Р Е Ш Е Н И Е
№ 488
С о ф и я, 20 октомври 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 о к т о м в р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Красимира Христова-Колова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 2377/2011 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на осъдения А. Д. В. от В., в момента в затвора В., на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила определение от 21.07.2011 г., постановено по ЧНД № 8951/2011 г. от Софийския районен съд, с което е извършено групиране на няколко осъждания на В. и което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият от лично и чрез процесуалния си представител адв.Г.Л. от САК моли искането да бъде уважено.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С протоколно определение от 21.07.2011 г. по ЧНД № 8951/2011 г. на Районен съд-София са групирани общо 9 наказания на А. Д. В. от В., постановени му в периода от 2004 г. до 2009 г., за деяния, намиращи се в положение на съвкупност от множество престъпления.
Следва да се отбележи, че за първите му две осъждания по НОХД № 712/1983 г. на военен съд-София и по НОХД № 172/1984 г. на военен съд-Плевен В. е бил реабилитиран по ЧНД № 75/1989 г. на военен съд-Плевен, на основание чл.87 от НК. Следващото му осъждане по НОХД 30/1990 г. на окръжен съд-Плевен е на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода и е изтърпяно преди следващите му деяния след 2000 г. и не участва в тяхната съвкупност.
С протоколно определение по ЧНД № 672/2009 г. на Софийския районен съд е било извършено предишно групиране на 8 наказания на В., наложени му в периода от 2004 г. до 01.06.2009 г., като по негово искане е инициирано ново произнасяне на Софийския районен съд по посоченото ЧНД № 8951/2011 г. на същия съд заради последното му осъждане по НОХД № 5182/2010 г. на същия съд, наказанието по което е постановено да бъде изтърпяно отделно, тъй като се явява в рецидив с предишните му деяния.
Определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 06.08.2011 г.
С искането на осъдения от 11.08.2011 г. определението се атакува за съществено нарушение на материалния закон (включително и като различно от постановеното в съдебното заседание) с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира искането на осъдения за направено в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, съобразно правото му по чл.420, ал.2 от НПК, но разгледано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Искането на осъдения В. към районния съд е било за групиране на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК на последно наложеното му наказание от 11 месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 5182/2010 г. на СРС с наказанията му по предишни осъждания, но то законосъобразно е отхвърлено от съда.
Единствената възможност за това е била с наказанието от 2 години и 1 месец лишаване от свобода по НОХД № 4775/2007 г. на СРС, тъй като по отношение на всички останали деяния последното по НОХД № 5182/2010 г. на СРС се явява не в съвкупност, а в рецидив. Групирането на наказанията по последните му две осъждания (НОХД № 4775/2007 г. и НОХД № 5182/2010 г. на СРС) и формиране на друга група от предишните му наказания не е по-благоприятно от извършеното от районния съд с атакуваното определение, тъй като всички предишни наказания са “погълнати” от наказанието от 2 години и 1 месец лишаване от свобода по НОХД № 4775/2007 г., което е завишено на основание чл.24 от НК с 6 месеца и остава отделното изтърпяване на наказанието от 11 месеца лишаване от свобода по НОХД № 5182/2010 г., което е най-благоприятно за осъдения. Последният неоснователно претендира то да не се търпи от него, както е предложил в пренията прокурорът, но това становище не е съобразено с разпоредбите на чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1-3 от НК и съдебната практика и основателно е отхвърлено. Наведеното от осъдения оплакване за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1 от НПК за отмяна на определението и възобновяване на наказателното дело.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Д. В. от В., в момента в затвора В., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение от 21.07.2011 г., постановено по ЧНД № 8951/2011 г. от Софийския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |