6 Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр. София, 18 февруари 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Румен Петров при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от председателя Капка Костова касационно дело № 833 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по реда на чл. 346, т. 4 от НПК, по саморъчно изготвена от подсъдимия Р. М. А. жалба срещу определение на Софийския апелативен съд, НО, 3-ти състав, от 11 май 2018 година, по внохд № 795 / 2017 година, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия А. за възстановяване на срока по чл. 350, ал. 2 от НПК за обжалване пред ВКС на решение № 428 от 19. 10. 2017 година, постановено по същото внох дело. Жалбата на подсъдимия А. съдържа неговото недоволство от осъждането му по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 115 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и твърдение, че е бил подведен да заяви съгласие за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и не е бил информиран за възможността да обжалва решението на въззивния съд. Моли да бъде призован и да участва лично в производството пред ВКС срещу определението на въззивния съд, тъй като не е доволен от постановената присъда и намира, че е следвало да бъде съден за причинена телесна повреда, не за убийство. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим Р. А. участва лично, като поддържа жалбата си и иска ново разглеждане на делото. Представя писмени обяснения с подробно изложени съображения относно проведеното съдебно разглеждане и фактите по делото. В последна дума моли да бъде намалено наложеното му наказание. В заседанието участва и адвокат К. С. от АК – [населено място], назначен в предходен стадий на производството за служебен защитник на подсъдимия, като същият изразява становище за неоснователност на подадената от подсъдимия жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакуваното определение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като се запозна с доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: Предмет на проверката е определение на Софийския апелативен съд (САС), постановено на 11. 05. 2018 година, по реда на чл. 186, ал. 6 от НПК, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия Р. М. А. за възстановяване на срока по чл. 350, ал. 2 от НПК за обжалване пред ВКС на решението на въззивния съд по настоящето дело - № 428 от 19. 10. 2017 година. С решението въззивният е изменил присъдата на Софийския градски съд (СГС), НО, 31-ви състав - № 132 от 17. 05. 2017 година, постановена по нохд № 293 / 2017 година, само в частта й относно разноските, като е осъдил подсъдимия А. за заплащането им. С присъдата е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Р. А. за това, че на 09. 07. 2016 година, в [населено място], направил опит умишлено да умъртви О. Г. Б., като опитът е довършен, но не са настъпили предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици, поради което и на основание чл. 115 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а от НК, му е наложено наказание шест години и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Разглеждането на делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по искане на подсъдимия А., в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. По жалба на подсъдимия, чрез служебния му защитник адвокат С., е извършена въззивната проверка на присъдата и е постановено посоченото по-горе решение на САС от 19. 10. 2017 година. Подсъдимият е участвал лично в заседанието пред въззивния съд, проведено на 13. 10. 2017 година, като е подкрепил единственото отправено искане за намаляване на наложеното му наказание, при изложените от защитника му доводи и съображения в негова подкрепа. Съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок и е сторил това на 19. 10. 2017 година. Решението е съобщено лично на подсъдимия А. (л. 20 от внох дело), като разписката за връчването е върната по делото по пощата, с пощенско клеймо от 25. 10. 2017 година (плик на л. 21 от делото). В съобщението за изготвеното решение изрично е отразена възможността за неговото обжалване в 15-дневен срок пред ВКС. На 25. 10. 2017 година съобщение с идентично съдържание е връчено лично и на защитника на подсъдимия – адвокат С. (л. 22 от делото). От съдържанието на двете разписки се установява, че заедно със съобщенията за изготвяне на решението, на всеки от двамата е връчен и препис от самото решение. Срокът за обжалване на решението е изтекъл за подсъдимия и защитника му на 09. 11. 2017 година. В този срок не са постъпили жалби срещу решението. На 03. 05. 2018 година в регистратурата на ВКС е постъпила изпратената по пощата жалба от подсъдимия А. с искане да бъде „удължен възобновен срокът за обжалване“, тъй като не знаел, че има право да обжалва решението на съда и адвокатът не го уведомил за това му право. С резолюция на ръководителя на НК на ВКС жалбата е изпратена на САС по компетентност. С определение от 04. 05. 2018 година въззивният съд е насрочил открито съдебно заседание на 11. 05. 2018 година, в което да разгледа жалбата на подсъдимия А. по реда на чл. 186, ал. 6 от НПК. В това заседание подсъдимият е участвал лично и със служебния си защитник адвокат С.. Изрично е заявил, че е бил уведомен за правото си на жалба срещу решението на апелативния съд, получил е препис от решението и подписът на разписката на л. 20 от делото е негов, но не му е обърнато нужното внимание от защитника му (протокол на л. 35 от внох дело). Съдът се е произнесъл по жалбата на подсъдимия с атакуваното сега пред ВКС определение от същата дата, с което е оставил жалбата без уважение. По допустимостта на касационната жалба: Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Обжалваното определение на САС, с което съдът е отказал възстановяване на срока за обжалване, е първичен съдебен акт на въззивната инстанция, постановен в производство по чл. 186, ал. 6 от НПК. То е от категорията съдебни актове, постановени в производства по администриране движението на наказателните дела, които решават въпроса за процесуалната изправност на страната, подала съответната жалба или протест, каквито са и актовете по чл. 323, ал. 2, чл. 351, ал. 6 от НПК и др. По принцип, тези актове подлежат на контрол от един само по-горен съд, като в случая това е ВКС. Този извод е в съответствие и с установените стандарти от ЕКПЧ, Международния пакт за граждански и политически права – чл. 14, т. 5 (вж. и р. № 99/2005 година на ВКС, І НО, р. № 412/1999 година на ВКС, І НО, р. № 337/2003 година на ВКС, ІІІ НО, определение № 593/2004 година на ВКС, І НО и др.). По основателността на жалбата: Жалбата е неоснователна. Въззивният съд правилно е отказал да уважи искането на подсъдимия А. за възстановяване на срока за касационно обжалване на решението на въззивния съд от 19. 10. 2017 година. Въззивното разглеждане на делото е проведено при личното участие на подсъдимия и защитника му. Съобщение за изготвяне на решението по реда на чл. 340, ал. 1 от НПК е надлежно изпратено и връчено на подсъдимия съгл. ал. 2 на нормата, заедно с препис от самото решение. В съобщението и в решението правилно е отразена възможността за неговото обжалване, срокът за това и съответната съдебна инстанция – ВКС. В атакуваното определение на въззивния съд правилно е посочено, че решението е влязло в сила на 09. 11. 2017 година, когато е изтекъл 15-дневният законов срок за обжалване и в този срок не са постъпили жалби от страните по делото. Наличните по делото данни относно постановяването и съобщаването на решението на въззивния съд са обсъдени правилно и съобразно действителното им съдържание в рамките на съдебното разглеждане на молбата на подсъдимия А. за възстановяване на срока за обжалване на решението. Те не установяват наличие на „уважителни причини” по смисъла на чл. 186, ал. 6 от НПК, които биха били единственото правно основание за възстановяване на пропуснат законов срок, какъвто е срокът за упражняване правото на обжалване. Впрочем, такива причини не се сочат и в самата касационна жалба срещу определението на въззивния съд. ВКС нееднократно е имал повод да се произнесе, че "уважителни причини" по смисъла на посочената процесуална норма са тези, които са настъпили за страната след постановяването на акта, подлежащ на обжалване и които обективно, извън волята й, са препятствали възможността й да го атакува в предвидения от закона срок, независимо че са отпаднали в един по-късен момент, в който този срок е изтекъл (р. № 502 / 2008 година на ВКС, ІІІ НО, р. № 335 / 2010 година на ВКС, ІІІ НО и др.). Въззивният съд е изследвал наличието на възможни причини за пропускането на срока за обжалване, като е обсъдил данните по делото във връзка с постановяването на решението и неговото надлежно съобщаване на страните и е достигнал до правилния извод за липса на пропуски и нарушения в дейността на съда и затворническата администрация, както и възникване на обстоятелства, които обективно да са довели до препятстване възможността на подсъдимия лично или чрез защитника си да упражни правото си на касационно обжалване и по този начин – до ограничаване на процесуалните му права. Затова, Върховният касационен съд прие, че определението на въззивната инстанция по чл. 186, ал. 6 от НПК, с което е отказано възстановяване на срока за касационно обжалване, е правилно и законосъобразно, тъй като страната сама се е лишила от възможността да сезира валидно по-горния съд. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА определение на Софийския апелативен съд, НО, 3-ти състав, от 11 май 2018 година, по внохд № 795 / 2017 година, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия Р.М. А. за възстановяване на срока по чл. 350, ал. 2 от НПК за обжалване пред ВКС на решение № 428 от 19. 10. 2017 година, постановено по същото внох дело. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.