Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 594_11_dec_290gpc_270(3)gpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 71 С., 23.02. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 594 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ж.с.к. „Я.-3”, [населено място] срещу въззивно решение от 27.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 337 /2010 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е обезсилено решение на Районен съд - Монтана, с което са отхвърлени два субективно съединени иска на Н. П. Н. и С. П. Н. срещу ж.с.к. „Я.-3”, [населено място] за прогласяване на нищожност на решение на ж.с.к. „Я.-3”, [населено място] от 08.04.2010 г., с което двамата са изключени като членове на ж.с.к. „Я.-3”, [населено място] и делото е върнато на Районен съд – Монтана за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.39 ЗЖСК. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.30 ЗЖСК, като основание на исковата молба били посочени факти, които сочат незаконосъобразност на решение на общото събрание на ж.с.к. „Я.-3” за изключване на членове – а именно че не са налице основанията по чл.21 ЗЖСК, основанието попадало в хипотезата на чл.39 ЗЖСК, петитумът бил непрецизно формулиран, т.к. в този случай трябвало да се иска отмяна на решението, като незаконосъобразно, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице нередовност на искането, тази нередовност - противоречие между основание и петитум е основание съдът да остави исковата молба без движение и да даде указание за отстраняването им, но тя била отстранена с въззивната жалба, с която ищците са посочили, че се касае за искане до съда за отмяна на решението на ОС на ж.с.к. поради неговата незаконосъобразност; след като нередовността била отстранена, безспорно се касаело до предявен иск по чл.39 ЗЖСК; районният съд също бил приел такава правна квалификация в проекто - доклада си и в доклада, а после се произнесъл по иск с правно основание чл.30 ЗЖСК, какъвто не е предявен. Първоинстанционният съд е приел, че наведените като основание на иска факти за незаконосъобразното изключване на ищците с решение на общо събрание на ж.с.к. не обуславят нищожност на решението на общото събрание на ж.с.к. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1503 от 29.11.2011 г. на основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по процесуално-правния въпрос : дали при констатиране на неправилна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, въззивният съд има право да обезсилва решението му и да връща делото за ново произнасяне, или е длъжен, като определи правилната квалификация, сам да се произнесе по съществото на спора, за който е прието, че е обуславящ и разрешен в противоречие с приетото в решения № 45 от 20.04.2010 г. по т.д. № 516 /2009 г. на ВКС, ІІ т.о. (неправилно посочено в определението по чл.288 ГПК като гр.д.) и № 1386 от 16.07.20202 г. по гр.д. № 1341 /2001 г. на ВКС, ІV г.о.. По изведения въпрос настоящият състав приема за правилно разрешението в посочените решения на ВКС по следните съображения : предметът на спора се определя от наведените от ищеца като основание на иска факти и от търсената от ищеца защита, съдът по същество, какъвто е и въззивният, с оглед установения в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало в процеса, е длъжен да разреши материалноправния спор по същество, като се произнесе по наведеното от ищеца с исковата молба основание и по търсената от ищеца защита. В случаите, когато първоинстанционният съд (както и всяка друга съдебна инстанция, която разглежда спора по същество) е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. В случай, когато въззивният съд в рамките на правомощията си по чл.269,изр.2-ро и чл.271 ГПК въз основа на наведени във въззивната жалба основания за това, установи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон – квалифицирал е неправилно иска, въззивният съд следва да разреши материалноправния спор по същество, като определи правилната квалификация на предявения иск и се произнесе по основателността му. Обезсилването на неправилно първоинстанционно решение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя неправилност на решението, с което се постановява обезсилването. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Ответниците в това производство Н. П. Н. и С. П. Н. оспорват основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: Настоящият състав намира за основателен довода, че в мотивите към решението си, въззивният съд не е констатирал, че първоинстанционният съд е произнесъл по факти, които не са въведени като основание на иска, а само, че петитумът на исковата молба (търсената защита) е бил непрецизно формулиран – на твърденията на ищците, че са изключени незаконосъобразно (в нарушение на чл.21 ЗЖСК) съответствал петитум по чл.39 ЗЖСК, а не по чл.30 ЗЖСК. При извод на въззивния съд, че първоинстанционният се произнесъл по наведените като основание на иска факти по отношение на атакуваното решение на ж.с.к. (за което на стр.3 в исковата молба се твърди, че е незаконосъобразно), при следващия извод на въззивния съд, че нередовността на исковата молба (непрецизно формулираният петитум, който да отговаря на наведените факти) е отстранена с въззивната жалба, при дадения отговор на изведения въпрос и при извода на въззивния съд, че правната квалификация на исковете е по чл.39 ЗЖСК, настоящият състав намира за основателен довода, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е обезсилил първоинстанционното решение на основание чл.270,ал.3 ГПК като постановено по непредявен иск, вместо да го отмени поради неправилно приложение на материалния закон и да се произнесе по съществото на спора при дадената от него правна квалификация на исковете. При дадения по-горе отговор на изведения въпрос настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно. При тези изводи, като се има предвид, че въззивната инстанция не е разгледала основателността на исковете и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293, ал.3 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа спора по същество и който съгласно чл.294,ал.2 ГПК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 27.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 337 /2010 г. на Окръжен съд – Монтана, г.о. Връща делото за ново разглеждане по същество от друг въззивен състав на Окръжен съд – Монтана. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.