2 Р Е Ш Е Н И Е N 368 гр.София 28.12.2012г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Е.Петрова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 340 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С определение по чл.288 ГПК № 473 от 15.06.2012г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение е допуснал за разглеждане по същество касационната жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 108 от 28.03.2011г. по гр.д.№ 903/2010г. в частта, в която е отхвърлено възражението на [фирма] [населено място] за подобрения на обща стойност 10 278лв., както и възражението за право на задържане на имотите, предмет на ревандикационния иск. Обжалването е допуснато и на решение № 8 от 11.01.2012г. по гр.д.№ 903/2010г. , с което е отказано по молбата на [фирма] [населено място] допълване на решение № 108 от 28.03.2011г. по гр.д.№ 903/2010г. с произнасяне по предявения иск за подобрения в размер на 10 278лв. като част от цялото вземане от 28 881лв. Правният въпрос по чл.280 ал.1 ГПК: дали след като страната не е внесла определената държавна такса по въззивната жалба срещу основното решение и тя е върната, съдът може да се произнесе по правилността му по жалба срещу допълнително решение или следва да разгледа само втората жалба , е свързан с допустимостта на решението в обжалваната част. Ответницата Н. И. Ф. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че доводите на касатора са неоснователни. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Допълването на решението по реда на чл. 250 ГПК / чл. 193 ал.1 ГПК - отм. / е необходимо, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане или по някои от съединените искове. Допълването предполага не само съдът да не е постановил диспозитив, но и да не е изложил и мотиви по целия спорен предмет. В този случай решението за допълването следва да се обжалва със самостоятелна жалба, защото с него съдът за пръв път се произнася по част от спорния предмет. Допълнителното решение следва да се отграничава от решението за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. чл. 247 ГПК /192 ал.2 ГПК-отм./ . Поправката на решението от съда, който го е постановил се състои в отстраняване на противоречия между действителната воля, формирана в мотивите и тази, която е отразена в диспозитива на решението. Грешката не трябва да засяга решаващата воля на съда. Тя може да се състои само в неточно или погрешно изписване на имена, години , номер на делото и др. По този ред се отстранява и непълнота на диспозитива на решението, когато той не отговаря в пълна степен на съдържанието на мотивите – съдът е пропуснал да отрази в диспозитива това, което е приел в мотивите. За разлика от допълнителното, решението за поправката не е нов съдебен акт като единство от мотиви и диспозитив, а представлява едно цяло с поправеното решение и ако първото е било обжалвано, не е необходимо да се подава нова жалба след постановяване на решението за поправката на първото - решение № 141 от 04.04.2001г. по гр.д.№ 415/2000г. на ВКС, петчленен състав. Когато мотивите на основното решение са намерили изражение в диспозитива, макар той да не ги отразява напълно, пропускането на срока за обжалване на първоначалното решение или връщане на подадената срещу това решение жалба има за последица влизането му в сила и въззивният съд не може да проверява правилността му. Решението за поправката подлежи на самостоятелно обжалване само във връзка с предпоставките за отстраняване на очевидна фактическа грешка. По основателността на жалбата. С решение № 91 от 04.06.2010г. по гр.д.№ 314/2006г. Балчишкият районен съд е признал за установено по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], че Н. И. Ф. е собственик на основание ЗЖСК и издадения нот.акт № .../....г. на апартамент №.... на първия жилищен етаж с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място] и гараж на партерния етаж в сградата на Ж. „Б.” [населено място]. Осъдил е [фирма] да предаде на основание чл.108 ЗС на Н. И. Ф. владението на двата имота като на основание чл.72 ал.3 ЗС е постановил право на задържане на имота в полза на [фирма] до пълното издължаване от ищцата на сумата 10 278лв. за извършени в този имот подобрения. Със същото решение е отхвърлен иска на Н. И. Ф. за обезщетение за ползването на имотите по чл. 59 ЗЗД . С въззивна жалба вх.№ 3034 от 07.07.2010г. Н. И. Ф. е обжалвала първоинстанционното решение „в частта за признатите подобрения на ответника и отхвърлената претенция за обезщетение на ищцата, както и относно допуснатото увеличение на иска в размер на 28 881лв.”. По тази жалба не е внесена дължимата държавна такса в определения от съда срок, което е дало основание на въззивния съд да прекрати производството по делото с определение от 17.11.2010г. С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване неправилно съдът е счел, че подадената жалба срещу решението за допълване на диспозитива поддържа висящността на спора и по предявеното възражение за право на задържане на имота на основание чл.72 ал.3 ЗС. В диспозитива на основното решение е изразена ясно волята на съда на съда, както по отношение на размера на подобренията, за които е ответникът по ревандикационния иск е поискал да му се признае право на задържане, така и по основателността на възражението. С прекратяване на производството по основната жалба, то е влязло в сила и спорът по разрешените с него въпроси е преклудиран. Ето защо като е отменил в тази част първоинстанционното решение , въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и да се обяви за влязло в сила първоинстанционното решение. На основание чл. 78 ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат платени направените разноски за касационното производство в размер на 276лв. За въззивното производство такива не се дължат, тъй като неговата въззивна жалба не е уважена. При този изход на спора делото следва да се върне на Добричкия окръжен съд за разглеждане на въззивна жалба вх.№ 4144 от 30.09.2010г. срещу решението на Балчишкия районен съд № 112 от 06.08.2010г. по гр.д.№ 314/2006г. В. от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение основание чл.293 ал.4 във връзка с чл.270 ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 108 от 28.03.2011г. по гр.д. № 903/2010г. , в частта, в която отменено решението на Районен съд Балчик № 91 от 04.06.2010г. по гр.д.№ 314/2006г. и е отхвърлено възражението, направено от С. [фирма] [населено място] за подобрения на обща стойност 10278лв., извършени в апартамент №... на първия етаж в Ж. „Б.” , [населено място], [улица] вх.Г ет.1 , както и решение № 8 от 11.01.2012г. по гр.д.№ 903/2010г. Обявява за влязло в сила на 13.12.2010г. решението на Районния съд [населено място] № 91 от 04.06.2010г. по гр.д.№ 314/2006г. в тази част. ОСЪЖДА Н. И. Ф. да заплати на С. [фирма] [населено място] сумата 276 лв. /двеста седемдесет и шест лева/ разноски за касационното производство. ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за разглеждане на въззивна жалба вх.№ 4144 от 30.09.2010г., подадена от Н. И. Ф. срещу решението на Районен съд Балчик № 112 от 06.08.2010г. по гр.д.№ 314/2006г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: