5 Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 03.06.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1798/2018 година. Производството по чл. 290 ГПК е образувано по касационна жалба на Столичен инспекторат – гр. София, подадена чрез адвокат С. М. Л. - Н. против решение № 854 от 06.02.2018 г. по гр. дело № 4889/2017 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV – Б въззивен състав. Ответникът – Т. Л. Г., чрез адвокат И. Т. П. оспорва касационната жалба. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която състав на СГС /Софийски градски съд/ се е произнесъл по предявените против касатора от ответника по касация искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, които е уважил, имуществената претенция до размер на сумата 4638.90 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, присъдил е разноски за въззивното производство, като е потвърдил първоинстанционното решение № 8103 от 16.01.2017 г. по гр. дело № 43654/2015 г. на СРС /Софийски районен съд/, ІІ ГК, 68 състав в уважената част на исковете, включително в частта относно присъдените на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като е разпоредено дейността на Сектор „Контрол на търговската дейност“ в Столичен инспекторат, към който е работил ищеца, като началник на Сектор „Контрол на търговската дейност“ да бъде преустановена за периода 25.05.2015 г. – 31.07.2015г., но не поради липсата на обективно съществуващи основания, а в изпълнение на издадена от директора на инспектората заповед. В обжалваното решение е прието още, че е разпоредено работата на Сектор „Контрол на търговската дейност“ да бъде преустановена по силата на заповеди на директора на Столичен инспекторат - № РД – 09 СИ – 154/25.05.2015 г. и № РД – 09 СИ – 176/25.06.2015 г., както и че спирането на дейността на територията на публичната и частна общинска собственост на Столична община /открити територии/ за упражняване на контрол, за установяване на административни нарушения във връзка с незаконна търговска дейност, не е доказано като обективно фактическо състояние. Съдът е обсъдил подробно представените писмени доказателства, както и показания на свидетелите, разгледал е цитираните заповеди, включително заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, подзаконовите нормативни актове, третиращи процесната дейност, длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищеца. Обоснован е извод, че процесната дейност като обективно фактическо състояние не е била преустановена през процесния период, а е продължила да се осъществява. С определение № 820 от 03.12.2018 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение. Общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е формулирано, както следва: „Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по въпроси, които касаят целесъобразността на взетото от работодателя решение за спиране на работата?“. Както е посочено и в определението по чл. 288 ГПК изводите във въззивното решение са формирани в отклонение от трайно установената практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение по гр. дело № 977/2014 г., решение по гр. дело № 3695/2014 г. на състави на ВКС относно значението на причините за временното преустановяване на работата и относимостта им към предмета на съдебния контрол за законосъобразност на уволнението. По поставения въпрос в практиката, обективирана с цитираните решения са формирани правни разрешения, съгласно които конкретните проявления от организационен или икономически характер, обусловили спирането на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ са без значение за изхода на спора. СГС е разгледал съображенията, мотивирали работодателя да разпореди спиране на работата за повече от 15 дни и е приел, че разпореждането на директора на СИ /Столичен инспекторат/, обективирано в заповеди - № РД – 09 СИ – 154/25.05.2015 г. и № РД – 09 СИ – 176/25.06.2015 г. е в разрез с произтичащите от Правилника за организацията и дейността на СИ и съответните наредби, изброени в Приложение № 1 /л. 26 от делото на СРС/ нормативно установени права и задължения на служителите от СИ, какъвто е и ищеца. Във въззивното решение е прието още, че преустановяването на дейността не може да се реализира, нито с актовете на директора на СИ, въз основа на причини, изложени в тях – сигнали за пропуски, слабости, корупционни практики, нито по причини, поддържани от ответника по чл. 131 ГПК, необходимост от нормативни изменения, несъответствия между законови изисквания и фактическо осъществяване на контролната дейност. Извършеният от съда анализ на актовете на работодателя е насочил мотивирането на преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ към конкретните проявления от организационен характер, респективно причини за предприемане на процесното уволнение, които са ирелевантни за прилагането на основанието чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, с което не са съобразени посочените по – горе правни разрешения по чл. 290 ГПК, относно значението на причините за спирането на работата по чл. 328, ал.1, т. 4 КТ и относимостта им към предмета на съдебния контрол за законосъобразност на уволнението, които настоящият състав на ВКС споделя. Следва да се отбележи, че въззивният съд е съобразил при формиране на решаващите си изводи, че приложението на чл. 328, ал.1, т. 4 КТ е обусловено от разрешаване на въпроса за спиране на работата като обективно фактическо състояние, както и от установените по делото обстоятелства – недоказване на твърденията за преустановяване дейността на Сектор „Контрол на търговската дейност“ за отразените в заповедите на директора на СИ периоди – 26.05.2015 г. – 26.06.2015 г., 26.06.2015 г. – 31.07.2015 г. Предвид така възприетите съображения, при извършената проверка правилността на въззивното решение, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав намира следното: Въззивният съд е приел, че работодателят незаконосъобразно е прекратил процесното трудово правоотношение, тъй като приложеното основание - чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ не е доказано. По – конкретно изложен е извод за недоказване на твърдението на ответника по исковете за преустановяване на дейността, извършвана в сектора, ръководен от ищеца през периода 26.05.2015 г. – 31.07.2015 г. Изводът е обоснован. Констатациите на СГС са направени в съответствие с показанията на свидетелите, изслушани във въззивното производство, съгласно които през процесния период дейността е осъществявана от служители на районните инспекторати. Фактическият състав, съдържащ се в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ предпоставя обективно спиране на работата за повече от 15 работни дни – временно преустановяване на дейността на предприятието или на отделно негово звено, продължило повече от 15 работни дни, което е обусловило престой на работниците или служителите, т.е. състоянието на престой е следствие от спирането на работата в предприятието. В случая въпросната работа се е осъществявала през цялото време, макар и от друго звено, поради което фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ не е бил осъществен. Оплакванията на касатора за необосновани и незаконосъобразни изводи на съда са неоснователни. Развитите в тази връзка доводи за произнасяне на въззивния съд по целесъобразността на спирането на работата не променят приетият от настоящата съдебна инстанция извод за правилност на въззивното решение, тъй като крайният извод, обусловил изхода на делото, съдържащ разбирането, че нормата на чл. 328, ал.1, т. 4 КТ предпоставя обективно спиране на работата за повече от 15 работни дни, твърдение недоказано от ответника по претенциите, е правилен. Мотивите на въззивния съд, с които са обсъдени конкретните проявления от организационен характер, респективно причини за предприемане на процесното уволнение, макар и направени в отклонение от практиката по чл. 290 ГПК, не са обусловили неправилност на крайния извод за недоказаност на основанието чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Поради това решението, постановено от СГС е правилно. Доводите на касатора за неправилни изводи на съда относно мотивиране на заповед РД – 09 СИ – 182/06.07.2018 г., издадена от директора на СИ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, не релевират основание за отмяна на въззивното решение, тъй като не се отразяват на правилността на крайния извод, аргументиран във въззивното решение, обусловил постановяването на обоснован и законосъобразен правен резултат. Същите съображения следва да се имат предвид и относно оплакванията на касатора за необосновани изводи на СГС във връзка с правомощията на директора на СИ, обективирани в заповеди № РД – 09 СИ – 154/25.05.2015 г. и № РД – 09 СИ – 176/25.06.2015 г., с които е разпоредил спиране на дейността в сектора, ръководен от ищеца. Необходимо е да се допълни още и това, че изложеното от СГС разбиране за характера на контролната дейност, осъществявана от Сектор „Контрол на търговската дейност“ като регламентирана с нормативни актове е насочено към обосноваване на основния извод за продължаването й през процесния период. Касаторът признава в жалбата си, че контролната дейност не е преустановена, останалите районни структури са продължили да я осъществяват. Доводите в жалбата за неправилност на въззивното решение, произтичаща от това, че съдът е основал решението си на твърдения на ищеца за злоупотреба с право са необосновани. Съдът е упражнил контрол върху преценка на работодателя, относно причините за спиране на работата, но не във връзка с обсъждане твърдението на ищеца за злоупотреба с право, а предвид естеството на основанията за спиране на работата, по – конкретно по въпроса, имат ли обективен характер. Касаторът е изложил доводи за неправилност на съдебния акт в хипотеза, която не е обсъдена от СГС и от която не са изведени решаващите изводи, обусловили изхода на делото. Затова същите доводи, включително поддържаните съображения за процесуално нарушение, вследствие неразпределение на доказателствената тежест, самосезиране с оплакване за злоупотреба с право и необсъждане твърденията и доказателствата на ищеца, са несъстоятелни и не релевират основания за отмяна на въззивното решение по реда на чл. 281, т. 3 ГПК. Необосновано е оплакването за недопускане на гласни доказателства – въззивният съд е допуснал изслушване на свидетели, обсъдил е показанията им и е релевирал правни изводи, включително решаващите за изхода на спора в мотивите на съдебния акт. В този смисъл доводите за процесуални нарушения, включително за необсъждане на доказателства са необосновани. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което правилно въззивният съд е приел исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до посочения по – горе размер за основателни и доказани. При постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо ГПК. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1000 лв. По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 854 от 06.02.2018 г. по гр. дело № 4889/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV – Б въззивен състав. ОСЪЖДА Столичен инспекторат – гр. София да заплати на Т. Л. Г. сумата 1000 лв., разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: