Р Е Ш Е Н И Е № 193 гр. София, 19.12.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 709/2018 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на подсъдимия С. Д. А., подадена чрез защитника му адв. М. Д., срещу присъда № 1505 от 23.03.2018 г. на Благоевградския окръжен съд (БлОС), НО, 4-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 73/2018 г. по описа на същия съд. В жалбата е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като при квалификацията на извършеното деяние не бил приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Заявената материална незаконосъобразност е изведена като резултат от допуснат порок в процесуалната дейност на съда, свързан с оценката на наличните по делото доказателства. В тази връзка е оспорен изводът на въззивния съд за употребена от подсъдимия сила с цел запазване владението върху отнетите вещи. Развит е и довод за маловажност на случая. При условията на алтернативност към ВКС са отправени искания за оправдаване на подсъдимия С. А. или преквалификация на извършеното от него деяние по чл. 194, ал. 3 от НК и наказването му на основание чл. 218б, ал. 1 от НК по административен ред с глоба. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият С. А. поддържа лично подадената жалба по изложените в нея съображения, като изразява несъгласие с наложеното му наказание „пробация” поради маловажност на деянието. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваната присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 267 от 11.01.2018 г., постановена по НОХД № 248/2017 г., районен съд – Разлог (РРС) е признал подсъдимият С. Д. А. за виновен в това, че на 17.02.2016 г. в [населено място], в търговски обект - магазин „Д. с.", отнел чужди движими вещи: 1 бр. кутия с вместимост 400 гр. адаптирано детско мляко „..", 1 бр. детска електрическа четка за зъби „...", модел „. ...." и 1 бр. буркан детско пюре с месо „Г." на обща стойност 43.33 лв., собственост на [фирма] [населено място], от владението на управителя на дружеството – В. Г. М. от [населено място] без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е заместена, поради което и на основание чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ вр. чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК му е наложил наказание пробация, включващо пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година, като е признал подсъдимия А. за невинен за това, че заварен на мястото на престъплението от М. М. Д., е употребил спрямо нея сила, изразяваща се в блъскане с глава в лявата й ръка, с която държала входната врата на магазина, за да запази владението върху откраднатите вещи, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК са били възложени направените по делото разноски за експертизи в досъдебната фаза на процеса в размер на 187,64 лв., сумата от 20 лв. – сторени разноски за експерт и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на районен съд – Разлог. Производството пред въззивната инстанция е било инициирано по протест на районна прокуратура – Разлог и жалба от защитника на подсъдимия А. – адв. М. Д. и е приключило с обжалваната пред ВКС нова присъда № 1505 от 23.03.2018 г. на БлОС по ВНОХД № 73/2018 г. Със съдебния акт на въззивния съд първоинстанционната присъда е била отменена и подсъдимият С. Д. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. От съдържанието й е видно, че макар и без да изрично да конкретизира, касаторът е ангажирал словесно и касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, под който следва да бъдат подведени залегналите на стр. 1 от жалбата съображения за допуснати нарушения при преценката на доказателствата във връзка със субективната страна на инкриминираното престъпление. Известно е, че при т. н. „грабежоподобна кражба” по чл. 198, ал. 3 от НК употребените от дееца сила или заплашване са насочени към запазване на владението върху предмета на посегателство, респ. към преодоляване или предотвратяване на реалната съпротива на пострадалия, който препятства извършителя да запази владението си върху откраднатите вещи. За да се установи дали е налице тази специална цел при използване на принудата е необходимо внимателно да се анализират в съвкупност всички обективно установени действия на подсъдимия. Въззивният съд е преценил само частично фактите по делото, като се е ограничил да анализира доказателствените материали единствено досежно употребената на сила при излизането на подсъдимия от магазина, но не и по отношение на действителната причина той да прибегне към използване на принуда под формата на сила, и то точно с конкретното й проявление (блъскане с глава на лявата й ръка, захваната за дръжката на входната врата). В случая без съмнение подсъдимият А. не е употребил принуда при непосредственото отнемане на вещите. Установени са по процесуално изряден начин и обстоятелствата, че след отнемането на инкриминираните стоки, насочвайки се към изхода на магазина, без да ги плати, подсъдимият бил спрян от св. Д., която проследила действията му от офис в търговския обект, свързан с камерите за видео-наблюдение. Тя го настигнала до входа на магазина, хванала го с дясната си ръка за левия ръкав, а с лявата си ръка хванала бравата на входната врата. Подсъдимият А. й казал: „Всичко ще Ви дам, всичко ще Ви върна!“, отскубнал се, блъскайки с глава лявата й ръка, и избягал. Същественият въпрос в разглеждания казус е с каква цел той е упражнил последващото физическо въздействие върху св. Д. – за да запази владението върху откраднатите вещи или за да избяга. Съставът на БлОС е интерпретирал поведението на касатора като насочено към запазване на владението върху вече откраднатите вещи, без обаче да аргументира своя извод с конкретни съображения и без да обсъди лансираната от него версия относно субективната насоченост на упражнената сила. В мотивите на съдебния акт липсва коментар на репликата на подсъдимия „Всичко ще Ви дам, всичко ще Ви върна”, нито съдът е спрял вниманието си върху доказателствата, свързани с обстоятелството какво е сторил касаторът с взетите от магазина вещи, предмет на деянието. Ако той ги е изоставил, наличието на изискуемата специална цел съвсем не би могло да се приеме еднозначно. Производството пред районния съд е протекло по реда на диференцираната процедура, уредена в глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. С оглед заявеното от подсъдимия и защитника му съгласие, в хода на съдебното следствие е бил проведен разпит единствено на подсъдимия (л. 12 от НОХД № 248/2017 г. на РРС) и на свидетелката М. Д. (гърба на л. 17 – л. 18 от първоинстанционното дело), като на основание чл. 283 от НПК (гърба на л. 32) са били приобщени събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, в това число и чрез показанията на свидетеля П. Т., залегнали в протокола му за разпит от 30.05.2016 г., находящ се на л. 34 от ДП № 64/2016 г. по описа на РУ – Разлог. В обясненията си пред първоинстанционния съд подсъдимият е изложил данни, че е хвърлил откраднатите вещи на разстояние „50-100 м. след магазина“, като не се върнал „да ги върне“, защото се изплашил. Показанията на свидетеля Т. пък съдържат сведения, във висока степен кореспондиращи с изявленията на подсъдимия – че пред него А. споделил, че е отнел вещите, за да ги даде на жена от ромски произход с малко дете, която срещнал на гарата, и че впоследствие ги изхвърлил, докато бягал в посока към ж. п. гара „Р.”. Съгласно приетата в мотивите въз основа на записа от диска хронология на осъществените от подсъдимия и св. Д. действия, свидетелката е препречила с ръката си врата на магазина, препятствайки възможността на подсъдимия да го напусне, въпреки заявената от него готовност да върне откраднатите стоки. Именно върху тази фактическа ситуация се гради поддържаната от касатора защитна позиция, че се е отскубнал и е побягнал, защото се е изплашил, след което изхвърлил вещите в близост до магазина. Кадрите, разпечатани от диска, предмет на изследване от приетата по делото видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза (л. 42 – л. 43 от ДП), са обсъдени от въззивната инстанция едностранчиво, единствено като подкрепящи факта на упражнената сила. Последната обаче, освен целяща запазването на владението на отнетите вещи, би могла да бъде насочена към напускането на търговския обект и осуетяването на евентуално задържане на А. от органите на реда. Цитираните доказателствени източници е следвало да бъдат внимателно обсъдени от съдебния състав доколкото установяват фактически положения във връзка с мотива на извършеното престъпление, предоставят логично обяснение на обстоятелствата защо подсъдимият е предприел отнемане именно на детски стоки, като предпоставят разглеждането на упражнената от подсъдимия сила в друга, различна от приетата от въззивната инстанция светлина. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за правилната квалификация на престъплението, тъй като, когато упражнената сила е насочена към бягство, а не към запазване владението на отнетите вещи, деянието е несъставомерно по чл. 198, ал. 3 от НК (в този смисъл – решение № 625/94 г. по н. д. № 505/94 г. на I н. о./. С оглед тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е изпълнил надлежно задължението си да обсъди, съпостави и оцени събраните доказателства всестранно, детайлно и според действителното им съдържание, допускайки порок при формиране на вътрешното си убеждение. Като последица от това развитите пред втората инстанция във връзка с маловажността на деянието доводи и необходимостта от преквалификацията му по чл. 194, ал. 3 от НК не са получили дължимия отговор, поради което претенцията на защитата в посочения смисъл разбираемо е преповторена с касационната жалба. Игнорирането на доводите на жалбоподателя е накърнило правото му по ясен и недвусмислен начин да разбере съображенията на БлОС за осъждането му за извършено престъпление по чл. 198, ал. 3 от НК. Констатираните процесуални нарушения по чл. 14, чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. 3 от НПК са със съществен характер, рефлектирали са върху приложимия материален закон, поради което налагат отмяната на обжалваната присъда и връщането на делото на втората инстанция за отстраняването им в рамките на ново разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 1505 от 23.03.2018 г. на Благоевградския окръжен съд, НО, 4-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 73/2018 г. по описа на същия съд, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.