Р Е Ш Е Н И Е № 81/2020г. гр. София, 04.02.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3382 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. А. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. Ц., против въззивното решение № 156 от 10.05.2019 год. по гр. д. № 190/2019 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение на Пазарджишкия районен съд № 1280 от 08.11.2018 год., постановено по гр. д. № 3230/2014 год. по описа на същия съд, в частта, с която ответното дружество „Атанасов“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик е осъдено да заплати на Е. А. П. от [населено място] сумата от 8 666,00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 01.11.2009 год. до 01.11.2014 год. за ползваната 1/4 ид. част от недвижим имот с площ от 432 кв. м., съставляваща част от имот пл. № * по плана на [населено място], както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски на ищеца Е. П. в размер на 622,30 лева, и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което искът за заплащане на претендираното обезщетение за ползването на собствената на ищеца идеална част от имота бъде уважен. Касаторът претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба „Атанасов“ ООД е оспорил жалбата като неоснователна в писмения отговор, чрез адв. Ц. М.. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 306 от 15.06.2020 год. на ВКС. В него е прието, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение във връзка с правомощията на въззивния съд при решаване на спорния предмет да даде нова правна квалификация на иска, след самостоятелна преценка на доказателствата и формиране на собствени фактически и правни изводи, както и да даде указания относно релевантните обстоятелства, подлежащи на доказване с оглед новата правна квалификация. За да обезсили първоинстанционното решение като процесуално недопустимо, въззивният съд приел, че предявеният иск неправилно е квалифициран като претенция по чл. 59 ЗЗД, което е довело до съществено процесуално нарушение във връзка с доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест. Приел, че релевираните от ищеца факти и обстоятелства касаят частен случай на общата забрана на чл. 59 ЗЗД, обосноваващ правната квалификация на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно като такъв за защита правото на ползване на имота, което има всеки от съсобствениците спрямо другия, осъществяващ еднолично ползване на общата вещ. Дадената от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация е довела до недопустимост на постановеното първоинстанционно решение, който извод на въззивния съд противоречи както на правилата на формалната логика, така и на трайно установената съдебна практика, вкл. и задължителна такава – ТР № 1 от 9.12.2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. От същността на въззивното производство като продължение на първоинстанционното аналогично следва и задължението на въззивния съд относно правилното квалифициране на спорното право въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства като основание на предявения иск и от заявения петитум, с оглед обезпечаване правилното приложение на материалния закон. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение дадената от съда правна квалификация на исковата претенция във всички случаи обуславя правилността на решението. При непроменените фактически твърдения на ищеца и петитума на иска, обосновали извода на въззивният съд да възприеме различна от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, той следва да разреши спора по същество и в съответствие с действителното правно основание, но не да обезсилва първоинстанционното решение и да връща делото за разглеждане въз основа на приетата правна квалификация. В случая не е налице нарушаване на принципа на диспозитивното начало в процеса, поради което дадената от въззивния съд правна квалификация на претенцията за заплащане на исковата сума касае правилността на обжалваното решение. Приемайки за неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, въззивният съд следва да реши спора при дадената от него правилна такава. Касае се за неправилно приложение на материалния закон, съставляващо основание за отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора от въззивния съд по същество с произнасяне по основателността на иска. С оглед на горните съображения въззивното решение е неправилно и следва да се отмени, тъй като приемайки различна правна квалификация на предявения иск от дадената от първоинстанционния съд, въззивният съд е следвало да обсъди събраните доказателства във връзка с доводите на страните, като направи собствени фактически и правни изводи по спора. Като вместо това е обезсилил първоинстанционното решение и върнал делото за ново разглеждане, същият е допуснал съществено процесуално нарушение на правилата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК, представляващо касационно основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което същият следва да се произнесе по същество на предявения иск, както и по разноските за настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 156 от 10.05.2019 год. по гр. д. № 190/2019 год. на Пазарджишкия окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: