2 РЕШЕНИЕ N 72 София, 25,06,2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретар: Наталия Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева т.дело N 1197/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. [фирма] - [населено място], чрез пълномощника си – адв. А.Н. е подал касационна жалба против решение №1436 от 03.08.2011 г. по т.д. №1178/2011г. на Софийски апелативен съд. Касаторът е изложил оплаквания, определени от него като неправилност на въззивното решение, поради нарушаване на материалния закон и на процесуалните правила- касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касация – К. К. К. – Т., Я., чрез пълномощника си – адв.М. Т. е на становище,че подадената касационна жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №4 от 10.01.2013г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ „ Съставлява ли липсата на изчерпване на правото, регламентирана в чл.15,ал.1от ЗМГО, елемент от фактическия състав на нарушението по чл.73, ал.1 във вр. чл.13,ал.2, т.3 от ЗМГО.” ; 2/ „ Осъщественият без съгласието на притежателят на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката, върху които е поставен със съгласие на притежателя й, представлява ли нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл.73,ал.1 във вр. чл.13, ал.2, т.3 от ЗМГО. Тези въпроси са разрешени от състава на Софийски апелативен съд в противоречие с приетото с ТР ОСТК №1/08г. и с ТР ОСТК №1/12г.- разясняващо и изрично разглеждащо липсата на противоречие между преюдициалното запитване по делото и приетото тълкуване на закона с ТР ОСТК №1/08г. С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел, че е установено в производството, изключителното право на ищеца върху търговските марки за произвежданите от него стоки в това число и процесните. Решаващият състав е обосновал,с оглед разпоредбата на пар.1, т.12 ДР ЗМГО, че в случая се касае до внос на тези оригинални стоки, като е направен и извод, че е налице извършено нарушение по смисъла на чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО. В тази връзка, подробно е разгледано оплакването на въззиваемия за противоречие с Регламент №2913/92 на Съвета от 12.10.1992г., като е мотивирана неоснователността му. Въззивният съд е разгледал и изричните указания, дадени с определението за преюдициално запитване, като е счел за фактически недоказано поддържаното за транзитно преминаване на стоките през територията на Р България- така е мотивирано, че тези стоки са предназначени за реализация в ЕИП. Поради това, съдът е приел, че следва да приложи постановеното от съда на ЕС определение по преюдициално запитване във връзка с указаното в него, че притежателят на марка може да се противопостави на първото пускане на пазара в ЕИП, без негово съгласие и на оригинални стоки, носещи регистрираната от него марка, като е мотивирал, че ТРОСТК №1/08г. противоречи на това определение, но с оглед чл.15 ЗНА следва да бъде съобразено именно то, а не задължителното тълкуване на ВКС, направено след като вече е било отправено преюдициалното запитване. Поставените от касатора въпроси са решени от състава на апелативения съд в противоречие с разясненията приети с ТР ОСТК №1/15.06.2009г. и ТР ОСТК №1/11.05.2012г. С първото посочено решение е даден отговор на тези въпроси, като негов предмет на тълкуване е приложението на нормата на чл.73, ал.1 ЗМГО. ВКС, чрез цитираната задължителна практика е приел, че вносът на оригинални стоки не съставлява нарушение на правото на марка по смисъла на чл.73 ЗМГО, във вр. чл.13, ал.2,т.3 ЗМГО и на носителя на това право не е предоставена исковата защита по чл.76 ЗМГО. Изчерпването на правото на марка по чл.15, ал.1 ЗМГО е юридически факт, относим само към оригинални стоки – т.е. такива носещи графично изображение на знака на регистрираната марка със съгласие на притежателя й. Нарушението при накърняване на правомощие на разпореждането с марката, в случаите когато е осъществен внос на оригинални стоки без да е изчерпано правото на маркопритежателя, е определено по чл. 13, ал.1, пр.2-ро ЗМГО, вр. чл.15, ал.1 ЗМГО, а защитата срещу това нарушение се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове. С ТРОСТК № 1/12г. изрично е констатирана липса на противоречие между приетото с преюдициалното запитване по д. С-449/09 на СЕС и тълкуването на разглежданата норма на националното право, като именно в тази връзка е и решението на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС, че не следва да се приеме за загубило сила приетото в т.1 на ТР ОСТК №1/08г. С оглед така установения и мотивиран различен режим на реализиране отговорността за нарушение на правото върху марка и ясното диференциране в мотивите на ТРОСТК №1/12г.между нарушенията на отделните правомощия, включени в съдържанието на правото на марка и исковете, с които маркопритежателя може да защити правата си, в т.6 ВКС, ТК изрично е обърнал внимание на съдилищата за необходимостта от ясно и изчерпателно разглеждане на фактите и обстоятелствата, съобразно които да бъде определена правната квалификация на претенциите и съответно да бъде очертан предмета на делото, както и свързаните с него предмет на доказване и допустимите и относими възражения на ответника. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, приемайки, че не е налице внос на процесните стоки по смисъла на пар. 1, т.12 ДР ЗМГО и това е неговия решаващ мотив. Предмет на въззивно обжалване е именно този извод на СГС и преценката на състава на апелативния съд е следвало да бъде съобразена с изложените доводи във въззивната жалба- наличието на предпоставката на т.12 на пар.1 ДР ЗМГО и преценка на доказателствата, установяващи или опровергаващи наличието на внос. Излагайки мотиви за съответствието на ТР ОСТК на ВКС с европейските норми, съставът на САС се е отклонил от произнасяне по въпроса, с който е бил сезиран и не се е произнесъл по оспорването на доказателствата, свързани с вноса на процесните стоки. С оглед изложеното се налага извод, че въззивният съд е постановил своето решение изцяло в противоречие с цитираната и разгледана задължителна практика, при незаконосъобразното мотивиране от страна на състава, че няма да се съобрази с нея, поради неправилната му интерпретация на определението на СЕС. В тази връзка, въззивният съд не е разгледал заявените претенции с оглед задължителните за него указания на ОСТК на ВКС и поради това изобщо не е изложил мотиви, свързани с преценката и предметния обхват на спора, което има за правна последица касиране на решението. Несъответствието между заявените факти и обстоятелства и изложеното, но неотносимо към тях мотивиране на съда в това число и при определяне на прецизната правна квалификация на исковете, обуславя такава неправилност на акта, която не може да бъде отстранена от настоящата инстанция, която следва за първи път да очертае предмета на делото, в това число и да отстрани евентуалните несъответствия, по реда на чл.129 ГПК, с оглед възможностите за защита на страните, при спазване задължителните указания на ОСТК, което налага, съобразно чл.293, ал. 3 ГПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1436 от 03.08.2011 г. по т.д. №1178/2011г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия съд при друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: