7 Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 10 февруари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети януари двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя Лиляна Методиева н.дело № 523/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Х. Р. А. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 145 от 26.05.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 804/2010 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържа основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция е ограничила правата му с отказа да попълни делото с доказателства и с основаване на изводите си на недопустими доказателства и е приложила неправилно материалния закон с осъждането му по обвинение, което не е доказано. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Частният обвинител не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло, съобрано правомощията си по чл. 347 НПК, данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 22 от 14.01.2010 год. постановена по НОХ дело № 1783/2008 год. Пловдивски районен съд е признал подсъдимия Х. Р. А. за виновен в това, че в средата на месец април 2005 год. в[населено място], чрез използване на МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 310лв от владението на О. Ш. С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1т.4 във вр. с чл. 194 ал.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, а го е оправдал до пълния размер на обвинението за разликата до 6888лв, както и изцяло по обвинениепо по чл.323 ал.1 НК. С въззивно решение № 145 от 26.05.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 804/2010 год. Пловдивски окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Решението не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. По довода за допуснато съществено нарушение по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна. В този смисъл са изложените съображения, че съставът на престъплението от обективна страна не е осъществен защото изрично е указал на наетите лица да изнасят от жилището на пострадалия и да изхвърлят само негодни за употреба вещи, които нямат стойност и не могат да бъдат предмет на престъплението кражба, а от субективна страна липсвал умисъл за извършване на присвоително престъпление. Такова нарушение по делото не е допуснато. Проверката за правилното приложение на материалния закон в производството по възобновяване на наказателното дело се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващите съдилища, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. При установените и приети фактически положения и от двете съдебни инстанции, правната им квалификация като престъпление по чл. 195 е напълно законосъобразна. Подсъдимият е прекъснал владението върху вещите посочени в съдебните актове на техния собственик и е установил собствена фактическа власт върху тях, като се е разпоредил наетите от него работници да ги изхвърлят на сметището. Вътрешната убеденост на съдилищата, че съставът на престъплението кражба е осъществен както от обективна, така и от субективна страна е изграден не на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата, които по основните факти, включени в предмета на доказване са безпротиворечиви. Констатирано е противоречието единствено по въпроса за размера на предмета на престъплението, като в тази част са кредитирани показанията на свидетелите, които са изнасяли вещите от помещенията. Всеки един от доказателствените източници е обсъден обективно, всестранно и пълно, без изопачаване на съдържащата се в него информация. Установените данни от доказателствените средства, точно оценени от решаващите съдилища през призмата на задължението им по чл. 303 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен съставът именно на това престъпление. Въззивната инстанция не е имала основание да направи различни правни изводи по съставомерността на деянието. Мотивирано е отхвърлила довода, че съставът на престъплението от обективна страна не е осъществен защото е дал указания да бъдат изхвърлени само негодни вещи, които нямат никаква стойност. Касае се до вещи, които са ползвани в бита от собственика и единствено той може да прецени дали може да си служи с тях или се отказва от ползването им. Подсъдимият не е бил управомощен да извършва преценка за сметка на собственика дали вещите в помещенията, които е ползвал на законно основание, са годни и каква стойност имат. Фактът, че помещенията са се нуждаели от ремонт не води до друг правен извод. Дори ако такъв ремонт е бил належащ за извършване, е бил длъжен да уведоми собственика, който е бил известен, да си ги прибере, а не да се разпорежда с тях, като ги изхвърля. Установяването на своя фактическа власт върху вещите, като елемент от обективния състав на престъплението е намерила израз във възможността да се разпорежда с тях като със свои, в това число да ги изхвърля на място, където се събират отпадъци. Фактът, че лично не е извършил това действие, не води до несъставомерност на деянието, защото наетите лица са действали по негово указание. Законосъобразни са съображенията, че съставът на престъплението е осъществен и от субективна страна. Налице е пряк умисъл като форма на вината и той е установен от действията, в които се е обективирало деянието. Подсъдимият е дал обяснения, в които е установил, че е знаел кой обитава заключените помещения и чия собственост на оставените там вещи, че той е наел работници на които обяснил, че следва да бъдат изчистени от боклуци, той ги отключил и присъствал през цялото време. Те са подкрепени от показанията на свидетелите А. К., Н. С., Х. К. и Е. А., които са установили че изнасяли вещите и ги товарели в камиона и на два курса ги закарали на сметището при[населено място] по указание на подсъдимия. По довода за допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1т.2 НПК: Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с отказа на въззивната инстанция да попълни делото с необходими доказателства, възприемането на фактическите обстоятелства, приети за установени от първоинстанционния съд въз основа на недопустими доказателства и осъждането му по обвинение, което не му е предявено. Нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, не са допуснати. Производството пред Пловдивския окръжен съд е проведено по процесуалния ред на глава двадесет и първа НПК, без да са нарушени специалните правила за провеждане на въззивното производство, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Образувано е по жалба на подсъдимия с доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Съдът е осигурил равнопоставеност и равни условия за състезателност на страните в процеса, като изцяло е проверил правилността на обжалваната осъдителна присъда, изслушал е становищата им против нейната правилност и е взел решението си за нейното потвърждаване след като не е констатирал пороци при формиране волята на решаващия съд за осъждането на подсъдимия. Въззивното решение е изготвено по реда на чл. 339 ал.2 НПК, като съдът е отговорил на наведените от жалбоподателя доводи и е изложил достатъчно логически основанията, поради които не е възприел изложените в тяхна подкрепа съображения. В жалбата не е поддържан довод за непълнота на доказателства, като с изрична молба от защитниците му е изразено становище, че по делото няма неизяснени факти, но материалният закон е приложен неправилно. Едва в третото съдебно заседание, когато е даден ход на делото, е поискано попълването му с доказателства за допълнителна оценка на вещите съобразно показанията на част от разпитаните в първата инстанция свидетели. Мотивирано съдебният състав е отхвърлил това искане, като е приел, че събраните доказателства са достатъчни за обективното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, в това число и относно стойността на предмета на престъплението. Изложените съображения намират опора в разпоредбите на НПК и данните по делото. Независимо, че е инстанция по същество, в която могат да бъдат събирани доказателства, въззивната инстанция не е длъжна да уважава всички и всякакви доказателствени искания на страните. Съдебният състав служебно или по искане па страните може да попълва делото с доказателства, но само ако прецени, че има неизяснени обстоятелства от значение за правилното му решаване. Отказът да бъдат събрани необходими доказателства ограничава правото на защита на подсъдимия и е основание за отмяна на постановения съдебен акт. По делото мотивирано е прието, че стойността на предмета на престъплението е установена от първоинстанционния съд чрез изготвената в досъдебното производство и изслушана в съдебното следствие оценителна експертиза от вещото лице И.. Тя е изготвила своето заключение след като се е запознало с всички събрани в досъдебното производство гласни доказателства, в това число показанията на пострадалия и на свидетелите, които са участвали в изнасянето на вещите. Именно въз основа на тези доказателства и като е отчела факта, че се касае до битови вещи, които по принцип не се ползват по агресивен начин, е дала оценката им при съответния процент овехтяване. Пострадалият е ползвал вещите и е могъл да даде най-пълни сведения относно времето на закупуването и годността им да служат по предназначение, поради което е неоснователен довода, че същите са кредитирани без основание. От жалбоподателя не се изразява съмнение за компетентността на вещото лице и правилността на изслушаното заключение, по приемането на което страните не са възразили. Неоснователен е и довода за съществено ограничаване на процесуалните му права с осъждането му по обвинение, което не му е предявено. Фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са очертали рамките на обвинението, в които е осъществил правото си на защита, са идентични с приетите от съдилищата. При тях въззивният състав е приел, че материалният закон е приложен точно с квалификацията на деянието като кражба, защото е осъществил съставомерните обективните и субективни признаци от състава на това престъпление. И двете съдебни инстанции са приели, че именно той е инициатор и организатор на деянието, защото е намерил хората, които да изнесат вещите, осигурил им е достъп до имота на пострадалия, наредил им е какво да извършат с тях, поради което той е прекъснал фактическата власт върху вещите на собственика и е установил своя фактическа власт. Не го е осъдил по обвинение, различно от предявеното. Основателно е единствено оплакването за допуснато нарушение по чл. 118 НПК, изразило се в събирането на доказателства чрез изслушване в качеството на свидетел лице, което е участвало в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Първоинстанционният съд е приел за установени фактическите обстоятелтва по делото и въз основа на показанията на св. Е. Я.. В кориците на прокурорска преписка № 3895/2005 год. се съдържат данни, че след образуване на полицейското производство от него са извършени редица действия по разследването, изразили се в разпит на пострадалия и множество други свидетели. Същият недопустимо е разпитан в качеството на свидетел и то във връзка с воденото дознание. Въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението, но в конкретния случай то не е съществено, защото не е довело до осъждането на подсъдимия въз основа на недопустими доказателства. Фактически обстоятелства са изградени въз основа на редица други, събрани по надлежния ред доказателства, поради което с изключването им от доказателствената съвкупност няма да останат неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, още по-вече защото показанията му не са източник на преки доказателства за авторството на деянието и начина на извършването му, а за това какво са му съобщили страните и свидетелите. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не са допуснати нарушения, които са основание за възобновяване на наказателното дело и направеното искане следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Х. Р. А. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 804/2010 год. по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 145 от 26.05.2010 год, с което е потвърдена присъда № 22 от 14.01.2010 год. по НОХ дело № 1783/2008 год. на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: