1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 285 София, 17.12.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря Р. И.
и като изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4287/2013 година.
Производството е образувано по реда на чл. 303, ал. 1 т.1 и . чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК по молба на Ж. А. И. , за отмяна на определение №415 от 17.10.2012г по ч. гр.д. № 1180/2012г на Върховен касационен съд ІV г.о , с което е оставена без разглеждане на нейна касационна жалба след служебна проверка по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК , с оглед данъчната оценка на имота от 3231 лева и цената на иска , определена в тази връзка . Определението , посочено за отмяна като преграждащо развитието на процеса , е било потвърдено след обжалване с определение №85 от 18.02.2013г по ч. гр.д №25/2013г на ВКС ІІ г.о
.
Твърдението за основание по чл. 303, ал. 1 т.1 ГПК е основано на сега приложени две удостоверения на Общ. Червен бряг за данъчна оценка от 04.04.2013г , от които документи следва ,че данъчната оценка за земята на целия имот от 544 кв.м. е 7 190 лева .Изтъква се , че въпросът за цената на иска по чл. 26 ал.2 ЗЗД не е бил повдиган по реда на чл. 70 ал.1 ГПК , а за първи път е обсъждан в атакуваното определение. С иска е атакувана разпоредителна сделка по нотариален акт ,съгласно който цената е 10 371,40 лева за земя и сгради , а Върховен касационен съд се е позовал да данъчна оценка ,необходима за вписване на исковата молба
Твърдението за основание по чл .303, ал. 1 т.4 ГПК е основано на наличието на определение №450 от 30.04.2010г по гр.д.113/2010г ІІІ г.о на ВКС, с което по реда на чл. 288 ГПК не е допускано касационно обжалване на решение№580 от 29.09.2009г по гр.д.№478/2009 г на ПОС по предходен спор между същите страни за унищожаване на сделката по същия нотариален акт ,т.е ВКС констатирал допустимост но същия критерии , достигнал е до друг извод по допустимостта на касационната жалба за разглеждане , в което се изразява противоречието
Ответниците по молбата Н. И. Б. , В. Б., М. Ц. П. и Г. П. П. я оспорват .Не се касае за неизвестно обстоятелство , нито приложените удостоверения са новооткрити доказателства .По основанието на чл. 303 ал.1 т.4 законът има предвид съдебни решения , които формират сила на пресъдено нещо. Освен това двете съпоставяни определения са постановени при различна редакция на нормата .Разпоредбата на чл.- 280 ал.2 ГПК е изменена (ДВ бр. 100/2010г , в сила от 21.12.2010г)
Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира молбата за неоснователна .
Ищец по делото е била настоящата молителка Ж. А. И. по предявения от нея на 02.05.2011г иск , оценяем съгл. чл. 69 ал.1 т. 4 ГПК. В исковата молба не е била посочена цената му и след указания ,съответно снабдяване на ищцовата страна със съдебно удостоверение, по делото е представено и съдът е приел удостоверение за данъчна оценка от 12.07.2011г на Общ Ч. Бряг по чл.264 ал.1 ДОПК (лист №24 по дело № 415/2011г на ЛРС) на имота по сделката ,чиято нищожност се претендира . Поради това въпрос за друга цена на иска не може да се повдига от тази страна като относим към съображенията , довели до постановяване на атакуваното за отмяна определение. На следващо място,сега представените две удостоверения от 04.04.2013г са по чл. 3 ал.2 от прил.№2 ЗМДТ към 1913г и от тях не може да се прави дори фактически извод за данъчната оценка на имота към момента на нейното релевантно установяване по делото , а именно през 2011г. Нейното установянване по делото се основава на официален документ ,то е по съответния ред е и окончателно , съгласно правилото на чл. 70 ал.1 ГПК. Ако се твърди този документ да е неверен, това следва да се установи по съответния ред , а не в настоящето производство ,само тогава и основанието за отмяна може да се почерпи от друго основание на чл. 303 ал.1 ГПК , извън посочените . Не на последно място , представените от молителката към молбата за отмяна два документа нямат отношение към задължението на Върховен касационен съд да съобразява служебно кръга обстоятелства , от значение за допустимостта на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.2 ГПК и дори те да бяха представени в производството пред този съд , процесуалният резултат задължително следва да е оспорваният от молителката , по силата на цитираните императивни норми на закона .
Не е налице и соченото основание по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК при служебно преценяваната допустимост на съдебните производства при двете определения , от които първото опр. №450 от 30.04.2010г по гр.д.113/2010г ІІІ г.о на ВКС е по реда на чл. 288 ГПК , с него не е допускано касационно обжалване на решение№580 от 29.09.2009г по гр.д.№478/2009 г на ПОС , а атакуваното понастоящем определение е прекратително по отношение правото на касационно обжалване . Липсва идентитет в предмета , липсва идентичност и на обстоятелствата , дори да се касае за искове ,чиято цена е следвало да бъде определена по едни и същи правила. В първия случай , по опр. №450 от 30.04.2010г ІІІ г.о на ВКС има фактическа съпоставка по цената на иска спрямо размер от 1000 лева (съгласно чл. 280 ал.2 ГПК до изменението в ДВ бр 100 от 2010г) , а при определение №415 от 17.10.2012г по ч. гр.д. № 1180/2012г на Върховен касационен съд ІV г.о , има фактическа съпоставка с размер от 5000 лева, предвид действащата редакция на закона .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ж. А. И. със съд . адрес [населено място] , [улица] за отмяна на влязло в сила определение №415 от 17.10.2012г по ч. гр.д. № 1180/2012г на Върховен касационен съд ІV г.о на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК ,както и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК поради противоречието му с определение №450 от 30.04.2010г по гр.д.113/2010г ІІІ г.о на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |