О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50698 София, 5.10. 2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1670 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. Н. К. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Ш. и Я. против въззивно решение № 26005 от 4.02.2022г. по в.гр.д. № 135 по описа за 2021г. на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено решение № 260034 от 3.09.2020г. по гр.д.№ 1110/2019г. на РС Козлодуй като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.8 КТ със заповед № 49 от 10.06.2019г.и нейната отмяна, за възстановяване на заеманата длъжност „началник отдел „Физическа защита“ в дирекция „Безопасност и качество“, Управление „Сигурност“ в АЕЦ Козлодуй и за заплащане на обезщетение за времето за което е останал без работа поради незаконно уволнение в размер на 28 462лв./след приетото увеличение/, като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел уволнението за законосъобразно с решаващ довод, че прекратяването на трудовото правоотношение, считано от 11.06.2019г.,е поради необходимост от възстановяване на работа на незаконно уволнен служител, който е бил възстановен на заеманата от ищеца длъжност въз основа на влязло в сила съдебно решение и се е явил в законния срок да я изпълнява. Този извод е изведен от безспорно установените факти по делото: 1. че титуляр на единствената длъжност „Началник отдел „Физическа защита“ в дирекция „Безопасност и качество“, Управление „Сигурност“ е бил друго лице /П. К./, 2. Че неговото трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2,т.6 КТ със заповед от 21.07.2017г., 3. така извършеното уволнение е прието за незаконно от съда и с влязло в сила на 16.05.2019г. съдебно решение той е възстановен на работа и 4. На датата 7.06.2019г., когато титулярът е бил уведомен от съда на основание чл.345, ал.1 КТ, той е уведомил работодателя, че на 11.06.2019г. ще се яви на работа и 5. Със свидетелски показания е установено, че на посочената дата се е явил лично. Не се е спорило и че междувременно, на 8.02.2018г., на посочената длъжност е бил назначен настоящият касатор Е. К.. Безспорно е и че за периода от 17.05.2019г.до 22.06.2019г., последният е отсъствал поради отпуск за временна нетрудоспособност. Поради тази причина, заповедта и предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.8 КТ са изпратени на Е. К. на посочения от него настоящ адрес в [населено място]. Видно от приложените товарителници, последният – двукратно е отказвал получаването на посочените документи – на 12.06.2019г. и на 13.06.2019г. Явил се е на 18.07.2019г.в АЕЦ „Козлодуй“, на която дата твърди, че е уведомен. При тези факти, въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ищеца, че титулярът е узнал по-рано за постановеният от съда акт и не е спазил срока по чл.345, ал.1 КТ. Позовал се е на Тълкувателно решение № 3 по т.д.№ 3/2019г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което двуседмичният срок по чл.345, ал.1 КТ тече от получаване от работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от районния съд и в случая, така изчислен, срокът е спазен. Отделно въззивният съд е констатирал, че първата инстанция е следвало да се произнесе по надлежно направеното, с отговора на исковата молба, възражение от ответника за изтекла погасителна давност по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Съобразно същото, той се е произнесъл по спора между страните за датата на връчване на заповедта за уволнение, като е приел следното: Провопораждащият прекратяването факт е връчването на заповедта за уволнение /в случая, едновременно с предизвестието/. Това може да стане или срещу подпис на работника или служителя /съгласно чл.195, ал.2 КТ/, или по всеки друг, уреден в ГПК способ. В случая, връчването не е срещу подпис, а по пощата и връчването е с писмо с обратна разписка на 12.06.2019г., когато с уведомление изх.№ SM01934 от 19.06.2019г. на „С.“АД, пратка с товарителница № 60698036920 от 11.06.2019г.,е доставена на адреса на ищеца в [населено място], който е отказал получаването й. Изчислен от 12.06.2019г. двумесечният срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ изтича на 12.08.2019г., а исковата молба е подадена на 17.09.2019г. След като ищецът не е упражнил в срок правото си да оспори прекратяването на трудовото правоотношение, възможността му е погасена и допълнително направените от него възражения не следва да се обсъждат. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. След като работникът или служителят заяви в законовия срок намерението си да заеме длъжността, на която е възстановен след признаване на уволнението му за незаконно, достатъчно ли е той само да манифестира намерението си да бъде възстановен на предходната работа като се яви да заеме длъжността или след като има реално желание и готовност да започне да изпълнява трудовите си функции, следва да е изпълнена и втората предпоставка на чл.328, ал.1, т.8 КТ, т.е. да има намерение да полага труд? Твърди противоречие на въззивния съд с приетото в решения по гр.д.№ 3894/2017г.на ІV г.о., гр.д.№ 3406/2013г. /Посочените от касатора определения са ирелевантни, тъй като не формират задължителна практика/, 2. В кой момент настъпва ефектът на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.8 КТ – с явяване на възстановения служител да заеме длъжността или с връчване на заповедта за уволнение на завареният служител и в който момент се счита, че заповедта е връчена? Независимо, че въпросът се поставя с оглед основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 КТ, касаторът твърди и противоречие с решение по гр.д.№ 2837/2018г. на ІV гр.о., съгласно което релевантият момент е на връчване на заповедта за уволнение и 3. Налице ли е съществено процесуално нарушение на въззивния съд при направена от него констатация, че първоинстанционният съд не е дължал произнасяне по същество на спора, без да отменя решението като неправилно. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор М., чрез процесуалният представител, главен юрисконсулт Б., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не са налице посочените основания за допускане на касационно обжалване, както и че постановеният въззивен акт е правилен. Излага подробни доводи и претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита, че по така поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото нито един от тях не е от значение за изхода на спора и поради това не покрива изискванията за общо основание да допустимост, разяснени в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно, не са налице и посочените специални основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка с поставените от касатора въпроси, доколкото в производството по чл.288 ГПК касационният съд не проверява правилността на постановения въззивен акт, а само преценява наличието или не на предпоставките за допустимост по чл.280 ГГПК. По първият поставен въпрос: Основанието по чл.328, ал.1 т.8 КТ /освен останалите предпоставки/ изисква - възстановеният на предишната работа като незаконно уволнение работник или служител да се е явил да я заеме при условията на чл.345, ал.1 и ал.2 КТ. За приложението на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е без значение как ще се развие за в бъдеще правоотношението с титуляра /и какви са намеренията му за в бъдеще/, в какъвто смисъл е поставения въпрос. Когато са налице:1. възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на предишната длъжност, 2.явяване на този работник или служител да заеме длъжността и 3.заемане на длъжността от друг работник или служител, съставът на чл.328, ал.1 т.8 КТ е изпълнен. Ефектът на възстановяването не предпоставя извършването на каквито и да са действия от страна на работодателя. Поради това, така поставеният от касатора въпрос е без значение за изхода на спора,а цитираната от него практика –несъотносима. Отговорът на вторият поставен въпрос е безспорен: Наличният конфликт на интереси между тези на незаконно уволненият работник или служител /титулярът/ и впоследствие назначеният на същата длъжност работник или служител, законът разрешава в полза на първия, с цел - поправяне последиците от извършеното спрямо него неправомерно уволнение. Трудовият договор се прекратява писмено и когато това става с едностранно изявление, правният ефект на прекратяването настъпва с достигане на изявлението до насрещната страна. В случая, въззивният съд е приел, че това е станало на 12.06.2019г. При оспорване законността на уволнението, съдът се произнася въз основа на изложените в исковата молба доводи, а в случая довод – за липса на надлежно връчване на заповедта – няма. След като – въпросът за момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е бил своевременно въведен в предмета на спора, настоящата инстанция не може да преценя подобен въпрос за релевантен. Последният въпрос, касаещ наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, не съставлява годно общо основание за допустимост, доколкото съгласно посоченото в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва само и ако той бъде допуснат до касационно обжалване, а настоящият случай не е такъв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 26005 от 4.02.2022г. по в.гр.д. № 135 по описа за 2021г. на Окръжен съд Враца. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :