Р Е Ш Е Н И Е №47 [населено място], 03.04.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6373 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № ІІ-68 от 04.07.2014г. по гр.д. № 643/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 227 от 31.01.2014 г. на Бургаски районен съд по гр.д. № 5455/2013г. за допускане на съдебна делба между С. С. Р., Д. Д. Р. и И. Д. Р. на поземлен имот - УПИ ІХ-502 в кв. 44 по плана на кв. В., [населено място], с площ 270 кв.м., при квоти: 320/560 ид.ч. за С. Р. и 240/560 ид.ч. за Д. и И. Р. в условията на съпружеска имуществена общност. Касационната жалба е подадена от Д. Д. Р. и И. Д. Р. чрез пълномощника адв. И.. Според тях решението е неправилно, тъй като изводите на съда относно упражняването на фактическа власт върху имота не кореспондират със събраните доказателства, а по отношение възражението за придобивна давност изложените от съда съображения са в противоречие с чл. 69 ЗС и Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС. Ответницата С. Р. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 471 от 23.12.2014г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали владението, предадено въз основа на договор, с който съсобственик прехвърля правото на собственост върху целия имот, изключва владението на другия съсобственик и съответно обуславя приложение на презумпцията на чл. 69 ЗС. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Относно съсобствеността върху делбения имот е установено следното: Ищцата С. Р. е наследник на своя баща С. И. Б., починал 1967г. и на своята сестра П. С. Б., починала 1988г. През 1964г. с констативен нотариален акт наследодателят е признат за собственик по наследство и давност на дворно място в [населено място] /предишно наименование на [населено място], сега кв. В./ с площ 1078 кв.м., съставляващо парцел ІХ в кв.13, урегулиран от 1024 кв.м. с построената в него паянтова къща и навес. С нотариален акт, съставен същия ден, наследодателят е признат за собственик по регулация на място с площ 46 кв.м. През 1974г. вследствие на извършена делба между наследниците на С. Б. - С. Р. и П. Б. всяка от тях се е снабдила с констативен нотариален акт както следва: първата за парцел VІ-232 в кв.19 с площ 560 кв.м., а втората за парцел VІІ-232 с площ 570 кв.м. През 1977г. С. Р. е продала на П. и С. Х. дворно място от 240 кв.м., съставляващо 240/560 ид.ч. от парцел VІ-232 в кв.19, с построената в него жилищна сграда и навес. От своя страна купувачите Х. са дарили през 1991г. на Ж. М. С. имота, описан като дворно място от 240 кв.м., съставляващо парцел ІХ-502 в кв.44 с площ 280 кв.м., с неуредени сметки по регулация През 1995г. Ж. С. е прехвърлила този имот на дъщеря си Д. Р. /ответник по иска/ срещу задължение за издръжка и гледане. Сделката е сключена по време на брака на приобретателката с И. Р.. Двамата съпрузи са признати през 2009г. за собственици по давност върху 30 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ 270 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-502 в кв.44. Установено е също така, че ищцата С. Р. през 1996г. е дарила на дъщеря си С. Х. Б. два имота: парцел Х-503 в кв.44 с площ 344 кв.м., идентичен с бивш парцел VІ-232 в кв.19, както и парцел ХІ-501 в кв.44, идентичен с парцел VІІ-232 в кв.19 по отменения план на селото. Приетата техническа експертиза сочи, че първият кадастрален и регулационен план на селото е от 1951г. и имот № 87, записан в разписния лист към кадастралния план на името на С. Б., е с площ 2398 кв.м., като за него са отредени три парцела ХІ, Х и ІХ в кв.13. През 1964г. с промяна на регулационния план трите парцела са слети в един и от тях са образувани два нови - ІХ-87 с площ 1124 кв.м. и Х-87 с площ 1104,5 кв.м., като към първия парцел са придадени 46 кв.м. по регулация. При действието на следващия регулационен план от 1973г. бившият парцел ІХ е разделен на два новообразувани парцела - VІ-232 /за него с нотариален акт се е снабдила С. Р./и VІІ-232 /за него с нотариален акт е призната собствеността на П. Б./, като процесните 270 кв.м. попадат и в двата парцела. Понастоящем действа регулационен план от 1990г., според който парцел VІ-232 по отменения план е разделен на два парцела - ІХ-502 и Х-503, а парцел VІІ-232 е преобразуван в парцел ХІ-501, всички в кв. 44. За да счете, че е налице съсобственост и да допусне делбата, съдът е приел, че при извършване на сделката с нотариален акт № 182 от 17.10.1977г., с която С. Р. продава на П. и С. Х. 240/560 ид.ч. от парцел VІ-232, е възникнала съсобственост при квоти: 240/560ид.ч. за купувачите и 320/560 ид.ч. за продавачката. По силата на регулационния план от 1990г. от този парцел са образувани два отделни парцела: ІХ-502 с площ 270 кв.м., който е обект на делбата и Х-503 с площ 344 кв.м., който С. Р. през 1996г. е дарила на дъщеря си С. Х. Б.. Съдът е изтъкнал, че създадената съсобственост чрез продажбата на идеална част от имота продължава да съществува и при действието на новия регулационен план, разделящ този имот на два парцела, така че новообразуваните парцели са съсобствени при същите квоти. По отношение на сделката от 1991г., с която С. и П. Х. прехвърлят парцел ІХ-502 съдът е приел, че тя има действие само за 240/560 ид.ч. от имота, каквато е квотата на прехвърлителите. По същите съображения и ответниците по иска /сега касатори/ са придобили с договора за издръжка и гледане, сключен 1995г., само 240/560 ид.ч. от имота. Възражението на ответниците по иска за придобиване на делбения имот по давност съдът е намерил за неоснователно. Позовал се е на Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, като е посочил разгледаните в него две хипотези: 1/когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС; 2/ когато съсобственикът владее своята идеална част, но държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена. Според съда в конкретния случай не е установено владението на касаторите и техните праводатели да е било явно, открито и необезпокоявано; събраните гласни доказателства установяват наличието на ограда между двата имота, но не изясняват кога е поставена тя; не е установено, че единствено ответниците са имали достъп до мястото и са го ползвали целогодишно като са отглеждали животни и са прибирали реколтата. Поради това съдът е приел за недоказано придобиването на имота по давност от ответниците. По основанието за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС по въпроса дали владението, предадено въз основа на договор, с който съсобственик прехвърля правото на собственост върху целия имот, изключва владението на другия съсобственик и съответно обуславя приложение на презумпцията на чл. 69 ЗС. Според даденото тълкуване когато правото на собственост се прехвърля по производен начин, без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя, то последният става съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. В този случай намира приложение презумпцията на чл. 69 ЗС и за придобиване на правото на собственост по давност е достатъчно доказването на фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. По основателността на касационната жалба. При горните разяснения по поставения въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон. Правилни са констатациите на съда, че върху парцел VІ-232 в кв.19 по регулационния план от 1973г. е съществувала съсобственост между П. и С. Х. с квота 240/560 ид.ч. и С. Р. с квота 320/560ид.ч. Следва да бъде споделен и изводът, че при извършеното по силата на следващия регулационен план /от 1990г./ разделяне на парцела на два отделни такива, съсобствеността обхваща и тези два нови парцела при същите квоти. Същевременно, видно че всеки от съсобствениците е извършил самостоятелно /без участието на другия/ разпореждания с двата новообособени имота - С. и П. Х. са дарили през 1991г. на Ж. М. С. парцел ІХ-502, а С. Р. е дарила през 1996г. на дъщеря си С. Б. парцел Х-503. Липсва спор, че при сключване на сделките е предадено и владението върху съответните имоти. В мотивите си Бургаски окръжен съд се е позовал на Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК относно приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС спрямо съсобственост, възникнала на основание, различно от наследяването, но изводите му са в противоречие с изложените в тълкувателния акт съображения досежно разграничителния критерий на упражняваното владение според правното основание/начина на започване/ на владението. След като приобретателят е получил от своя праводател, явяващ се съсобственик, владението върху имота изцяло, то и упражняваното от него владение е такова, което изключва владението на другия съсобственик и намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС. Ето защо, в настоящия случай следва да се приеме, че при започване на владението върху процесния имот от Ж. С. по силата на договора за дарение от 1991г. е налице намерение за своене на имота изцяло и се изключва съвладението със съсобственика С. Р.. Същото се отнася и за частните правоприемници на Ж. С. - касаторите, които упражняват владение въз основа на договора за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане от 1995г. Не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд за недоказаност на самостоятелното владение върху целия имот от страна на ответниците и праводателя им. На първо място, оспорването на фактическата власт от страна на ищцата е свързано единствено с наличието реална част от имота, която фактически е завзета и придадена към съседния УПИ ХІ-501, собственост на дъщерята на ищцата, в която част са разположени сонда и барбекю, обслужващи този УПИ. Приетата техническа експертиза подробно установява, несъответствието между площта на имота по документи за собственост, по регулационни граници и по фактическо ограждане. Сочената от ищцата реална част представлява 13 кв.м., които са фактически завзети от площта на процесния УПИ ІХ /предвид очертанията му по регулационния план от 1990г./ и са присъединени към УПИ ХІ. Това завземане, осъществено без правно основание, не представлява оборване владението на касаторите върху поземления имот като цяло. Във връзка с това, несъстоятелни са и доводите, че касаторите владеят реална част от парцел, а такава не може да бъде придобивана по давност предвид забраната на чл. 59 З.. Констатациите на вещото лице сочат на несъвпадане на фактическата и регулационната граница, което също не е основание за отричане владението върху имота. Установено е, че след разделянето на парцел VІ-232 на два самостоятелни такива и след извършване на разпоредителни сделки от отделните съсобственици с новообособените имоти, върху всеки от имотите е установено самостоятелно владение. Разпитаните свидетели установяват, че ограда между двата имота е имало още когато семейство Райкови са купили имота, т.е. още при възникването на съсобствеността. Свидетелката В. Г., посочена от ищцата сочи, че когато дошли семейство Райкови оградата била от мрежа, а сега е от бетонни тухли. Свидетелката сочи, че сега в къщата на ответниците живее мъж. Свидетелят Н. В. /на 46 години/, зет на касаторите, познава имота от дете и обяснява сочи, че той бил ограден с мрежа с колове, а сега - с бетонни блокчета; в къщата е живяла бабата на съпругата му, а сега живее свакото на съпругата му. Според него собствениците на съседния имот са идвали да искат съгласие за узаконяване на някаква постройка в техния имот. При преценка на свидетелските показания, наред със събраните писмени доказателства, се налага извод, че върху УПИ ІХ-502 е осъществявана самостоятелна фактическа власт - владение от праводателката на касаторите от 1991г. и от самите тях - от 1995г. Тази фактическа власт е била явна за ищцата и няма данни да е смущавана или владението да е прекъсвано. С оглед на това владението, осъществявано непрекъснато повече от десет години, обуславя придобиване на имота по давност съгласно чл. 79, ал.1 ЗС. По тези съображения предявеното от ответниците по иска /сега касатори/ възражение за собственост по давност е основателно. Съсобственост върху имота не е налице и искът за делба е неоснователен. На основание чл. 293, ал.1 и 2 ГПК следва обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго за отхвърляне на предявения иск за делба. В полза на касаторите следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за трите инстанции, които възлизат на 480 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІ-68 от 04.07.2014г. по гр.д. № 643/2014г. на Бургаски окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], кв.В., [улица] против Д. Д. Р. и И. Д. Р., двамата от [населено място], [улица], иск за делба на следния недвижим имот: поземлен имот УПИ ІХ-502 в кв. 44 по плана на кв. В., [населено място], с площ 270 кв.м., при съседи: улица, УПИ VІІІ-499, УПИ ХІ-501 и УПИ Х-503, като неоснователен. ОСЪЖДА С. С. Р. да заплати на Д. Д. Р. и И. Д. Р. сумата 480 /четиристотин и осемдесет/ лв. разноски по делото за три инстанции. ОСЪЖДА С. С. Р. да заплати в полза на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 100/сто/лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: