Р Е Ш Е Н И Е № 328 Гр.София, 26.09.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 988/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 46/08.10.13 г., постановена от ОС-Разград /РОС/ по Н.Д.168/13 г., подсъдимият С. Т. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с петгодишен изпитателен срок. На основание чл.343 Г НК деецът е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. С решение, постановено от АС-Варна /ВАС/ по В.Н.Д.348/13 г., така цитираната присъда е изменена, като е намален изпитателният срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, от пет на три години. В останалата част съдебният акт на РОС е потвърден. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила касационна жалба от подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на решението и намаляване както на наказанието лишаване от свобода, така и на лишаването от права. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият,редовно призован,не се явява, не заявява становище и не изпраща процесуален представител. Частните обвинители Б. И., Г. Я. и С. Г., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и упълномощеният от тях повереник. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази мнението на прокурора,изразено в съдебно заседание, и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Единственото направено оплакване е за допуснато нарушение на чл. 348, ал.1,т.3 НПК. Твърди се, че въззивната инстанция не се е произнесла мотивирано по наложеното на касатора наказание и не е заявила кои смекчаващи обстоятелства е ползвала при проверката и преценката си. Изложеното твърдение е донейде основателно, тъй като ВАС не е разисквал детайлно наличието на облекчаващи и утежняващи несъставомерни елементи, обуславящи извода за размера на наложеното наказание. Въпреки това волята му е разбираема, защото като втора инстанция се е позовал на заявеното от първоинстанционния съд, в контекста на споделяне на тезата му,че не са налице многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства. А при определяне на наказанието по силата на разпоредбата на чл.54 НК, на С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е абсолютният минимум, предвиден в санкционната част на материалноправната норма по чл. 343,ал.1,б.В НК. Следователно, както е видно и от мотивите на РОС, индивидуализацията на наказанието се характеризира с оценка само на облекчаващи отговорността обстоятелства. По-нататък, основателно апелативната инстанция е намалила изпитателният срок, наложен на подсъдимия съгласно нормата на чл.66,ал.1 НК, от пет на три години /минималният такъв/, изтъквайки липса на аргументи от страна на РОС защо е определен максималният изпитателен срок, визиран за условното осъждане. Така че и в този аспект не е възможно изменение на атакувания съдебен акт. Този подход обаче не е приложен от ВАС по отношение на наказанието лишаване от право на управление на МПС за срок от три години, наложено на С.. Във въззивното решение не е споделен никакъв аргумент по този въпрос, а доколкото то препраща към становището на РОС, видно от мотивите към първоинстанционната присъда, липсват съображения защо обсъжданото наказание не е определено в неговия минимален възможен размер от две години. Въпреки това и предвид съдържанието на отправените пред касационната инстанция възражения и искане за упражняване на собствени правомощия, ВКС не намира, че следва да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане поради заложеното в разпоредбата на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Що се касае до размера на наказанието лишаване от правоуправление на МПС, определено на основание чл.343 Г НК, и за него важи аргументацията, използвана относно наказанието лишаване от свобода. Наред с чистото съдебно минало и младата възраст на дееца и цялостната липса на отегчаващи обстоятелства, не може да бъде подминато безспорно съпричинителското поведение на потърпевшия. В този смисъл наказанието лишаване от право на управление на МПС е определено в нарушение на повелите на чл.348,ал.5,т.1,пр.2 вр.ал.1,т.3 НПК и следва да бъде намалено до възможния минимум- две години. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.3 вр.чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение на АС-Варна, постановено на 31.03.14 г.по В.Н.Д.348/13 г.,както следва: НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. Т. С. на основание чл.343 Г НК наказание лишаване от право да управлява МПС от три на ДВЕ ГОДИНИ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/