Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                  №    94                       гр. София, 16 март 2010 година                         В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                       ЧЛЕНОВЕ:  Кети Маркова                                                              Севдалин Мавров     при секретар Лилия  Гаврилова  и с участието на прокурор от ВКП -  Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 769/2009 г.   Делото е образувано по ПРОТЕСТ на прокурор при Окръжна прокуратура гр. П. срещу нова въззивна присъда №58/ 08.10.2009 год. по нохд №294/2009г. на Окръжен съд гр. П.. Според протеста, присъдата на въззивният съд е неправилна, тъй като е нарушен материалният закон. Иска се нейната отмяна на основание чл.354 ал. З т. З, вр ал.1 т.4 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на същия съд за правилно приложение на закона. В ДОПЪЛНЕНИЕ към протеста се правят доводи и за неправилна оценка на доказателствата в нарушение на чл.107 НПК , довела до неправилно приложение на закона. Приетата за установена фактическа обстановка не отговаря на действително събрания по делото доказателствен материал, който не е оценен обективно, всестранно и пълно. При едни и същи доказателства въззивният и първостепенният съд са приели различни фактически констатации относно деянието и дееца. Причина за това различие, според протеста е неправилно формираното вътрешно убеждение на съда, което е основано само на показанията на свидетеля Д на обясненията на подсъдимия Н, но не и на останалите доказателства. При установените факти, изводът, че подс. Н. И. не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на чл.206 от НК е неправилен. Оправдателната присъда е постановена в нарушение на закона и следва отмяната й. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа протеста. Подсъдимият Н. И. И. се явява лично и със защитата си - а. Д от САК. Оспорва се протеста като неоснователен и се иска оставяне в сила въззивната присъда. Защитата прави довод, че в допълнението към протеста не е доразвито оплакването в жалбата за нарушение на закона, а е въведено ново основание - за съществени процесуални нарушения, което е недопустимо. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият не се признава за виновен и иска оставяне в сила оправдателната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, становищата и доводите на страните и прие следното : С присъда №411/25.06.2009год. по нохд№440/08год. на Пернишкия районен съд подсъдимият Н. И. И. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 20.04.2006 година в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „Опел Корса” с ДК № С* собственост на Л. С. Н. на стойност 16 500 лв. , която владеел, като обсебването е в големи размери и на основание чл.206 ал. З, предл.1-во, вр. с ал.1, вр. с чл.54 ал.1 НК е осъден на три години лишаване от свобода. По чл.61, вр.чл.59 ал. 1 от ЗИНЗС му е определен първоначален „общ режим” на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от „открит тип”. Приложен е чл.68 ал. 1 от НК като е постановено да изтърпи и наказанието наложено с присъда по нохд № 1085/08.09.2004 год. на Районен съд-гр. Перник, в сила от 08.09.2004 година. Разноските по делото са в тежест на осъдения. По жалба от подсъдимия е образувано въззивно производство, по което с въззивна присъда №58/ 08.10.2009 год. по внохд №294/2009г. на Окръжен съд гр. П. присъдата на първостепенният съд е ОТМЕНЕНА и подсъдимият Н. И. И. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.206 ал. З, предл.1-во, вр. с ал.1НК. ПРОТЕСТЪТ Е допустим на посоченото в него основание. Включеното ново касационно основание за съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата в допълнението към протеста, е в нарушение на чл.351,ал.1-ал.3 НПК, защото е въведено извън сроковете за обжалване или протестиране на въззивната присъда и не подлежи на касационно разглеждане и обсъждане. Разгледан по същество, в рамките на съдържанието, извън допълнението, протестът с касационно основание нарушение на материалния закон е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Материалният закон е приложен правилно. Изводите в присъдата че подсъдимият И не е извършил престъпление по чл.206 НК ,съгласно обстоятелствата на обвинението, са законосъобразни. Неоснователно се твърди, че нарушението на закона е в резултат от неправилно формираното вътрешно убеждение на въззивният съд при проверката и оценката на доказателствата . Приетата за установена фактическа обстановка, включително и на базата на упражненото от съда правомощие по чл.314 НПК, е при цялостна проверка и оценка на доказателствата /вж.чл.107 НПК/, извършена според действителния им смисъл и по правилата на формалната и правна логика. Фактите от предмета на доказване са изяснени не само от показанията на свидетеля Д от обясненията на подсъдимия Н, както неоснователно се твърди в протеста, но от оценката на всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност. Установените от доказателствата факти на обвинението, са че подсъдимият И на правно основание е владеел и ползвал автомобила, собственост на свид. Николова , марка "Опел Корса", с рег. № С 19 05 ХС - устно сключен договор за наем на автомобила, срещу определена цена, заплащана ежедневно от подсъдимия на свид. Димитров - приятел на свид. Николова. Съдът е приел за установено и че свид. Димитров е упражнявал контрол върху изпълнението на задълженията на И. , получавал е цената за предоставеното ползване на автомобила и решавал всички въпроси с управлението на вещта - дейност, фактически възложена му от свид. Николова. На основание нотариално заверено пълномощно подс. И. е придобил правото да управлява автомобила като таксиметров в страната и в чужбина, да го ползва, стопанисва и да представлява Н. пред органите и лицата, по повод управлението и стопанисването му / спр. л 17 от досъд.произв./ . По делото е установено и очертаното от обстоятелствата в обвинителния акт, че срещу погасяването на свой паричен дълг към свид. Данов , сума от 400 лева, със съгласието на свид. Димитров, подсъдимият И е предал временно държането на процесния лек автомобил на своя заемодател , докато в рамките на един месец му върне паричния дълг/ спр. приобщените по чл.283 НПК писмени доказателства от досъд.произв.: протокол за оглед на местопроизшествие и албум на л.5- л.9; писмен договор между свид. Данов и подсъдимия И, на л.15; запис на заповед на л.16 ; пълномощно на л.17/. Правилно това действие е оценено като фактическо разпореждане от подсъдимият като държател на вещта. Основателно е прието , че това поведение на подсъдимия обективира сключване на неформален договор за залог, поради даване на чуждата вещ като гаранция, срещу вземане на кредитора по дълга, на даващият вещта. Несъмнено това действие по характеристика и правни последици е разпореждане с чуждата вещ. Но то не се изразява в своенето на вещта. ВКС намира за правилни изводите, при тези установени факти, че описаното поведение съгласно обвинението, не съдържа признаците на обсебване, защото то не е противоправно. Изводът за липсата на противоправност се дължи на установените две фактически обстоятелства по делото: предварително полученото съгласие от подсъдимия, дадено от собственика на процесната вещ, да я предостави временно на свид. Данов и второ, че фактическото разпореждане с вещта от подсъдимия не е окончателно , безвъзвратно и непоправимо за собственика й, а обратното, тя е дадена с намерението да бъде върната на собственика. Вярно е че съгласието е дадено от свид. Димитров, който не е собственик на вещта. ВКС приема за законосъобразни изводите на ПОС, въз основа на установеното, че собственика на вещта – свид. Николова е предоставила правото на свид. Димитров да управлява отношенията с подс. Николов/ спр. показанията на свид. Николова, свид. Димитров , свид. Илиев/ относно ползването на вещта. Съгласно показанията на свид. Димитров, той се е съгласил „Н. да остави автомобила при Весо / свид. Данов/ за около 5 дни като след това, ще даде парите от наема на куп”. Данните са че свид. Николова не се е противопоставила на взетите от свид. Димитров решения по предаване от подсъдимия на третото лице държането на автомобила. Вярно е, че пред първостепенният съд тя е установила, че не е дала съгласието си той да залага вещта, защото „не е била попитана от него”. Но в това отношение показанията на свид. Николова дадени по нохд№1463/06 год. по описа на РС гр. П., което е било прекратено, не са приобщени по чл.281, ал.1т.1 НПК, съпоставени и проверени със събраните й показания на съдебното следствие по нохд№440/08 год. на Пернишкия районен съд. Разпитана като свидетел в съдебно заседание на 04.12.06 год. по нохд№1463/06 год. на РС гр. П., свид. Николова е заявила / спр. стр.2-4 от съд.протокол/, че в началото на месец април 2006 год., при разговор с подсъдимия Н, тя се е съгласила той да даде колата в залог за 10-15 дни на лице , спрямо което той имал паричен дълг, при условие да внася парите за наема на автомобила, както са се уговорили. Ако първостепенният съд при второто гледане на делото, или въззивният съд, бяха приобщили тези показания, щяха да формират констатациите си в подкрепа на вече направеният по делото извод. Този пропуск не е съществен, защото вътрешното убеждение на съда при решаването на този въпрос е формирано и само от установеното от свид. Димитров. Тези данни, както и данните установяващи липсата на намерение в съзнанието на подсъдимия за окончателно и безвъзвратно разпореждане с вещта ,правилно са изведени в липсата на намерение и за извършване на своене на чуждата вещ за дееца или за другиго, по начин , че вещта необратимо да бъде изгубена за собственика й. В подкрепа на този извод са данните , установени по делото, че подсъдимият е извършил предаването на автомобила в държане на свид. Данов като е вписал изрично в договора за залог името на собственика на вещта – свид. Любка Н. и задължението на свид. Данов да върне вещта , след като заемоискателят - подс. Николов, върне сумата по заема. Обсебването, както и длъжностното присвояване, се извършват с намерение за окончателно разпореждане с чуждо имущество /вж. ПП№50/80 г./ . От фактическа страна е изяснено, че намерението на подс. И. не е за окончателно разпореждане с вещта , а за връщането й, след уреждане дълга към свид. Данов. ВКС намира за уместно да посочи и съображенията, че заложното право е законово основание за предпочитание на кредитора, с което се обезпечава вземането му. Той има право да се удовлетвори за вземането си от цената на заложната вещ, чрез продаването й, като тази продажба поначало става чрез съдия-изпълнител, въз основа на изпълнителен лист, след признаването на основателността и размера на кредитовото вземане. Обективните данни по делото сочат тъкмо обратното, че подсъдимият не е искал вещта да бъде третирана дори като заложна, за да бъде продадена от кредитора му, тъй като това не е могло да се случи при манифестираният пред свид. Данов от подсъдимият факт, че той не е собственик на заложната вещ. В случая , след като вещта е била поискана от свид. Димитров и свид. Николова - на 24.04.06 год., подсъдимият е заявил за местонахождението й, както и волята си да я върне. Следователно доводите в протеста за игнориране на данните за незаплащането от подсъдимия на уговорената по договора за наем на вещта сума, неотговарянето, при търсенето му по телефона, невръщането в срок на вещта, правилно са довели до изводи само за гражданскоправна отговорност на дееца. Не всяко невръщане на поисканата от собственика вещ, която се владее на правно основание от несобственика, може да се отнесе към обсебване, без да се оцени цялостно поведението на дееца, дали е насочено към противозаконното й своене , или обективира само неизпълнение на задължения по конкретен правен акт . При тези съображения, ВКС подкрепя като правилни изводите на въззивната инстанция, че извършеното от подсъдимият деяние не осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.206 , ал. З , пр.1-во във вр. с ал.1 от НК . Протестът като неоснователен следва да се остави без уважение , а присъдата на ПОС – в сила . Водим от тези мотиви и съгласно чл.354, ал.1 ,т.1 НПК, ВКС на РБ в настоящият съдебен състав   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №58/ 08.10.2009 год., постановена по нохд №294/2009г. на Окръжен съд гр. П..   Решението не подлежи на обжалване .   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :