5 Р Е Ш Е Н И Е № 418 София, 30 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1283/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия П. П. А. срещу въззивна присъда № 209/19.03.2014 г., постановена по ВНОХД № 808/2014 г. от Софийски градски съд. В касационната жалба се претендира, че присъдата на градския съд е „противозаконна и необоснована”. Твърди се, че по делото липсват доказателства подсъдимият да е осъществил престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК. Доказателственият анализ, извършен от втората инстанция, се оспорва с препращане към този на първата инстанция, позволил постановяването на оправдателна присъда. Оправеното искане е за отмяна на атакуваната въззивна присъда и потвърждаване на съдебния акт на първата инстанция. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, жалбоподателят П. А. и неговият процесуален представител поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда от 20.11.2013 г., постановена по НОХД № 12792/2013 г. от Софийския районен съд, подсъдимият П. П. А. е бил признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 3 от НПК. С въззивната присъда, постановена по протест на прокурора, съдебният акт на първата инстанция е отменен частично на основание чл. 336, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК и подсъдимият П. А. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, с предмет високорисково наркотично вещество амфетамин, с тегло 14,36 грама на стойност 430,80 лева, за което на основание чл. 55, ал.1, т 1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години. Присъдата на първата инстанция относно оправдаването за останалата част от обвинението е потвърдена. ІІ. Жалбата е неоснователна. Преди всичко следва да се отбележи, че отправеното искане в жалбата да се отмени въззивният осъдителен съдебен акт и да се потвърди присъдата на първата инстанция няма как да бъде удовлетворено, тъй като с такова правомощие ВКС не разполага (производството е извън хипотезата на чл. 354, ал.5, изр. 2 от НПК). Оправдаването на подсъдимия направо от касационната инстанция е допустимо в рамките на приетите от въззивния съд фактически обстоятелства, но именно те се оспорват от жалбоподателя с твърдения за допуснати процесуални нарушения. Така разчетена жалбата изисква произнасяне по основателността на възражението за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Основният акцент на оспорването е, че въззивният съд, противно на мнозинството на съдебния състав от първата инстанция, се е доверил на показанията на свидетелите А. и С.. В атакувания съдебен акт подробно и убедително са изложени съображенията на съда, поради които се приема, че връзката между открития наркотик и подсъдимия А., както и неговото поведение по освобождаване от веществото, са безспорно установени. Показанията на свидетелите А. и С. не са останали извън проверката за противоречивост и пристрастност предвид служебните им качества – полицейски служители. Констатираните от съда известни несъответствия в показанията на двамата свидетели, които несъответствия обаче не засягат техните възприятия за поведението на подсъдимия, логично са обяснени с изминалия период от време и служебните функции на свидетелите, извършващи множество полицейски проверки. Показанията на А. и С. са последователни и категорични относно факта, че именно подсъдимият А. е лицето, изхвърлило пакетче, в което е открито наркотичното вещество. Тази информация логично е съпоставена с показанията на Ч. и И., поемни лица при извършения оглед, и установеното от това процесуално действие - мястото, където е открито наркотичното вещество, неговото състояние и опаковка. Така съдът е констатирал еднопосочност на данните, събрани чрез посочените доказателствени средства. Всичко това, наред със случайния характер на извършената проверка от полицейските служители е изключило хипотетичните съмнения за тяхна заинтересованост да свидетелстват във вреда на подсъдимия . На следващо място, в жалбата се оспорва изводът на съда за кредитиране на сочените гласни доказателствени източници, противопоставяйки същите на показанията на свидетелите Т. и М.. В тази връзка жалбоподателят се позовава на съображенията на мнозинството от съдебния състав на първата инстанция. Оспорването е процесуално неиздържано (доколкото предмет на проверка е дейността на втората инстанция), но и неоснователно. Предходната инстанция е проверила достоверността на показанията на свидетелите М. и Т., анализирайки съобщените от тях данни. Установила е, че тези данни не се конфронтират с фактите, установени от коментираните по-горе доказателствени източници. В показанията на Т. и М., както и в обясненията на подсъдимия, преобладават данни за извършената полицейска проверка, което правилно е оценено от въззивния съд като липса на информативност за фактите, интересуващи процеса. Обобщено казано, в извършения от въззивния съд анализ на доказателствената съвкупност не се откриват белези на избирателност, превратност и нелогичност. Ето защо твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, засягащи установяването на фактите, относими към предмета на доказване, са напълно неоснователни. При установените фактически обстоятелства престъпната дейност на подсъдимия А. законосъобразно е получила правна квалификация по чл. 354а, ал.3 от НК, поради което искането да бъде оправдан не може да бъде удовлетворено. В касационната жалба не се съдържа претенция за ревизия на наложеното наказание. Същото е определено при условията на чл. 55 от НК, не е наложено наказанието „глоба”. Тоест, подсъдимият е премиран в пълна степен и не се налага намеса на касационната инстанция, тъй като липсват предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК. С оглед на горните съображения и след като не се установи наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 209/19.03.2014 г., постановена по ВНОХД № 808/2014 г. от Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.