Р Е Ш Е Н И Е № 405 гр.София, 25.11.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3709/ 2014 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 897/ 14.07.2014 г. по настоящето дело по жалба на Г. Д. В. и И. Г. В. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 264 от 26.02.2014 г. по в.гр.д.№ 3675/ 2013 г., с което е обявен за окончателен сключеният на 12.03.2009 г. между Г. Д. В. и И. Г. В. (като продавачи) и Х. Г. Г. (като купувач) предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо поземлен имот № 1078 в кв.60 по плана на града, с площ 1 825 кв.м., заедно с построената в имота стопанска постройка с разгърната застроена площ 50 кв.м., за цена 4 000 лв. Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос допустими ли са свидетелски показания за установяване на наличие на заемно отношение между страни по предварителен договор, ако са релевирани твърдения, че този договор е сключен за обезпечение на вземането на заемодателя. По този въпрос практиката е уеднаквена от Върховния касационен съд по реда на чл.291 ГПК с решение № 461/ 16.01.2012 г. по гр.д.№ 1206/ 2010 г., ІV г.о. В него е прието, че когато страни по договор за заем сключат и предварителен договор за продажба на определен недвижим имот за обезпечаване на вземането на кредитора – заемодател, се касае до своеобразна фидуциарна сделка, която е структурно близка до симулативната. Страните не желаят бъдещо прехвърляне на вещта, а преследват друга юридическа цел – заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД. За установяване на тази недействителност не важи ограничението по чл.164 ал.1 т.6 ГПК и свидетелските показания са допустими. С оглед този отговор на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, по същество касационната жалба е основателна. За да уважи иска за обявяване на договора за окончателен, въззивният съд приел, че страните по делото са обвързани от валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Твърденията на ответниците, че договорът е сключен при противоречие със закона, тъй като обезпечава (в нарушение на чл.152 ЗЗД) тяхно задължение за връщане на взет от ищеца заем, съдът намерил за недоказани. Той отказал да обсъди събраните в тази насока чрез разпит на свидетели доказателства като посочил, че свидетелски показания за тези обстоятелства не са допустими по смисъла на чл.164 ал.1 т.6 ГПК. Даденото от въззивния съд правно разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, според която в случая нищожността произтича от заобикаляне на закона и поради това забраните по чл.164 ал.1 ГПК не важат както за установяване на заемните отношения между страните, така и на уговорката за обезпечаване. Поради това обжалваното решение е постановено при наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК и - следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция. Предявеният иск е за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен. При въведеното от ответницата И. В. възражение с отговора срещу исковата молба, че предварителният договор обезпечава вземане на купувача по него срещу продавачите, възникнало от договор за заем, твърденията са за нищожност на предварителния договор поради заобикаляне на закона (чл.152 ЗЗД). Съдът дължи обсъждане на всички доказателства по делото, относими към това възражение (включително свидетелските показания), като искът не може да бъде уважен, ако възражението е основателно (нищожен предварителен договор не може да бъде обявен за окончателен). Процесният поземлен имот № 1078 в кв.60 по плана на града, с площ 1 825 кв.м., заедно с построената в имота стопанска постройка с Р. 50 кв.м., е обособен като такъв със заповед на кмета на [община] от 08.01.2008 г. за изменение на кадастралния план на [населено място]. Образуван е при разделянето на бивш имот пл.№ *** на четири по-малки имота, а ищецът Г. и ответникът В. са били измежду съсобствениците на разделения имот. При делбата имот № 1078 е придобит в индивидуална собственост от ищеца Х. Г., който с нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 209/ 2008 г., съставен на 26.03.2008 г., го продава на ответника Г. В. за сумата 20 000 лв. Последният го придобива при условията на съпружеска имуществена общност с ответницата И. Г. В.. По-малко от година след съставяне на този нотариален акт, на 12.03.2009 г., е сключен процесният предварителен договор, с който Г. и И. В. поемат задължение да продадат същия имот на Х. Г. за сумата 4 000 лв, платена изцяло в деня на подписване на договора. Според свидетелите В. и Д. В., които са братя на ответника Г. В., той и съпругата му нямали никакво намерение да продават имота. Те изпитвали сериозни финансови затруднения, необходими им били средства за лечение на големия им син и поради това взели заем в размер 4 000 лв от Х. Г.. Предварителния договор бил сключен за обезпечение на вземането на заемодателя Х. Г. (свидетелите използват думите „заложиха мястото”, „наложи се да го заложат”, „... е заложено при него”). Г. и И. В. обслужвали заема си, като свидетелят В. В. и съпругата му предали срещу разписка (приложена по делото) сумата 700 лв на „... жената на Х. – Д.”. Свидетелите сочат, че ищецът и бившата му съпруга имат заложна къща, с която се занимава най-вече бившата съпруга, поради това В. В. предал именно на нея сумата 700 лв, изпратена му от ответниците от Кипър. Съдът отчита родствената връзка между тези свидетели и ответниците, но не намира основания да не даде вяра на показанията им. На първо място това е така, защото тези показания са логични, взаимно допълващи се и без противоречия помежду си. Те не противоречат и на останалите доказателства по делото, включително на показанията на свидетелите Г. И. и И. П., които съобщават, че са присъствали на разговори между ищеца и ответника за продажба на процесния имот. Както самите свидетели уточняват, тези разговори са провеждани мимоходом, при случайни срещи и не са показателни за това, какви окончателни уговорки са постигнали страните. Напротив, именно за окончателно постигнатото съгласие съобщават свидетелите В. и Д. В., а дадената разписка от Д. Г., бивша съпруга на ищеца, че е получила на 01.03.2010 г. 700 лв от Г. В., е в подкрепа на показанията им. Вярно е, че в разписката не е записано на какво основание става приемането и предаването на парите, обаче ищецът не сочи някакви други отношения между ответника и бившата му съпруга, което да обяснява това плащане. Съществено значение при кредитиране на показанията на свидетелите В. има фактът, че по-малко от година преди сключване на предварителния договор, същият имот е бил продаден от ищеца на ответника за сумата 20 000 лв. Обстоятелството, че ответникът и съпругата му обещават да го продадат обратно на ищеца за четири пъти по-малка сума, не може да намери друго логично обяснение, освен че действително предварителният договор е сключен за обезпечаване на вземането на заемодателя-ищец. Още повече, че според неопроверганите свидетелски показания, ищецът се занимава професионално с даване на пари в заем срещу лихва. Поради това съдът кредитира изцяло показанията на В. и Д. В. и приема за установено, че ответниците Г. и И. В. взели в заем от Х. Г. сумата 4 000 лв, а за да гарантират връщането й на заемодателя, сключили предварителен договор, според който тази сума им е предадена като продажна цена за прехвърляне на спорния недвижим имот. При така установените факти предварителният договор не е валиден и не обвързва страните. Той е сключен за да се избегне обезпечаването на вземането на кредитор – заемодател за връщане на заетата сума чрез учредяване на договорна ипотека. Съглашението цели да заобиколи забраната по чл.152 ЗЗД, защото с него се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Договорът е нищожен, съгласно чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД и не поражда типичните си правните последици. За ответниците не е възникнало задължението да продадат имота с окончателен договор и предявеният иск за постановяване на съдебно решение, което да замести такова съгласие, е неоснователен. Той следва да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените в производството разноски. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Варненски окръжен съд № 264 от 26.02.2014 г. по в.гр.д.№ 3675/ 2013 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Г. Г., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против Г. Д. В., Е. [ЕГН] и И. Г. В., Е. [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], иск за обявяване за окончателен на сключеният на 12.03.2009 г. между Г. Д. В. и И. Г. В. като продавачи и Х. Г. Г. като купувач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо поземлен имот № 1078 в кв.60 по плана на града, с площ 1 825 кв.м., заедно с построената в имота стопанска постройка, при граници на имота: У. ****-***, У. **-****, У. V-***, съгласно нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 209/ 26.03.2008 г. на нотариус рег.№ ***, за цена 4 000 лв. ОСЪЖДА Х. Г. Г. да заплати Г. Д. В. и И. Г. В. 322,57 лв (триста двадесет и два лева, петдесет и седем стотинки) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: