ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 21   София, 12. януари 2010 г.     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и десета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков                                                 ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова                                                                         Марио Първанов   като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 733 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 07.09.2009 г. по ч.гр.д. № 2029/2009 за прекратяване производството по искане за определяне на мерки за лични отношения с близки на дете. Недоволен от определението е жалбоподателят М. на п. в качеството му на централен орган по Х. К. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, представляван от юрк. Рътарова, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за подсъдността на искането за определяне на мерки за лични отношения с близки на дете, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата Е. Г. Ц. и С. Й. Ц., представлявани от адв. С от САК, я оспорват като считат, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, тъй като съществува трайно установена съдебна практика, че компетентен да се произнесе по такова искане съгласно чл. 70 СК (отм.) е районният съд по местожителството на детето. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че предявеното искане е неоценянемо, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че е сезиран с искане от близък с обичайно местопребиваване във ФРГ за изпълнение на мерки за лични отношения с дете с обичайно местопребиваване в България, които не са определени по надлежния ред. Съгласно чл. 8 Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност компетентен да се произнесе по искане за определяне на мерки за лични отношения с близки на дете е районният съд по местожителството на детето. Искане по чл. 70, ал. 2 СК (отм.) обаче не е предявено, тъй като то не удовлетворява изискванията на чл. 127 ГПК за искова молба, поради което не се поставя въпросът за подсъдността и изпращането на делото на надлежния съд. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Той засяга компетентността на българските съдилища по дела с международен елемент в приложното поле на Р. (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност и КМЧП, от една страна и Х. К. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца във връзка с чл. 22а и сл. от Закона за закрила на детето, от друга страна. Разгледана по същество частната касационна жалба е частично основателна. Правилно въззивният съд е приел, че мерките за лични отношения на молителката с детето не са определени по надлежния ред, както и че съгласно чл. 8 Регламент (ЕО) № 2201/2003 компетентен да определи тези мерки е съдът по обичайното местопребиваване на детето в България. Съгласно чл. 21, ал. 3 от Х. К. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца Ц. орган, пряко или чрез посредници, може да започне или да съдейства за започването на процедура за организиране или за защита на правото на лични отношения. Приемането на молбата за определяне на мерки от централния орган обаче нито може да дерогира компетентността на съда по определяне на мерките, нито да обоснове компетентност на съда по упражняването на мерките съгласно чл. 22а и сл. ЗЗД. Когато делото за определяне на мерки за лични отношения с близки на дете е с международен елемент, във всички случаи компетентен е районният съд по обичайното местопребиваване на детето, тъй като уредбата на компетентността в чл. 8 Регламент (ЕО) № 2201/2003 и чл. 4 КМЧП на практика съвпада (обичаното местопребиваване на детето е обичайното местопребиваване на лицата, на които е възложена грижата за него). Компетентността по чл. 22а и сл. ЗЗД е изключителна, тя се отнася единствено за производствата за връщане на дете и за упражняване на правото на лични отношения. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд е приел, че не е сезиран с искане за определяне на мерки за лични отношения с близки на дете. Такова изрично искане се съдържа в молбата на министерството на п. в качеството му на централен орган по Х. К. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Действително молбата не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, уреждащ съдържанието на исковата молба, тъй като в нея не са посочени обстоятелствата по смисъла на чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК, които обосновават интереса на детето да бъдат осъществявани претендираните от молителката мерки за лични отношения, но това съставлява нередовност, която може да бъде отстранена по указание на компетентния районен съд. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – изпратено по компетентност на Ботевградския районен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд от 07.09.2009 г. по ч.гр.д. № 2029/2009. ОТМЕНЯ определението на Софийския апелативен съд от 07.09.2009 г. по ч.гр.д. № 2029/2009. ИЗПРАЩА делото по компетентност на Ботевградския районен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.