е искал да помогне, не оправдават неговото нарушение на правилата за безопасност; че дори и да се приеме за доказано, че не са му били предоставени предпазни средства от работодателя, същият не е следвало да извършва дейността без да му бъдат осигурени такива, а и следва да се отчете, че тази дейност не е в кръга на неговите задължения по длъжностна характеристика, а пострадалият самоволно е предприел извършването й, съзнавайки, че няма и не използва предпазни средства. Правилно въззивният съд е приел за основателно релевираното от работодателя възражение по чл.200, ал.2 КТ, но според настоящия касационен състав при правилно установена фактическа обстановка и съображения, неправилно и в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел степен на съпричиняване 40%, която се явява занижена при установените данни по делото. В практиката на ВКС по приложението на чл.200, ал.2 КТ се приема /напр. решение на ВКС, ІІІг.о. по гр.д.№3251/2008г./, че когато възражението за съпричиняване се приеме за основателно, отговорността на работодателя се намалява съобразно вината на страните допринесли за увреждането, т.е. с оглед на конкретно установените данни по делото. С Решение №88 от 12.09.1962г. по гр.д.№83/1962г на ОСГК на ВС е прието, че причинителят на вредите отговаря за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение, а за вредите, които не са в такава причинна връзка, той не може да бъде отговорен. По принцип от значение е и инструктажът за безопасност при работа с оглед нейната специфика и естество, което се отнася и до осигуряването на предпазни средства също с оглед спецификата и естеството на работата, но в случая П. З. не е изпълнявал своята работа, а и от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. В случая поведението не се дължи на неосигурените от работодателя безопасни условия на труд, вкл. чрез неосигуряване на всичко необходимо за нея – напр.съоръжения и инструменти, нито самите действия на работника са в интерес на работодателя, доколкото конкретната работа е била възложена и извършвана от други работници на работодателя на обекта и спрямо чиято работа на покрива на цеха работата на пострадалия няма отношение по място, нито като трудова функция, нито по възлагане, а пострадалият я е предприел самоволно като от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че неговите действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но самонадеяно се е надявал да го предотврати. Настоящият касационен състав намира, че при конкретно установените данни по делото следва да бъде приета степен на съпричиняване 60% на вредоносния резултат от пострадалия и да се съобрази приетата степен на съпричиняване при присъждане размера на обезщетението. Въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК за присъдения размер над 23 600лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумите, до присъдения размер от 35 400лв., а в останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ [населено място] Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 14.06.2019г. по в.гр.д.№4756/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.01.2017г. по гр.д.№4076/2016г. на Софийски градски съд, е уважен иска на П. М. З. срещу „Зет Зет Груп“ ООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера над 23 600лв. до присъдения размер 35 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на П. М. З. срещу „Зет Зет Груп“ ООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера над 23 600лв. до присъдения размер 35 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 14.06.2019г. по в.гр.д.№4756/2018г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: