Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр. София, 19 март 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 750 по описа за 2020 г Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Търговище, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Търговище, № 15 от 17.07.19 г, по ВНОХД № 222/18, с която подсъдимият И. И. И. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26 НК, а наказанието, наложено на подсъдимия Т. Н. Т., е смекчено, като „лишаването от свобода“ е редуцирано до осем месеца, с приложение на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, а наказанието „глоба“ е сведено до размер на 1 000 лв. С първоинстанционната присъда № 174 от 4.10.2018 г, по НОХД № 114/18 по описа на Поповски районен съд, е постановено следното: Подсъдимият И. И. И. е признат за виновен в това, че за времето от 2.09.2016 г до 18.11.2016 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице: старши специалист в Община, /населено място/, Звено „Защита на населението от бедствия и аварии“, в кръга на службата си, е съставил официални документи: превозни билети, подробно изброени в присъдата, в които е удостоверил неверни обстоятелства / че добитата дървесина от общински имот е добита от частни имоти /, с цел съставените документи да бъдат ползвани като доказателство за тия обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и на „лишаване от право да извършва дейност, свързана с издаване на превозни билети за добита дървесина“, за срок от една година и шест месеца. Подсъдимият Т. Н. Т. е признат за виновен в това, че в периода от 2.09.2016 г до 18.11.2016 г, в землището на [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез посредствено извършителство на неустановени лица, без редовно писмено позволително е отсякъл и извозил от горския фонд 56 плътни кубически метра дърва от дървесните видове цер, габър и клен, равняващи се на 112 пространствени кубически метра дърва, на обща стойност 5 040 лв, с оглед на което и на основание чл. 235, ал. 1 вр. чл. 26 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „глоба“, в размер на 5 000 лв. С протеста, насочен срещу произнасянето по отношение на двамата подсъдими, се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните аргументи: Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата, в резултат на което е достигнал до неверни изводи относно съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия И.. Не е взето предвид, че оправданият подсъдим е следвало да извърши проверка относно наличието на разрешение за добиване на дървесината, да установи визуално дали е възможно добиването й от съответните частни имоти и тогава да издаде разрешение за нейното извозване. Не е съобразено, че дори три години след деянието, при съдебния оглед, са налични дънерите на отсечените дървета, които се намират извън частните имоти. Не е взето предвид, че вещото лице, изготвило Лесо-техническата експретиза, присъствало на огледа в съдебната фаза, е заявило, че поддържа заключението си, че на място границата между отделните имоти е ясно видима. Безкритично са кредитирани обясненията на подсъдимите Т. и И., че дървесината е добита от имота на първия подсъдим, без да бъдат съпоставени с доказателствените източници, подкрепящи обвинителната теза и опровергаващи тези обяснения. Не е съобразена Лесо-техническата експертиза, че в частните имоти не е имало такива дървесни видове, каквито са изсечени, което е осигурявало възможност на подсъдимия И. да откаже издаването на превозни билети за добитата дървесина. С оправдаването на подсъдимия И. е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като той е извършил документно престъпление, а е оправдан по повдигнатото му обвинение. Допусната е явна несправедливост на наложеното по отношение на подсъдимия Т. наказание, което не е следвало да бъде редуцирано от въззивната инстанция. С протеста се иска да бъде отменена новата въззивна присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Подсъдимият И. или негов представител не се явяват и не изразяват становище по протеста. Защитата на подсъдимия Т. изразява становище за неоснователност на протеста. Пледира за уважаване на подадената от неговия подзащитен касационна жалба срещу присъдата на въззивния съд. Подсъдимият Т. не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: На първо място, настоящата инстанция дължи произнасяне по повод изявлението на защитника на подсъдимия Т., че поддържа касационната жалба, подадена от неговия доверител. Подсъдимият Т. Н. Т. е подал касационна жалба срещу новата въззивна присъда на Окръжен съд, Търговище, но тя е върната с разпореждане на съдия от въззивната инстанция, по съображения, че произнасянето на окръжния съд по отношение на подсъдимия Т., има характер на решение, която хипотеза е извън обхвата на касационния контрол. Срещу връщането на касационната жалба е подадена частна жалба от подсъдимия Т. чрез неговия защитник, по повод на която е проведено производство пред настоящата инстанция, основано на чл. 351, ал. 6 НПК. С определение № 97 от 29.09.2020 г, по к. ч. д. № 689/20 по описа на ВКС, II НО, частната касационна жалба на подсъдимия Т. е оставена без уважение, а разпореждането за връщане на касационната жалба е оставено в сила. При това положение, настоящето касационно производство се води единствено по протест на прокурора, а жалбата на подсъдимия Т. срещу проверявания въззивен акт се счита за неподадена. На следващо място, ВКС констатира, че протестът е допустим единствено по отношение на частта от новата въззивна присъда, с която окръжният съд е оправдал подсъдимия И.. В другата му част, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимия Т. Н. Т., протестът е недопустим, тъй като въззивният акт, срещу който е насочен, има характер на решение, което не попада в обсега на касационния контрол. При това положение, настоящата инстанция дължи произнасяне по протеста единствено в частта на въззивния акт, с която окръжният съд е оправдал подсъдимия И. И. И., в която част, въззивният акт има характер на нова въззивна присъда на окръжен съд, подлежаща на касационен контрол, на основание чл. 346, т. 2 НПК. Поради изложеното, частта на протеста, насочена спрямо подсъдимия Т. Н. Т., е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. ВКС намери, че протестът е основателен относно произнасянето по отношение на оправдания подсъдим И. И. И., по следните съображения: Настоящият състав констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което предполага безусловна отмяна на въззивния акт, в проверяваната част, и връщане на делото, в тази част, за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При постановяване на новата въззивна присъда е допуснато нарушение по чл. 334, т. 2 НПК, изразило се в това, че подсъдимият И. е признат за невиновен от въззивната инстанция, която обаче не е отменила осъдителната присъда на първата инстанция, произнесена по отношение на него. Във формулировката на новата въззивна присъда, приложена на л. 108 от производството пред окръжния съд, се съдържа единствено диспозитив, с който подсъдимият И. се признава за невиновен, като липсва произнасяне по присъдата на първата инстанция, с която същият подсъдим е признат за виновен и е осъден. При тази хипотеза, осъдителната присъда на районния съд спрямо подсъдимия И. остава да действа поради това, че не е изрично отменена, а в правния мир съществуват две присъди за едно и също лице, които решават по различен начин въпроса за неговата наказателна отговорност, което е недопустимо. Произнасянето на окръжния съд е в нарушение на чл. 334, т. 2 НПК, тъй като, когато въззивният съд постановява нова присъда, той първо отменя присъдата на първата инстанция и след това решава по различен начин въпроса за вината и отговорността на подсъдимия, при което в правния мир вече съществува само новата присъда / другата е отменена /. Освен това, в новата въззивна присъда на окръжния съд липсва произнасяне и по останалата част от присъдата на първата инстанция, която касае дължимите разноски. Вярно е, че при оправдаване на подсъдим, направените от него разноски остават в тежест на държавата, но тогава въззивният съд следва да отмени присъдата на първата инстанция в частта, с която същият подсъдим е осъден да заплати сторените от него разноски, а по настоящето дело, това не е направено. На следващо място, настоящият състав намери, че при анализа на доказателствените материали е допуснато съществено процесуално нарушение, което също обуславя необходимост от отмяна на въззивната присъда относно оправдания подсъдим И. и връщане на делото, в посочената част, за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Съображенията за това са следните: О. на местопрестъплението, проведен в съдебната фаза, има доказателствено значение относно обстоятелствата, вписани в съдебния протокол, и само тези обстоятелства могат да бъдат ползвани от съда при формиране на доказателствените изводи. В случая, в съдебния протокол на огледа в съдебната фаза, с участието на вещото лице Д., изготвило Лесо-техническата експертиза, се съдържат констатации относно местоположението на частните имоти и общинския такъв, наличието на обособени граници между тях, наличието или липсата на извършена сеч във всеки от тези имоти. В заключението на цитирания протокол се съдържа изявлението на вещото лице, че е налице съответствие между топографските знаци и цифровите граници на имотите. При анализа на доказателствата в мотивите на въззивния акт се съдържа становището на съда, че при проведения оглед на място човек трудно може да се ориентира за разположението на имотите, доколкото се вижда, че няма ясна граница между имота, заснет като дере, и северно стоящия имот, собственост на подсъдимия Т., както и че няма видима разлика между височината на дърветата в частта, представляваща дере, и другата част, която принадлежи на частните имоти. Съдът е посочил, че при огледа е установена гъста обрасла трева, затрудняваща придвижването и установяването на границите на имотите. В мотивите на присъдата е отбелязано, че независимо от изявлението на вещото лице за наличието на съответствие между видимите топографски знаци и топографските граници на имотите / двата частни и общинския /, за тези, които са извършвали сечта, е било трудно да се ориентират дали и в кой имот секат дърветата. Съдът е приел, че при оглед на място, подсъдимият И. не би могъл да установи, че дървесината е сечена от общинския имот, а не от частните имоти. В заключение, в мотивите на въззивния акт е посочено, че дори при огледа на съдебния състав и при извършената проверка на място трудно може да бъде установено откъде е добита дървесината и какво е нейното количество. Изложеното дава основание за следните изводи: На първо място, при оценката на доказателствата, съдът се е позовал на „лични впечатления“ / собствени наблюдения / от проведения оглед, което е недопустимо. Съдът може да формира своите доказателствени изводи единствено въз основа на факти, изводими от доказателствени източници, предвидени в НПК, при съблюдаване на уредените в процесуалния закон способи на доказване. В случая, са нарушени процесуалните правила за оценка на доказателствата и доказателствените средства, като са ползвани собствени наблюдения на съда, и то, направени три години след инкриминираното деяние, когато е проведен съдебният оглед, което поражда несигурност относно фактическото положение, съществувало към момента на деянието. На следващо място, при анализа са пренебрегнати доказателствени средства, въз основа на които могат да бъдат изведени противоположни изводи относно субективната страна на деянието, осъществено от подсъдимия И., а именно: Не са взети предвид показанията на св. Л. Н., както и на св. Е. Н., че в частните имоти е имало единствено храстовидна растителност, стари и грохнали дървета, със сухи клони, и не имало дървесни видове клен, габър и цер, каквито са изсечени и са предмет на незаконната сеч. Не са съобразени показанията на св. К., че са били изсечени 140 бр. високи дървета, каквито не е имало в частните имоти. На следващо място, не са обсъдени показанията на св. К., извършил транспорт на дървесината, че, когато е товарил камиона, подсъдимите Т. и И. са били там. Не е съобразено изявлението на подсъдимия И., изводимо от неговите обяснения, че е видял къде са поставени границите на частните имоти / трасирането, извършено преди деянието, от страна на св. П. /. Не е коментирано заключението на вещото лице Д., че визуално не е възможно да бъдат сгрешени имотите, тъй като общинският имот представлява дере / дол /, а частните имоти са равнинни. В устните си разяснения в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в частните имоти, които представляват изоставени овощни градини, няма дървесни видове, които да бъдат изсечени, а единствената растителност в тях са стари дървета с изсъхнали клони. Вещото лице е разяснило и нормативната уредба, независимо, че това не е експертен въпрос, че констативният протокол, с какъвто е разполагал подсъдимия Т., не е бил достатъчен, за да бъде извършена сеч, а е следвало да бъде представено писмено разрешение, съдържащо точно посочване на дърветата, които подлежат на сеч. Не е обсъден редът за сеч в частни имоти, действал към момента на деянието, предвиждащ писмено разрешение за отсичане и изкореняване на дървета в имоти, извън горския фонд, изискуемо съгласно чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. С такова разрешение подсъдимият Т. не е разполагал, а е следвало да представи на другия подсъдим, за да му бъдат издадени превозни билети. Преди издаване на превозни билети подсъдимият И. е бил длъжен да провери дали такова писмено разрешение е издадено, тъй като тази проверка влиза в кръга на неговите служебни задължения. При преценката на субективната страна на деянието не е взето предвид и това, че преди да се пристъпи към сеч в частен имот, извън горския фонд, длъжностното лице прави маркировка на съответните дървета, а такава маркировка, в случая, подсъдимият И. не е направил. Не са коментирани показанията на св. П., че при трасирането на частните имоти е поставил нормативно предвидените знаци за определяне на границите, а именно: маркировка на ъгловите дървета с поставяне на две успоредни водоравни бели ивици и вписване номерата на съседните имоти. Свидетелят е посочил, че границите на имотите общо взето съвпадат с границите на дерето, макар и да няма видима ясна граница, но ъглите на парцела са маркирани, а маркираните ъглови дървета остават като траен ориентир и е забранено същите да бъдат отсечени. Не са съобразени и показанията на св. Р., ангажиран с почистване на частния имот, посочил, че отивайки на място, е забелязал обозначението на краищата на парцела с бяла боя. На следващо място, не е коментирано от съда, че съгласно заявлението, по повод на което е издаден констативния протокол, искането на молителите е било за отсичане на стари негодни дървета и за почистване на храсти, а оправданият подсъдим е издал превозни билети за дървесина, с обем и количество, каквито не е възможно да се получат от частните имоти, в които такива дървесни видове липсват. Неиздържан е изводът, че подсъдимият И. не е могъл да се ориентира визуално и се е доверил на казаното му от другия подсъдим, че дървесината е добита от частните имоти, тъй като първият подсъдим е имал задължение като длъжностно лице, издаващо превозния билет, да се убеди, че добитата дървесина е от съответния имот, след което да издаде удостоверителен документ. Служебно задължение на оправдания подсъдим е било да извърши надлежна проверка откъде е добита дървесината, а ако е необходимо, да използва технически средства за проверка границите на имотите. При преценката на субективната страна, съдът се е задоволил да посочи, че липсата на ясно видими граници на имотите е достатъчно основание да се приеме, че липса умисъл за съставяне на документи с невярно съдържание, като е игнорирал факти, опровергаващи такъв извод. Съдът е счел, че оневиняващо обстоятелство е създадената към момента на деянието порочна практика да се допуска сеч в имоти извън горския фонд, въз основа на констативен протокол, при липса на разрешение за сеч, но такава незаконосъобразна практика не е обвързвала подсъдимия И., който е имал задължение да издаде удостоверителни документи с вярно съдържание, като за целта е следвало служебно да следи за изпълнението на законовата процедура при издаване на превозни билети за добитата дървесина. По изложените съображения, ВКС намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за отстраняването на което се налага новата въззивна присъда в частта относно произнасянето по отношение на подсъдимия И. да бъде отменена и в тази част делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, който в зависимост от изхода на делото, следва да се произнесе по дължимите разноски, от страна на подсъдимия И.. В останалата част / по отношение на подсъдимия Т. Н. Т. / протестът е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция аргументите на прокурора, развити в касационния протест, касаещи правилното приложение на материалния закон, следва да бъдат обсъдени от съда при решаване на въпросите относно наказателната отговорност на подсъдимия И.. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Окръжен съд, Търговище, № 15 от 17.07.2019 г, по ВНОХД № 222/18, в ЧАСТТА, с която подсъдимият И. И. И. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26 НК. ВРЪЩА делото, в отменената част, за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста в ЧАСТТА относно произнасянето по отношение на подсъдимия Т. Н. Т.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: