2 Р Е Ш Е Н И Е № 60072 София, 30.07.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 2 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА. Предявен е от „Родекс Инвест”ЕООД иск за прогласяване за нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на постановеното на 03.04.2020г. от едноличен арбитър към Арбитражния съд към Съюза на арбитрите в България (АС към САБ) решение по ВАД № 0320/2019г. С него са били уважени пасивно субективно съединените искове за сумата 3515лв. на „Родекс Инвест”ЕООД срещу Ц. Д. Ц. и И. С. С. с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД– неизплатено възнаграждение по договор за изработка. Присъдена е законна лихва. Отхвърлени са, като погасени чрез прихващане, исковете за сумата над 3515лв. до предявения размер от 15015лв. Отхвърлено е искането на едноличното дружество за присъждане на арбитражни разноски. Изложено е становище от „Родекс Инвест”ЕООД, че арбитражното решение е постановеното по производството, спорът по което не подлежи на арбитраж. Исковата молба съдържа доводи в защита на тезата, че предмет на арбитражното производство е бил потребителски спор. Ответниците по иска Ц. Д. Ц. и И. С. С., чрез представен по делото писмен отговор и чрез процесуалния си представител в о.с.з. изразяват становище, че за неоснователност на исковата молба. Няма искане за присъждане на разноски. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на релевантните за спора обстоятелства в арбитражното производство, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема за установено следното: Спорът, с който „Родекс Инвест”ЕООД е сезирал арбитражния съд, произтича от неизпълнението на сключен на 08.12.2015г. предварителен договор за продажба на вещно право на строеж, допълнително споразумение към предварителния договор, носещо дата 04.01.2016г. и договор за продажба на право на строеж, материализиран в нот.акт № 138 т.1 от 31.5.2016 год. от по н.д.№ 92/2016г. на нотариус рег.№ 269 с район на действие Софийски районен съд. Съгласно предварителния договор, едноличното дружество има качеството на прехвърлител по вещноправната сделка и качеството на изпълнител по облигационната такава по допълнително споразумение за извършване на СМР, като се е задължило да построи и предаде на Ц. Ц. и И. С. два апартамента и два гаража, като им прехвърли правото на строеж върху обектите и правото на собственост върху съответните ид.ч. от поземления имот, върху който е построена сградата. Пораждаенто на вещноправните последици от прехвърлянето на правото на строеж за горепосочените имоти е поставено в зависимост от настъпване на отлагателно условие, съобразно клаузите по предварителния договор и т.3 от нотариалния акт – при заплащане на всички дължими вноски от купувачите по сключения между страните договор за строителна услуга, настъпването на което условие ще бъде установено с подписване на споразумение с нотариална заверка на подписите на страните. Осъдителният иск (субективно съединени искове), с който „Родекс Инвест”ЕООД е сезирал арбитражния съд, произтича от неизпълнение на договора за изработка, като ищцовото твърдение е, че Ц. и С. са неизправни по заплащане на възнаграждение за извършените съгласно допълнителното споразумение строително-монтажни работи. Предвид съдържащата се в чл.21 от предварителния договор арбитражна клауза, на 26.08.2019г. „Родекс Инвест”ЕООД е пренесъл спора пред АС към САБ. Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА не е налице, произтича от следното: Общ принцип на гражданското право е, че всички гражданскоправни спорове подлежат на арбитраж, ако има сключено арбитражно споразумение. Изключенията от този принцип са изрично посочени в закона. Съгласно изброяването в чл.19, ал.1 ГПК, това са споровете за неимуществени права; имуществените спорове за вещни права или владение на недвижим имот; споровете за издръжка; споровете за права, произтичащи от трудово правоотношение; споровете, по които едната от страните има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Споровете, изчерпателно изброени в чл.19 ал.1 ГПК са неарбитрируеми. Със ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ е извършена законодателна промяна на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като забраната за уговаряне на арбитражни клаузи е разширена и спрямо спорове, по които едната от страните е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Със същия закон е въведена и нова ал. 4 на чл. 3 ЗЗП, съгласно която всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, е недействителна. Действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА / § 8, т. 5 от ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8/2017 г./ предвижда, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Спорът между „Родекс Инвест”ЕООД и Ц. Ц. и И. С. по иск за заплащане на възнаграждение по процесния предварителен договор и допълнителното споразумение към него би попаднал в изчерпателно изброените в чл.19, ал.1 ГПК спорове само в случая на последната хипотеза. Ако тази хипотеза (потребителски спор) не е налице, спорът е арбитрируем и хипотезата на чл.47, ал.2 ЗМТА е неприложима. Това налага анализ на конкретното правоотношение – дали едната от страните по арбитражното дело има качеството на потребител/и. Съобразно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Същият параграф съдържа и легалните дефиниции на „стока“ и „услуга“, като според т. 13 „стока“ е движимата материална вещ, а съгласно т. 14 „услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. В практиката на СЕС по приложение на разпоредбата на чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, качеството „потребител“ трябва да се преценява във всеки отделен случай, в зависимост от конкретно разглеждан договор, като се имат предвид естеството и целта на договора и обстоятелството, че Директивата има за цел да защитава потребителите, които обикновено са по-слабата страна. Поради това при спор съдът е задължен да извърши проверка на всички факти и обстоятелства, включително чрез тълкуване на клаузите на договора при приложение на критериите на чл. 20 ЗЗД, за да установи дали по силата на договора физическото лице придобива стоки или ползва услуги и дали при сключване на конкретния договор с търговеца физическото лице е действало извън рамките на осъществяваната от него търговска или професионална дейност, съответно да определи спора като потребителски. В случая спорните материални права, които са били предмет на арбитражното производство, се извеждат от предварителен договор за продажба на вещно право на строеж (договор за извършване на строителна услуга) от 08.12.2015г., инкорпориращ арбитражната клауза /чл. 21/, и допълнително споразумение към него от 04.01.2016г. Съгласно договора от 08.12.2015г. продавачът-изпълнител „Родекс инвест“ ЕООД се е задължил да продаде и построи до степен на завършеност – „груб строеж“, а купувачите-възложители Ц. Д. Ц. и И. С. С. да купят и изплатят извършеното строителство на двата апартамента и двата гаража, подробно индивидуализирани, ведно с посочените идеални части от сградата и от правото на собственост върху поземления имот /чл. 1 от договора/, като страните са постигнали съгласие да сключат окончателен договор за продажба на правото на строеж върху описаните в чл. 1 обекти, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата в срок до 18 месеца, считано от датата на откриване на строителната площадка – 05.10.2015г. В чл. 2 е предвидено, че продажната цена се определя в размер на 42 833 лв. и включва както цената на вещното право на строеж върху обекта, общите части и правото на собственост върху идеални части от дворното място, така и цената на строителната услуга, като заплащането й се извършва по банков път на една вноска. В чл. 9 от договора е закрепено общото съгласие на страните, че при подписване на договора по т. 6 във формата на нотариален акт продавачът-изпълнител има право да прехвърли собствеността върху описания обект при следното отлагателно условие: купувачът-възложител да стане собственик, когато заплати в договорения срок всички вноски, дължими по този договор и по евентуални споразумения към него, като според чл. 18 купувачът-възложител ще стане собственик на обекта след като плати и последната вноска по съответното допълнително споразумение. Цитираната уговорка за отлагателно условие за прехвърлянето на правото на собственост на купувача – при заплащане на всички дължими вноски от купувача по сключения между страните договор за услуга, е възпроизведена в договора за продажба на правото на строеж върху посочения обект, сключен във формата на нотариален акт № 138/31.05.2016г., както и в допълнителното споразумение от 04.01.2016г., от което страните извеждат спорните си права за заплащане на възнаграждение, предмет на арбитражното производство. В нотариалния акт е отразено, че продажната цена на имота е 42 833лв. По силата на допълнителното споразумение ответникът е възложил на ищеца и последният е приел да извърши допълнителни СМР на обекта по предварителния договор, като го предаде в степен на завършеност, определена в споразумението, срещу заплащане на сумата от 217585лв., платими на 14 вноски с посочени в споразумението /чл.3/ размери и падежи. С оглед съдържанието на волеизявленията на страните по предварителния договор и допълнителното споразумение към него, както и по договора за прехвърляне на право на строеж, оформен в нотариален, сключен в изпълнение на задълженията по предварителния договор, поетите насрещни задължения на страните по посочените договори и изрично дефинираното отлагателно условие за прехвърляне на вещното право, следва да се приеме, че се касае до свързани сделки с целен правен резултат прехвърлянето на правото на собственост върху построено от ищеца жилище в изградена от него в собствен УПИ сграда на ответника. Следователно, по силата на договорните отношения между страните ответниците-физически лица придобиват правото на собственост върху недвижим имот, съответно предварителният договор и допълнителното споразумение към него, от които се извеждат спорни права, предмет на арбитражното производство, не касаят „стока“ или „услуга“ съгласно легалните дефиниции на §13, т.13 и т.14 от ДР на ЗЗП. Горното изключва качеството на физическите лица-страни по предварителния договор, съдържащ арбитражната клауза, и допълнителното споразумение на „потребители“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед действителната воля на страните по сключените от тях предварителен договор и споразумение към него, а именно за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, следва да се изтъкне, че предявените пред арбитража искове са били за изпълнение на договорни (облигационни) задължения за заплащане на парични суми, поради което спорът не е за вещни права и не попада и в първото уредено от чл. 19, ал. 1 ГПК изключение. По изложените съображения, че арбитражното решение, чиято валидност е оспорена, не е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК, искът за прогласяване за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА на арбитражното решение, следва да се отхвърли. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ иска на „Родекс Инвест”ЕООД срещу Ц. Д. Ц. и И. С. С. за прогласяване за нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на постановеното на 03.04.2020 год. от едноличен арбитър към Арбитражния съд към Съюза на арбитрите в България Решение № 2020-02-04-032-2019 по ВАД № 0320/2019 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.