5 8 Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 04 юни 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 283/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба, подадена от защитника на подсъдимия П. В. Н. против въззивна присъда № 260015/11.02.2021 г., постановена по ВНОХД № 1443/2020 г. от Окръжен съд – Пловдив. В жалбата се поддържа присъствие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че новата присъда е постановена в нарушение на чл. 303, ал.1 и ал. 2 от НПК, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Сочи се още, че Н. не е бездействал, а е предприел мерки да заплаща допълнителна издръжка на сина си. Наложеното наказание е счетено за несправедливо, поради несъответствието му на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Отправеното искане е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Н. и неговата защитата поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за основателна. Аргументира тезата си с неправилно обосноваване на съдебните изводи върху субективното отношение на свидетелката П. към деянието. Изтъква наличие на противоречие в мотивите на присъдата относно факта, че в инкриминирания период не са съществували непреодолими затруднения за подсъдимия да продължи плащането на издръжката, както и че в разрез с доказателствата по делото е прието съзнателно отклонение от задълженията му. Навеждат се и доводи за приложението на чл. 9, ал.2 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 105/29.05.2020 г., постановена по НОХД № 5598/2019 г., Районният съд – Пловдив е признал подсъдимия П. В. Н. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.183, ал.1 от НК. Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест, по който е образувано ВНОХД № 1443/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С атакуваната сега нова присъда въззивният съд отменил първоинстанционния съдебен акт и вместо това признал подсъдимия Н. за виновен в това, че в периода от месец февруари 2017 г. до месец януари 2018 г. и от месец март 2018 г. до месец август 2019 г., включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с решение по гр.д. № 3641/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 16.07.2011 г., да издържа свой низходящ – малолетното си дете Н. П. Н., на месечна издръжка в размер на 500 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 30 месечни вноски, всичко на обща стойност от 15 000 лева, поради което и на основание чл. 183, ал.1 от НК във вр. с чл. 57 и чл. 54 от НК го осъдил на пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от осем месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Независимо от обема на мотивите към атакуваната присъда, касационната проверка установи допуснати при постановяването й съществени нарушения на чл. 14, чл. 107, чл. 303 от НПК. Окръжният съд не е изпълнил задължението си за изграждане на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. По този начин правните изводи за осъществено от подсъдимия престъпление по чл. 183, ал.1 от НК почиват на предположения. Въззивният съдебен състав е подложил на критика дейността на основния съд, приемайки че част от доказателствата (източниците за установяването им) са били неправилно оценени. Отказал е да кредитира обясненията на подсъдимия, депозирани от него пред първата инстанция, че допълнителните суми за издръжка, заплащани от него, са за бъдещ период. За да отхвърли обективността на твърденията на подсъдимия в тази насока, съдът се е позовал на показанията на свидетелката П., за която не ставало ясно, че допълнителните плащания да са били за бъдещ период. Обективният прочит на обясненията на подсъдимия насочва към констатацията, че съобщеното от него е не само за плащане на „допълнителна издръжка“, но и с каква цел това е правено- да осигури детето си при евентуално възникнали за него неблагоприятни ситуации от финансово естество, както и че тези обстоятелства са били известни на свидетелката П.. Изнесената от подсъдимия информация е следвало да бъде обсъдена в нейната цялост без да се пренебрегват съществени детайли. Всъщност, въззивният съд е оставил без коментар последно посоченото от твърденията на подсъдимия за знанието на П. относно обстоятелствата, при които се предоставят допълнителните парични суми. Отразеното в мотивите на въззивния съдебен акт, че за свидетелката „не ставало ясно допълнителните плащания да са били за друг период“, е недостатъчно, за да бъдат дискредитирани обясненията на подсъдимия. Несъмнено всеки съд, който има право да установява фактите в процеса, е свободен в рамките на доказателствената съвкупност да отдаде предпочитания на определено доказателствено средство и да отхвърли друго, като недостоверно, но е задължен да посочи защо възприема този подход. Изследването на посоченото обстоятелство (при липсата на непогасени задължения за издръжка за предходен период) не е било без значение, доколкото и въззивният съд не счита авансовото плащане на задължения за издръжка да е несъвместимо с характера на самото задължение, позовавайки се на решение № 396/2015 г. по н.д. № 961/2015 г. на ВКС, І н.о. – стр.11 от мотивите на присъдата. В тази връзка с основание участващият в касационното производство прокурор отбелязва, че съдът неправилно е обосновавал изводите си върху субективното отношение на свидетелката П.. На следващо място, в мотивите на новата присъда решаващият съдебен състав е следвало да изложи безпротиворечива и обоснована фактическа обстановка с описание на всички съставомерни признаци на извършеното деяние, съответен за обвинението доказателствен анализ и правилни правни изводи. Съдебната практика последователно е изразявала разбирането, че престъплението по чл. 183, ал.1 от НК се осъществява чрез бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Деецът трябва да е изградил представи за наличие на съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици. За доказване на субективните измерения на инкриминираното поведение е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка. Обобщаващото заключение на втората инстанция относно наличието на доходи и възможност на подсъдимият да изпълни задължението си за издръжка не е изградено въз основа на задълбочен и всеобхватен анализ на доказателствата, заменен в известна степен с общи уличаващи фрази, както и с предположения. Обективността изисква да се отбележи, че въззивният съд е проявил процесуална активност. Провел е допълнително съдебно следствие, в рамките на което е събирал данни от агенция по вписванията, от търговския и имотния регистър, справки от НАП за подадени годишни данъчни декларации от дружествата, управлявани от подсъдимия, справки за вписания осигурителен доход и прочие. Наличието на обилен доказателствен материал не изключва констатацията, че направените въз основа на него изводи са вътрешно противоречиви и неубедителни. Излагайки приетата фактическа обстановка, съдът е посочил, че след като с решение на Окръжен съд – Пловдив от 21.04.2017 г. дружеството „В.“ Е. е било обявено в несъстоятелност, подсъдимият Н. продължил да извършва търговска дейност с останалите търговски дружества, в управлението на които участвал. Неизвестно от кои доказателства е направен този извод и как същият се отнася към приетата по-насетне (стр. 8 от мотивите) невъзможност да се установи „какви приходи и разходи са генерирали изброените търговски дружества“ и че липсва информация в НАП, свързана с търговската дейност на същите. Изводът, че подсъдимият е получавал трудово възнаграждение, е обоснован в мотивите с данните, съдържащи се в справка на ТД на НАП, от която било видно, че той е осигуряван през инкриминирания период до месец май 2018 г. от „Б.“ АД. Съдът не е отдал необходимото внимание на съдържащата се в коментираната справка информация и дали това е достатъчно, за да се направи с необходимата увереност извод, че отразеното в същата - начислен месечен облагаем доход, индицира несъмнено на реално получен такъв. В тази насока неясно остава и съждението на съда, „че няма доказателства подсъдимият да е осигуряван след месец май 2018 г., но няма и доказателства той да не е получавал възнаграждение като управител на дружествата“. Ето защо вътрешната убеденост на съда, че Н. е „акумулирал“ високи месечни доходи, е противоречиво изградено. Не са лишени от основание доводите в жалбата, насочени към разсъжденията на съда, че подсъдимият не е поискал намаляване размера на дължимата издръжка, изпадайки във финансово затруднение, с което също е обосновавано наличието на пряк умисъл за престъпно бездействие. Вярно е, че в съдебната практика (виж напр. решение №152/2017 г. на ВКС по н.д. №690/2017 г., ІІІ н.о.) в подкрепа на извода за възможност обвиненото лице да изпълни алиментния си дълг е коментирана и неизползваната от него законна опция да поиска намаляване на дължимата издръжка, но само като косвен факт, наред с всички останали доказателства по делото. Този факт обаче не достатъчен, за да обуслови извод за умишлено противоправно поведение. Обобщено, оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение е основателно. Въззивният съдебен акт съдържа противоречиви изводи по съставомерните признаци на извършеното деяние, което очертава наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Непълното обсъждане, съответно игнорирането на част от доказателствената информация, е довело до неизясняването на обстоятелства от значение за фактическият състав на инкриминираното престъпно посегателство по чл. 183, ал.1 от НК. Допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание за отстраняване на констатираните недостатъци. При това ново разглеждане на делото съдът следва да извърши задълбочен, подчинен на процесуалните изисквания, доказателствен анализ, въз основа на който да изведе коректни фактически констатации, при необходимост да проведе и допълнително съдебно следствие. Изходът от делото препятства касационната проверка по останалите доводи на касатора, включително и изтъкнатите от прокурора – за нарушение на материалния закон и явната несправедливост на наказанието, които са свързани с правилността на дължимите фактически и правни изводи. Касационното производство е инициирано само по жалба на подсъдимия, поради което и новият въззивен съдебен състав следва да съобрази забраната за невлошаване положението на обжалващия. Ето защо на чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал.3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 260015/11. 02.2021 г., постановена по ВНОХД № 1443/2020 г. от Окръжен съд – Пловдив. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.