Ключови фрази
Ревандикационен иск * възражение * добросъвестно владение


2
решение по гр.д.№ 2872 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е


№ 28

София, 15.03.2017 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2872 по описа за 2016 г. приема следното:



Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Ф. срещу решение № III-22 от 08.03.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 125 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 207 от 18.11.2015 г. по гр.д.№ 743 от 2014 г. на Районен съд- Карнобат за отхвърляне на предявения от П. В. Ф. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на следните два недвижими имоти: 1. Лозе с площ от 3,040 дка, находящо се в землището на [населено място], [община], местността „Ст.р. Д“, съставляващо имот № 028107, за който е отреден парцел 107 в масив № 28 по плана за земеразделяне и 2. Нива с площ от 20,414 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], м.“П.-желева нива“, съставляваща имот № 018015, за който е отреден парцел 15 в масив 18 по плана за земеразделяне.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 27.06.2016 г. пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбата. Моли решението на Бургаския окръжен съд да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените по делото разноски.
С определение № 559 от 22.11.2016 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: длъжен ли е въззивният съд, когато за първи път се произнася по своевременно направено от ответника евентуално възражение за давност, да разгледа и се произнесе по всички относими към това възражение доказателства, доводи и възражения на ищеца.
По този въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г.о. приема следното: Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по правилността- само по доводите във въззивната жалба. Когато във връзка с направените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение се налага въззивният съд за първи път да се произнесе по своевременно направено от ответника евентуално възражение за давност, той е длъжен да разгледа и се произнесе по всички своевременно представени доказателства и своевременно направени правни доводи на ищеца, относими към основателността на възражението за давност. Горното се отнася и за случаите, в които първоинстанционният съд не е разглеждал и не се е произнасял по евентуалното възражение на ответника за придобивна давност, поради това че е намерил иска за собственост за неоснователен по други съображения /например, че придобивното основание на ищеца е нищожно/, а въззивният съд се произнася по това възражение за давност за първи път, тъй като счита, че правното основание на ищеца за придобиване на имота е валидно. В тези случаи не е нужно във въззивната жалба ищецът отново да повтаря своевременно направените от него правни доводи и възражения срещу евентуалното възражение на ответника за придобивна давност, тъй като предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение с неговите мотиви- за отхвърляне на иска за собственост поради това, че придобивното основание на ищеца е нищожно.
С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение е неправилно /постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила/ и като такова следва да бъде отменено. В него въззивният съд, макар да се произнася за първи път по направеното от ответника евентуално възражение за давност, не е обсъдил и не е взел становище по своевременно заявените доводи и възражения на ищеца срещу това възражение на ответника. В случая, в отговора на исковата молба ответникът е направил евентуално възражение за придобиване на спорните имоти на основание давностно владение, осъществявано като добросъвестен владелец в продължение на повече от 5 години, като се е позовал и на присъединяване към своето владение на добросъвестното владение на праводателя му „Е. фонд за земеделска земя“ А.. От своя страна в молби от 09.04.2015 г. и 04.05.2015 г., депозирани преди първото по делото съдебно заседание, проведено на 02.06.2015 г., ищецът е възразил, че праводателят на ответника [фирма]- „Е. ф. за з. з.“ А. не е добросъвестен владелец, тъй като договорът от 30.10.2007 г., по силата на която той е закупил имота от собственика К. Т., е нищожен поради липса на съгласие /тъй като подписалото договора от 30.10.2007 г. като представител на К. Т. лице- Д. С. И.- не е било валидно упълномощен от К. Т. за тази сделка/. Към втората молба ищецът е представил и доказателство във връзка с възражението му- удостоверение от кметство [населено място] за съдържанието на пълномощното, представено по нотариалното дело при изповядване на сделката от 30.10.2007 г. Въззивният съд обаче въобще не се е произнесъл по това възражение на ищеца и по представеното във връзка с него доказателство, въпреки че е приел, че ответникът е придобил спорните имоти по давност въз основа на предвидената в чл.79, ал.2 ЗС кратка придобивна давност като добросъвестен владелец и присъединявайки добросъвестното владение на своя праводател.
Тъй като след отмяна на въззивното решение не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе с решение по съществото на спора.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на два земеделски имота /лозе и нива/, бивша собственост на К. Ч. Т.. От представения по делото нотариален акт № 161, том IV, рег.№ 3458 по нот.д.№ 1132 от 15.06.2000 г. се установява, че К. Ч. Т. чрез пълномощника си С. С. Б. е продала процесните имоти на ищеца П. В. Ф..
Неоснователно е възражението на ответника, че този договор от 15.06.2000 г. е нищожен, тъй като липсвало валидно упълномощаване на С. Б. да представлява собственика на имотите К. Т. по тази сделка. Безспорно е установено по делото от приетото заключение на съдебно-графологическата експертиза, че нотариално завереното на 06.08.1999 г. пълномощно от К. Т. в полза на С. Б. е подписано лично от К. Т.. С него К. Т. е упълномощила С. Б. да извършва от нейно име и за нейна сметка всички необходими действия по управление и разпореждане със собствените й недвижими имоти. В това пълномощно е изразена ясна воля на упълномощителката да овласти С. Б. да се разпорежда с всички нейни недвижими имоти. Както бе прието и в т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, за валидността на упълномощаването не е необходимо в пълномощното за разпореждане да са посочени вида на разпореждането, конкретен вид на сделките или действията на разпореждане, нито техни елементи: определено имущество, с което представителят може да се разпорежда, цената на разпореждането или конкретно лице, в полза на което да се извърши това разпореждане.
Без значение за представителната власт на С. Б. по сделката от 15.06.2000 г. е, че към датата на издаване на това пълномощно /06.08.1999 г./ процесните два имота все още не са били изключителна собственост на К. Т. /едва с договора за доброволна делба от 02.03.2000 г. К. Т. е станала изключителен собственик на нивата и лозето/, тъй като няма доказателства към момента на прехвърлянето на 15.06.2000 г. пълномощното от 06.08.1999 г. да е било оттеглено.
Неоснователно е и възражението на ответника, че липсвало упълномощаване на С. Б., тъй като по делото не било представено оригиналното пълномощно от 06.08.1999 г., а заключението на съдебно-графологическата експертиза било изготвено въз основа на представеното по делото копие на пълномощното. Действително, видно от акт за унищожаване на архивни документи от 10.03.2006 г. и писмо на нотариус Т. В., оригиналът на посоченото в нотариалния акт № 161 от 15.06.2000 г. пълномощно с рег.№ 548 от 06.08.1999 г. се е намирал в нотариалното дело № 1132 от 2000 г. и е бил унищожен заедно с цялото нотариално дело след изтичане на срока за съхранението му. Съдържащото се в нотариалния акт № 161 от 15.06.2000 г. по горепосоченото нотариално дело изявление на нотариуса, че по делото е представено пълномощно от К. Т. в полза на С. Б. рег. № 548 от 06.08.1999 г., обаче, представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно факта, че по нотариалното дело е било представено такова пълномощно. Тази доказателствена сила на удостоверителното изявление на нотариуса по сделката от 15.06.2000 г. не е оборена от насрещната страна- ответникът не е представил никакви доказателства, опровергаващи изявлението на нотариуса, че по нотариалното дело е било представено оригинално пълномощно с рег.№ 548 от 06.08.1999 г. на К. Т. за упълномощаване на С. Б.. Нещо повече, ищецът е представил доказателства в обратния смисъл- копие от нотариално заверено пълномощното с рег.№ 548 от 06.08.1999 г., а по делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-графологическа експертиза, че подписът на това пълномощно е положен от К. Ч. Т..
Предвид на гореизложеното следва да се приеме, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорните два земеделски имота по силата на договора за продажба от 15.06.2000 г., сключен за собственицата К. Т. от С. Б., която е била редовно упълномощена от Т. да се разпорежда с нейните недвижими имоти. Тоест, налице е първата предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен иск- спорните имоти да са собственост на ищеца.
Тъй като ответникът не спори, че ползва процесните имоти, налице е и втората предпоставка за уважаване на иска.
Налице е и третата предпоставка за уважаване на иска- ответникът да няма основание за това ползване. Неоснователно е направеното от него възражение, че е придобил тези имоти на основание добросъвестно владение, упражнявано непрекъснато в периода от 30.10.2007 г. /датата на сделката за продажба на имотите на „Е. ф. за з. з.“ А./ до датата на предявяване на иска /20.10.2014 г./: По делото е било безспорно, че ответното дружество [фирма] е добросъвестен владелец на имота /владее на валидно правно основание- договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 72 от 14.09.2012 г., без да знае, че праводателя му не е собственик/ и че е установил владение върху имота веднага след сключването на горната сделка на 14.09.2012 г. . От тази дата обаче до датата на предявяване на исковата молба по делото- 20.10.2014 г., когато съгласно чл.116, б.“б“ ЗЗД давността се прекъсва, не е изминал предвидения в чл.79, ал.2 ЗС срок от 5 години.
Ответникът не може да присъдени на основание чл.82 ЗС към добросъвестното си владение владението на праводателя си „Е. ф. за з. з.“ А., защото праводателят му не е бил добросъвестен владелец на имотите. Сделката, въз основа на която е установено владението на имота от „Е. ф. за з. з.“, обективирана в нотариален акт № 27 от 30.10.2007 г., е висящо недействителна на основание чл.42 ЗЗД поради следното: В нотариалния акт изрично е записано, че като пълномощник на прехвърлителя по този договор се е явил Д. С. И. с 2 пълномощни: пълномощно рег.№ 9056 от 13.09.2007 г., с което К. Ж. Д. е упълномощил Д. С. И. и пълномощно рег.№ 206 от 17.08.2007 г., заверено от Н. М., извършваща нотариална дейност в [населено място], общ.Д., с което К. Ч. Т. е упълномощила К. Ж. Д.. От представеното от ищеца удостоверение от кметство в [населено място], находящо се на лист 122 от делото на първоинстанционния съд, обаче се установява, че завереното в кметството на [населено място] пълномощно рег.№ 206 от 17.08.2007 г. е с друго съдържание- не е за упълномощаване на К. Д. да се разпорежда с имотите на К. Т., а е за упълномощаване на друго лице- П. А. Д. за подаване на заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуална партида в П. Доверие. Предвид на това и тъй като не са представени други доказателства, оборващи горепосоченото удостоверение, следва да се приеме, че пред нотариуса, изповядващ сделката от 30.10.2007 г., Д. С. И. се е легитимирал като пълномощник на К. Т., преупълномощен от К. Д., с неистински документ /пълномощно рег.№ 206 от 17.08.2007 г. със съдържание различно от съдържанието на действително завереното в кметството на [населено място] пълномощно/. Тоест, договорът за покупко-продажба от 30.10.2007 г. е висящо недействителен на основание чл.42 ЗЗД като сключен от мним представител /лице, легитимирало се като пълномощник с неистински документ/. Както бе прието в т.2 от Тълкувателно решение № № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, висящо недействителният договор няма вещно-прехвърлително действие и не е годно основание за придобиване на собственост, поради което и с оглед разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗС установеното въз основа на този договор владение е недобросъвестно.
Неоснователно е възражението на ответника, че възражението на ищеца за недействителност на сделката от 30.10.2007 г. е несвоевременно направено. Това възражение не представлява изменение на иска чрез въвеждане на ново основание, а защитно средство срещу направеното от ответника възражение за придобиване на имотите по давностно владение чрез присъединяване владението на праводателя му. Като такова то е направено своевременно, още преди първото по делото съдебно заседание.
Без правно значение за основателността на предявения иск е обстоятелството дали ищецът е владял процесните имоти след придобиването им през 2000 г. Правото на собственост е абсолютно право и не се прекратява с неговото неупражняване. Ищецът би могъл да загуби това свое право или като го прехвърли на друго лице, или като се откаже от него, или ако друго лице го придобие по давност. Както бе посочено по-горе обаче, в настоящия случай нито ответникът, нито друго лице са придобили спорните два имота по давност.
Предвид на всичко гореизложено обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено решение за уважаване на предявения ревандикационен иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответното дружество дължи и следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 2 490 лв. /100 лв. държавна такса за завеждане на делото, 10 лв. държавна такса за вписване на исковата молба, 50 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване, 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, 2 250 лв. адвокатски възнаграждения за трите съдебни инстанции/.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № III-22 от 08.03.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 125 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от Закона за собствеността по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, офис 3 и със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 1, че П. В. Ф.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] партерен етаж, е собственик на следните недвижими имоти:
1. Лозе с площ от 3,040 дка, находящо се в землището на [населено място], [община], местността „С. р.- Д.“, съставляващо имот № 028107, за който е отреден парцел 107 в масив № 28 по плана за земеразделяне и
2. Нива с площ от 20,414 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], м.“П.-ж. н.“, съставляваща имот № 018015, за който е отреден парцел 15 в масив 18 по плана за земеразделяне И
ОСЪЖДА [фирма] с горепосочения адрес да предаде на П. В. Ф. гореописаните имоти.

ОСЪЖДА [фирма] с горепосочения адрес да заплати на П. В. Ф. на основание чл.78 ГПК сумата 2490 лв. /две хиляди четиристотин и деветдесет лева/ , представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.