Ключови фрази
Развод поради разстройство на брака * ползване на семейно жилище * право на ползване * съпружеска имуществена общност * съсобственост


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 511/12


София, 16.01.2013 година



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1364 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 571 от 11.05.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № 106 от 5.05.2011 г. по гр. д. № 189/2011 г. на Хасковски окръжен съд в частта му, с която е отменено решение № 818 от 15.12.2010 г. по гр. д. № 1619/2010 г. на Хасковски районен съд и след прекратяване на брака между З. М. А. и О. Н. А., семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица] предоставено за ползване на жената З. М. А..
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 КТ поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно срока за въвеждане в брачния процес на претенция за ползване на семейното жилище.
В обжалваното въззивно решение на Хасковски окръжен съд е прието, че с исковата молба ищецът не е заявил искане за ползване на семейното жилище; че такава претенция е въвел едва с устните състезания по делото, поради което несвоевременно заявеното искане не следва да бъде разглеждано.
В противоречие с това становище, в решение от 09.02.2009 г. по гр.д. № 31/2009 г. на Русенски окръжен съд и решение № 190 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 4281/2008 г. на Трето отделение на Върховния касационен съд е прието, че по отношение на небрачните искове, в т. ч. по отношение на претенция за ползване на семейното жилище няма изисквания за срок за предявяване; че когато такава претенция не е заявена с исковата молба може да бъде предявена в хода на производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище:
Съгласно чл. 56, ал.1 СК, при допускане на развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище само по искане на страната.
По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация – форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл. 322, ал.2 ГПК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен вкл. и до приключване на устните състезания по делото.
В решението на Хасковски окръжен съд е прието, че с исковата молба ищецът не е заявил искане за ползване на семейното жилище; въвел е твърдение, че семейното жилище се намира на [улица], [населено място], собственост е на родителите на ответницата, поради което ползването му следва да и бъде предоставено. С отговора на исковата молба ответницата е въвела искане да и бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица]. Прието е за установено, че жилището на [улица] не е семейно; че семейното жилище се намира на [улица]; че претенции за

това жилище са заявени своевременно само от жената, поради което ползването му следва да и бъде предоставено, а несвоевременно заявеното искане от ищеца за предоставяне ползване на семейното жилище на [улица] не следва да бъде разглеждано.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от О. Н. А. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за несвоевременно въвеждане на искането за предоставяне на семейното жилище и в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил жилищната нужда на всеки от съпрузите.
Касационните оплаквания са основателни.
Искане за произнасяне по въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище е въведено своевременно от ищеца с исковата молба и от ответницата с отговора на исковата молба, независимо от различните твърдения кой имот съставлява семейно жилище и на кого да бъде предоставено - въпросът за ползването на семейното жилище е включен в предмета на делото, поради което съдът е следвало да обсъди въведените от ищеца доводи на кой от съпрузите следва да бъде предоставено ползването му.
Решението, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на спорния въпрос.
От доказателствата по делото е установено, че семейното жилище на страните се намира в гр. „Х.”, [улица]. От брака няма ненавършили пълнолетие деца, а влошените отношения между съпрузите изключват разпределяне на ползването му. След фактическата раздяла през 2008 г. ответницата е напуснала семейното жилище, което е останал да обитава ищеца, а ответницата се е установила да живее на [улица] при своята майка, която разполага и с друг имот на [улица], отдаван под наем. При така установените факти, съдът намира, че жилищната нужда на ищеца е по-голяма, сравнена с тази на ответницата, която се е устроила в дома на своята майка, притежаваща и втори жилищен имот, поради което и на основание чл. 107, ал.1 СК (отм.) ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на мъжа.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 42,50 лева.



Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 106 от 5.05.2011 г. по гр. д. № 189/2010 г. на Хасковски окръжен съд в частта му, с която след прекратяване на брака между З. М. А. и О. Н. А., семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица] предоставено за ползване на жената З. М. А..
На основание чл. 107, ал.1 СК (отм.) предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица] на мъжа О. Н. А..
ОСЪЖДА З. М. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на О. Н. А. с ЕГН [ЕГН] сумата 42,50 (четиридесет и два лева и 50 ст) лева съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: