Ключови фрази
Негаторен иск * непозволено увреждане * защита правото на собственост от неоснователни действия

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

266

 

гр. София, 10.06.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

      Върховният касационен съд,  Второ гражданско отделение, в открито заседание на десети май две хиляди и десета година  в състав:                          

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска

                                                ЧЛЕНОВЕ:       1. Снежанка Николова

                                                                            2. Велислав Павков                                                                     

 

при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 365  по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290-293 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение от 01.04.2010 г., по отношение на решение №163/11.01.2010 г., постановено от Окръжен съд – Търговище, по в.гр.д. № 338/2009 година, с което е отменено изцяло решение №339/01.10.2009 година, постановено по гр.д. №1113/2008 г. от Районен съд – Търговище. С решението си, след отмяна на решението на районния съд, окръжния съд е уважил изцяло предявения от С. Н. М. против жалбоподателя иск с правно основание чл.109 от ЗС.

В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба.

Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените в касационната жалба основания за отмяна и с оглед рамката, в която е допуснато касационното обжалване, а именно по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, приема за установено следното:

Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното основание е, представлява ли наличието на водоснабдителна инсталация в имот, чужда собственост, действие по ограничаване правата на собственика да ги упражнява в пълен обем, като се има предвид, че правото на собственост е придобито след изграждането на тръбопровода.

Правото на собственост включва правомощията на носителя на правото на собственост да владее, ползува и да се разпорежда с вещта. Всяко пряко или косвено неоснователно въздействие или отражение върху кое да е от трите правомощия на собственика на вещта, представлява ограничение на неговото право на собственост, защитимо по реда на чл.109 от ЗС. Наличие на изграден в недвижим имот тръбопровод или друга инсталация, само по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че е налице ограничаване на правата на собственика да ползува, владее или да се разпорежда с имота. За да е налице възпрепятстване на правата на собственика да ги упражнява в пълен обем, следва наличието на тръбопровод или друга инсталация да има неблагоприятно отражение или въздействие, пряко или косвено върху някое от правомощия на собственика, като при всички случаи, в оглед фактите по конкретния спор следва да се направи преценка относно наличието на ограничаването. Това ограничение следва да пречи на ползването на вещта, съобразно нейното предназначение. Самото наличие на тръбопровод или друга инсталация, независимо от това, дали е изграден законно, предвид спазването на техническите изисквания за това, не е основание, годно да се приеме за наличие на такова ограничение. Незаконността на изграждането следва да се цени единствено и дотолкова, доколкото дава основание да се приеме, че ограничението е неоснователно или противоправно, но само когато е налице ограничаване на правата на собственика на вещта. Когато правото на собственост върху вещта е придобито при вече изградена инсталация, от съществено значение е наличието на обстоятелства, които да водят до извод за пречки да се осъществяват правата на собственика в пълен обем от самото наличие на вече изградената инсталация, а не от факта на нейното изграждане.

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Н. М. против „Н” Е. гр. С., с предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС. Ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Търговище.становено е, че през притежавания от него имот съществува напоителна инсталация /тръбопровод/, собственост и изградена от ответното дружество, преди придобиването на правото на собственост от страна на ищеца, по силата на договор за продажба през 1980 година.становено е от събраните доказателства, че по тръбопровода, в дворното място на ищеца са настъпили аварии, в резултат на което се е наложило извършването на ремонтни дейности в двора на ищеца. Незаконното действие, което според ищеца препятства упражняването на правата му на собственик се изразява в опасността от нова авария по тръбопровода, която да застраши имуществото му, а именно построените в дворното място постройки. Опасността от авария, като действие или бездействие, не следва да се приеме като такова по смисъла на разпоредбата на чл.109 от ЗС, ограничаващо правата на собственика. Самата възможност от авария по тръбопровода не препятства по какъвто и да е начин правото на собственика на владее, ползва или да се разпорежда с имота си, съобразно неговото предназначение. Опасността от авария, като обективно състояние не представлява ограничаване правата на собственика, тъй като не създава състояние, което да представлява вредно или смущаващо въздействие върху вещта, пречещо на ползуването съгласно нейното или отдаденото й от собственика предназначение. Соченото от ищеца в исковата молба действие /бездействие/ не ограничава правото на собственост на ищеца по делото, като следва да се отбележи и обстоятелството, че исканата защита с предявения иск – премахването на тръбопровода, не е адекватна на соченото ограничение на правото на собственост, дори да се приеме, че същото е налице, доколкото исканата промяна в правната сфера на ответника – да премахне със свои средства тръбопровода, не е адекватна мярка като защита на твърдяното нарушено право на ищеца по конкретния спор.

Соченото от ищеца нарушение и ограничаване на правата му на собственост – опасност от аварии по тръбопровода, по съображенията изложени по-горе не е основание да се приеме, че е налице ограничение, водещо до основателност на претенция с правно основание чл.109 от ЗС, а евентуално до източник на облигационни правоотношения между страните, основаващи се на непозволено увреждане.

Като е приел противното и е уважил предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, въззивния съд е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон. В рамките на правомощията на касационния съд по чл.293, ал.2 от ГПК, обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по делото следва да се присъдят направените пред всички инстанции разноски, на основание чл.78 от ГПК, общо в размер на 360 лева.

Водим от горното, Върховен касационен съд, второ отделение на гражданската колегия

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №163/11.01.2010 г., постановено от Окръжен съд – Търговище, по в.гр.д. № 338/2009 година, с което е отменено изцяло решение №339/01.10.2009 година, постановено по гр.д. №1113/2008 г. от Районен съд – Търговище, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. М. от с. Б., общ. Търговище против „Н” Е. – София, иск с правно основание чл.109 от ЗС, за премахване на част от напоителен канал, собственост на „Н” Е. , намиращ се в УПИ * в кв.1 по плана на с. Б., собственост на С. Н. М., като неоснователен.

ОСЪЖДА С. Н. М. от с. Б., общ. Търговище да заплати на основание чл.78 от ГПК на „Н” Е. – София сумата 360 лева, представляваща разноски по делото за всички инстанции.

Решението е окончателно.

 

Председател: Членове: 1. 2.