Р Е Ш Е Н И Е
№ 60157
[населено място], 03.02. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 462 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД, преобразувано в ЕАД, и „ДЖИ СИ АР“ ЕООД, преобразувано в ЕАД, след което в АД, срещу решение № 2282/18.10.2019 г. по в. т. д. № 4791/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 959/15.05.2018 г. по т. д. № 1582/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е установено по отношение кредиторите на “КТБ“ АД /н./, че прихващанията, извършени от „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД и „ДЖИ СИ АР“ ЕООД с уведомление № 8 923/19.09.2014 г., са недействителни на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
В касационните жалби се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че уведомление вх. № 8 923/19.09.2014 г. няма характер на възражение за прихващане, а с него е отправена молба до квесторите на банката наличните суми по банковите сметки на дружествата да бъдат използвани за погасяване задълженията на „Риск Инженеринг“ АД по договор за банков кредит. Твърди се, че в противоречие с практиката съдът е приел банката ищец за трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, от което е направил извод, че датата на уведомлението е 19.09.2014 г. Наред с това, неправилно е счел, че към тази дата у касаторите е било налице знание за настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД, предвид общоизвестните факти за спиране на плащанията от нейна страна и поставянето й под специален надзор с решения на УС на БНБ, широко отразени в медиите. Изложени са и оплаквания за необоснованост на решението, тъй като съдът не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и в частност на уведомление вх. № 8 923/19.09.2014 г. При изложените доводи от двамата касатори се формира искане за постановяване на решение, с което въззивното да бъде отменено и да бъдат отхвърлени исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация е постъпил отговор. С него лицата, осъществяващи функциите синдик на „КТБ“ АД /н./, са оспорили касационните жалби с твърдения за тяхната неоснователност. С отговора се претендира присъждане на разноски в полза на ответника. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касаторите.
С определение № 60 497/03.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване за проверка дали въззивното решение е постановено в отклонение от формирана съдебна практика по чл. 290 ГПК по въпроса „С оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН, допустимо ли е "знание за неплатежоспособност" по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?“
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че между „КТБ”АД и „Риск инженеринг“ АД е бил сключен договор за банков кредит на 11.03.2013 г. С два договора от 29.04.2014 г. „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД /сега ЕАД/ и „ДЖИ СИ АР“ ЕООД /сега АД/ са встъпили в дълга на „Риск инженеринг“ АД по договора за банков кредит. С уведомление вх. № 8 923/19.09.2014 г. трите дружества са заявили желание вземанията, които „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД и „ДЖИ СИ АР“ ЕООД имат към банката по договори за разплащателна сметка, да бъдат използвани за погасяване задълженията на „Риск инженеринг“ АД. Въззивният състав е счел, че спорно по делото се явява обстоятелството дали отправеното от трите дружества към банката изявление е такова за прихващане, както и дали към датата, на която е извършено това изявление, ответниците /касатори в настоящото производство/ са имали знание за неплатежоспособността на „КТБ“ АД. Апелативен съд София е преценил, че изявление вх. № 8 923/19.09.2014 г. има характер на прихващане, доколкото с вземания на ответниците е погасено задължение на „Риск инженеринг“ АД, което те също са поели при условия на солидарност. Към датата 19.09.2014 г. извършилите прихващането дружества са знаели, че спрямо длъжника „КТБ“ АД /н./ е настъпила неплатежоспособност, предвид общоизвестния факт, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с решения на УС на БНБ.
По правния въпрос :
Отговор на поставения правен въпрос е даден с решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 112/28.10.2020 г. по т. д. № 1721/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 161/17.12.2020 г. по т. д. № 3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 131/21.12.2020 г. по т. д. № 751/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 130 от 15.01.2021 г. по т. д. № 2597/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 142 от 21.01.2012 г. по т. д. № 1904/2019 г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. № 2387/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 60134/15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 558/2018 г., I т. о. Съгласно цитираната практика знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спиране на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под "знание за неплатежоспособност" в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г./, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства.
По основателността на касационните жалби :
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, неправилен е изводът на въззивния съд, че към момента на встъпване в дълга на „Риск инженеринг“ АД на 19.09.2014 г. у ответниците е съществувало знание за неплатежоспособност на банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, обосновано със знание на общоизвестните факти за спиране на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ и за поставяне на банката под специален надзор съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ с решение от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, широко отразено в медиите. По същите съображения без правно значение се явява публично оповестеният одиторски доклад за анализ и оценка на активите на „КТБ“ АД от 22.10.2014 г., тъй като въз основа на него от БНБ не е формиран извод за отрицателен собствен капитал на банката, или изрично становище за неплатежоспособност. Не подлежи на санкция проявлението на нормална грижа за собствените работи /на гражданина/, респ. проявлението на грижата на добрия търговец да бъде минимизиран рискът от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност /в този смисъл решение № 59/2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на І т. о. ВКС/.
С оглед постановяване на обжалваното решение в противоречие с отговора на поставения правен въпрос, същото следва да бъде отменено и постановено отхвърляне на исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Поради заявяване в условия на евентуалност и на искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН, то, с оглед сбъдване на вътрешно-процесуалното условие за разглеждането им, делото трябва да бъде върнато на въззивния съд при приложение на чл. 271, ал. 2 ГПК.
При изхода на спора и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция при новото разглеждане на делото ще следва да се произнесе и по сторените разноски пред настоящата инстанция, включително дължимата държавна такса.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение на основание чл. 293, ал. 1, вр. с ал. 2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2282/18.10.2019 г. по в. т. д. № 4791/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 959/15.05.2018 г. по т. д. № 1582/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е установено по отношение кредиторите на “КТБ“ АД /н./, че прихващанията, извършени от „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД и „ДЖИ СИ АР“ ЕООД с уведомление № 8 923/19.09.2014 г., са недействителни на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявените от лицата, осъществяващи функцията синдик на „КТБ“ АД /н/, срещу „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД, преобразувано в ЕАД, и „ДЖИ СИ АР“ ЕООД, преобразувано в АД, искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване недействителността на изявление за прихващане вх. № 8 923/19.09.2014 г. по отношение кредиторите на „КТБ“ АД /н/.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд София за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.