О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 230 С., 28.03.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1487 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6253 от 11.ХІІ.2012 г. на Г. Р. Г. от [населено място], действащ в процесуалното си качество на „евентуален ответник” /пряк делинквент в пр-во по искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ и по чл. 45 ЗЗД/, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В. против имащата характера на определение част от решение № 340 на Варненския апелативен съд, ТК, от 5.ХІІ.2012 г., постановено по т. д. № 504/2012 г., с която – след отменяване на първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК за осъждането на Л. Ив. И. от [населено място] да му заплати разноски в размер на сумата от 1 550 лв. - на основание приложеният по аналогия текст на чл. 78, ал. 3 ГПК, тази негова молба за допълване на постановеното от Варненския ОС по т. д. № 749/2012 г. решение № 920/7.VІ.2012 г. с присъждане на деловодни разноски е била отхвърлена. Единственото оплакване на частния касатор Г. е за постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно правото му на разноски, поради което той претендира отменяването му и уважаване на своевременно направеното искане по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК с присъждане на сума в размер на 1 550 лв. в тежест на ищцата Л. Ив. И. от [населено място] – съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Г. обосновава приложно поле на касационния контрол при едновременно наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение апелативният съд във В. се е произнесъл по въпроса за дължимостта на разноски в полза на евентуален ответник, който бил предприел всички допустими процесуални действия в своя защита, в това число: представяйки списък по чл. 80 ГПК, а също и доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по касация Л. Ив. И. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение за разноски, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна /евентуален ответник по чл. 45 ЗЗД в пр-вото по главен иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ/ във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на Г. Р. Г. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Постановеното от Варненския апелативен съд, ТК, решение № 340/5.ХІІ.2012 г. по т. д. № 504/2012 г., потвърждаващо първоинстанционното решение № 920/7.VІ.2012 г. на Варненския ОС по т. д. № 749/2012 г., е подлежало на обжалване пред ВКС, тъй като с него бил разгледан осъдителен иск на Л. Ив. И. от [населено място] срещу застраховател за обезщетяване на понесени от нея неимуществени вреди с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, чиято цена е била 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/. Следователно атакуваното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и допустимостта на касационния контрол в процесния случай се определя от първата, релевирана от частния касатор Г. предпоставка: по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от определение № 82/19.ІІ.2009 г. на състав от І-во т.о. на ВКС, постановено по ч. т. дело № 60/2009 г., е, че същото съдържа задължително произнасяне по релевирания по това дело процесуалноправен въпрос: „Следва ли да се присъжда адвокатско възнаграждение на евентуалния ответник по делото при условие, че искът срещу него въобще не е разгледан?” То е било в смисъл, че правото на разноски за ответника по чл. 64, ал. 3 ГПК (отм.), който текст е идентичен с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от сега действащия процесуален закон (в сила от 1.ІІІ.2008 г.), не е свързано с наличието на конкретно основание, послужило за пр-вото по иска /оттегляне, отказ и пр./, а единствено с действителното заплащане на такси и разноски от тази страна по делото. Поради това прилагането по аналогия, съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, на нормата на чл. 64, ал. 3 ГПК (отм.) респ. на чл. 78, ал. 4 от сега действащия процесуален кодекс „и при претенция за разноски на евентуален ответник, в случаите на уважаване на главния иск и оставяне без разглеждане на евентуалния субективно съединен иск, отговаря на целта на закона”. Предвид констатацията, че обжалваното от Г. определение на въззивния съд противоречи на тази задължителна практиката на ВКС, ще следва да се допусне касационно обжалване по отношение на същото. Като незаконосъобразно, постановено в противоречие с признатото от законодателя право на възмездяване на страната за направените разноски във връзка с извършени процесуални действия, обективиращи защитата й в иницииран срещу нея съдебен процес – именно в случай като процесния, когато тя е била обвързана от правните последици н предявяването на иска в течение на пр-вото по делото, но същите са отпаднали с обратна сила, атакуваното от Г. определение ще следва да бъде касирано. В процесния случай застрахователното д-во [фирма]-С. е било осъдено да заплати на ищцата Л. Ив. И. от [населено място] обезщетение в размер на сумата 15 000 лв. за понесените от нея като пешеходец неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 20.І.2008 г. С определение № 1139 от проведеното на 1.ІІІ.2012 г. з.з. на Варненския ОС, ТК по т.д. № 749/2012 г., ищцата Л. Ив. И. е била освободена от внасяне на държавни такси „и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК”. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК претендираните от Г. разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 1 550 лв. ще следва да бъдат възложени в тежест на осъденото по делото юридическо лице-застраховател. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ имащата характера на определение част от решение № 340 на Варненския апелативен съд, ТК, от 5.ХІІ.2012 г., постановено по т. д. № 504/2012 г., относно отхвърляне на молба на Г. Р. Г. от [населено място] с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: О С Ъ Ж Д А застрахователното дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 6 ГПК, да заплати на Г. Р. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], бл. 74 СУМА в размер на 1 550 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща направени от него разноски по делото за възнаграждение на един адвокат по предявен срещу него от Л. Ив. И. от [населено място] евентуален иск за вреди от ПТП, настъпило на 20.І.2008 г. в [населено място]. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2