2 Р Е Ш Е Н И Е № 194 С., 02.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 септември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 130/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. К. от [населено място] –Дом за стари хора, подадена от пълномощника му адв. С. Н. Г., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІІ с-в, № 1634 от 07.11.2012г. по гр.д. № 1944/2012г., с което е потвърдено решението на Асеновградския районен съд, І гр. с-в, № 214 от 11.05.2012г. по гр.д. № 159/2011г., с което е отхвърлен предявеният от П. В. К. против Г. П. Х. и В. П. К. иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарението, извършено с нот. акт № 1347/1993г. до размера на 1/2 ид. част от правото на собственост. Ответниците по касация Г. П. Х. и В. П. К. в представения писмен отговор и писмени бележки от пълномощника им адв. С. Г. М. молят решението да се остави в сила. С определение № 614 от 16.05.2013г., постановено по настоящото дело № 130/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси „в каква форма трябва да е отправена поканата по чл. 227, ал. 1, б „в” ГПК, трябва ли да е посочена точно определена сума за издръжка, може ли искането за издръжка да се отправи устно и представлява ли покана за даване на издръжка исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК”. По поставените въпроси ВКС намира следното: Съдебната практика трайно приема, че дарението не създава за дарения задължение да издържа или да помага на дарителя. Такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка /решение № 222/2000г. ІІ г.о. ВКС/. Искането на издръжка /покана/ не е формален акт. Нуждаещият се дарител може да поиска издръжка от надарения и устно. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика решение № 435 от 02.11.2011г. по гр.д. № 1370/2010г. ІV г.о. ВКС. Не е необходимо поканата за даване на издръжка да съдържа искане за точно определена парична сума. С оглед нуждите на дарителя издръжката може да бъде и в натура. Исковата молба има значението на покана във всички случаи, когато длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, но такава не е била отправена преди това. Както по отношение на нуждата от издръжка, така и относно искането за даване на издръжка, съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите до датата на приключване на съдебното дирене факти – чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 473 от 20.01.2012г. по гр.д. № 263/2011г. ІV г.о. ВКС за уеднаквена съдебната практика по въпроса към кой момент и как се установява нуждата от издръжка на дарителя. По основателността на касационната жалба: В. съд е отхвърлил предявения от П. В. К. против Г. П. Х. и В. П. К. иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарението до размера на 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния недвижим имот по съображения, че дарителят не е поискал издръжка от надарените. Приел е, че с представената по делото нотариална покана ищецът е поканил двете ответници да изпълнят задължението си по договора за дарение като му осигурят условия да ползва апартамента, но с тази покана не е направено искане за заплащане на издръжка, за да се приеме, че ответниците са надлежно поканени да заплащат такава. Няма други данни по делото ищецът надлежно да е отправил искане до двете ответници да му заплащат издръжката, от която се нуждае. В заключение съдът е приел искът за неоснователен по съображения, че не е доказано отправянето на изрична покана от дарителя. К. П. В. К. прави оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Излага съображения, че са налице предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарението – поискал е издръжка както с нарочна покана, така и с исковата молба, и издръжка не му е дадена. Моли решението да се отмени и искът да се уважи. С оглед дадения отговор на поставените въпроси касационната жалба е основателна. В. съд неправилно е приел, че липсва един от елементите на фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, а именно ответниците не са надлежно поканени да заплащат издръжка. Отхвърлил е иска с единствения мотив, че не е доказано отправянето на изрична покана от дарителя, без да вземе предвид исковата молба, която съдържа твърдения за нуждата от издръжка и съставлява покана за даване на издръжка. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени. Тъй като въззивният съд не е изложил никакви мотиви относно останалите предпоставки на фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане, при което да се извършат следващите се процесуални действия по обсъждане на събраните доказателства за нуждата от издръжка и възможностите на ответниците да дават издръжка, по който въпрос е висящо ТД № 1/2013г. ОСГК на ВКС, което съдът следва да съобрази при решаването на делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІІ с-в, № 1634 от 07.11.2012г. по гр.д. № 1944/2012г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: