Р Е Ш Е Н И Е   № 41   гр.София, 22. 02.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                              със секретар   Виолета Петрова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА гражданско  дело под № 3504/2008 година   Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 1* постановено на 17.07.2008 год. по в.гр.дело № 80/2008 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение № 19 от 06.10.2006 год. по гр.дело № 532/2006 год. на Кърджалийския районен съд за отмяна Заповед № 26/13.04.2006 год., издадена от Кмета на община К., с която е прекратено трудовото правоотношение с И. С. И., на основание чл.325, т.3 от КТ; за възстановяване на предишната й работа – директор на ДГД в с. С., община К. с осъждане на основание чл.225, ал.1 от КТ О. К. да й заплати обезщетение в размер на сумата 2 812,32 лева за периода 02.05.2006 год. до 02.11.2006 год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане. Недоволен от въззивното решение е касаторът И. С. И. ЕГН ********** от гр. К., представлявана от адвокат М от Кърджалийската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, противоречие на материалния закон и е необосновано – чл.188, ал.1, 218з ГПК/отм./, чл.68, ал.3 във връзка с ал.1, т.1, чл.107 КТ. Процесуалният представител адвокат С от Софийската адвокатска колегия поддържа жалбата по съображения в писмена защита. Ответникът по касация – О. К. не взема становище по жалбата. С определение № 173 от 30.12.2008 год. по настоящето дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на посоченото въззивно решение понеже разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос е съществен – отнася се до точното прилагане на чл.68, т.1 и чл.325, т.3 КТ, а се разрешава противоречиво от съдилищата. С представените решения: № 18 от 06.10.2006 год. по гр.дело № 533/2006 год. на Кърджалийския районен съд, оставено в сила с решение № 286 от 28.12.2006 год. по гр.дело № 345/2006 год. на Кърджалийския окръжен съд, последното също оставено в сила с решение № 114 от 08.02.2008 год. по гр.дело № 1397/2007 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че след реформата на КТ с „Д” брой 25/2001 год. трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ за определен срок може да се сключи само при спазването на конкретни условия, посочени в чл.68, ал.2 и чл.68, ал.3 КТ, а при неспазване на тези изисквания чл.68, ал.4 КТ приема, че срочният трудов договор се смята сключен за неопределено време. Съобразено е, че трудовият договор е подписан при новата уредба. И тъй като се касае за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, нито пък за предприятие, което подлежи на закриване, не са били налице условията на чл.68, ал.2/сега ал.3/КТ, не е било налице и изключението на чл.68, ал.3/сега ал.4/КТ понеже в трудовия договор не са изброени причини по § 1, т.8 ДР на КТ, обуславящи срочността му, уволнението се явява незаконно и искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен. С обжалваното въззивно решение е прието, че трудовото правоотношение е възникнало от конкурс при условията на чл.96, ал.1 КТ, а не чл.68, ал.1, т.1 КТ, а съгласно чл.107 КТ преди постъпване на работа страните по него могат да уговорят и други условия – в случая е постигнато споразумение за 3-годишен срок на правоотношението, с изтичането на който е прието за правилно прекратяването му на основание чл.325, т.3 КТ. С оглед неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, са отхвърлени и исковете на основание чл.344, ал.2 и ал.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, намира за правилно първото/приложените решения/ разбиране. Основанието на чл.325, т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от конкурс е приложимо по силата на чл.336 КТ, но само при положение, че конкурсът за заемане на конкурсната длъжност е бил обявен за определен срок, което в случая не е установено. В случая съгласно чл.68, ал.4 КТ /редакция преди изменението със ЗИД на КТ „Д” брой 48/2006 год./ трудовият договор, сключен за определен срок по чл.68, ал.1, т.1 КТ следва да се счита сключен за неопределено време тъй като е сключен в нарушение на чл.68, ал.2 и ал.3 КТ във връзка с разпоредбите на чл.26, ал.1 ППЗНП за характера на детските градини като подготвителни звена в системата на народната просвета и с предвиждането на чл.147, ал.1 ППЗНП за правомощията на директорите на детските градини. Понеже е допуснато нарушение на материалния закон – основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд – отмени изцяло на основание чл.293, ал.1 ГПК. Решавайки спора по същество настоящата инстанция приема, че главният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно е доказан и с оглед неговия изход се явяват основателни и обусловените искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди това длъжност и заплащане обезщетение за оставане без работа за шест месеца на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 2 812,32 лева със законната лихва от завеждане на иска – 25.05.2006 год. до окончателното плащане. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се присъждат направените разноски за всички инстанции в общ размер на сумата 1 060 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА изцяло въззивно решение № 126 от 17.07.2008 год., постановено по в.гр.дело № 80/2008 год. на Кърджалийския окръжен съд. ПРАЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО за незаконно и отменя Заповед № 26 от 13.04.2006 год. на Кмета на Община-Кърджали, с която на основание чл.325, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение на И. С. И., на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА И. С. И. ЕГН ********** на заеманата преди това длъжност – директор на ГДГ с. С., на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА Община-Кърджали да заплати на И. С. И. ЕГН ********** от гр. Кърджали”, кв.”В” бл.47, вх. Д, ет.ІV, ап.98 на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ сумата 2 812,32 лева /две хиляди осемстотин и дванадесет лева +0,32 ст./ със законната лихва от 25.05.2006 год. до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 060 лева/хиляда и шестдесет лева/. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: