Р Е Ш Е Н И Е № 196 С. 02.07.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2989 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез пълномощника адв.М. Р. срещу решение № 15 от 23.04.08г.,постановено по гр.дело № 531/07г.на Великотърновския апелативен съд,с което са отхвърлени исковете на дружеството против С. С. Ш. в качеството му на ЕТ с фирма „Ш.-С. Ш.”гр.Е. по чл.108 от ЗС относно двуетажна паянтова жилищна сграда,находяща се в [населено място], [улица] по чл.59 от ЗЗД за сумата 16630 лв. С определение № 486 от 15.05.09г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК- противоречива съдебна практика,обективирана в приложените решения на състави на ВКС по въпроса за правото на собственост на едноличните търговски дружества,образувани с държавно имущество през 1991г.при действието на ЗОЕТДДИ върху имоти,включени в баланса на преобразуващите се в търговски дружества предприятия и относно приложимостта на чл.17а от ЗППДОП/отм./ В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.К. моли решението да бъде отменено и исковете –уважени,а възражението на ответника за направени подобрения да бъде оставено без уважение. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] моли решението да бъде оставено в сила. Третото лице-помагач Община –Е. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира следното: За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС въззивният съд е приел,че ищецът [фирма] не е доказал правото си на собственост върху процесната сграда,находяща се в [населено място], [улица].Изложени са съображения,че от 1967г.на основание чл.11 ЗН процесният жилищен имот е станал държавна собственост,тъй като собственикът му И. М. след смъртта си не е оставил законни наследници.Бил е предоставен за стопанисване и управление на П.”М.”Горна О. през 1986г.за задоволяване на нужди от отдих на работници,отразен счетоводно като П.,без държавата да е загубила правото си на собственост.По силата на ЗМСМА от 17.09.91г. процесният имот-държавна собственост, като обект от общинската инфраструктура с местно значение,предназначен за битово обслужване на населението, е станал общинска собственост.Според съда не било установено към тази дата имотът да е включен в уставния фонд на ДФ”М.”гр.С.,като в тази връзка не е кредитирал заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи.Всички последващи действия по преобразуване на ДФ”М.”гр.С. в [фирма] и образуването на Д.”Горна О.-МС”гр.Г.О.,станали с разпореждане № 27 от 29.10.91г.на МС,били без значение за статута на имота,тъй като към този момент той вече е бил общинска собственост.С тези мотиви съдът е приел,че ищецът не е доказал,че към момента на създаване на Д.”Горна О.-МС”гр.Горна О. по реда на чл.1 ЗОЕТДДИ/отм./ във внесеното имущество на П.”М.” [населено място] според баланса към 30.09.91г.е включена и стойността на процесната сграда.С оглед неоснователността на иска по чл.108 от ЗС съдът е счел,че не следва да се произнася по искането по чл.431 ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт № 66/2000г.,въз основа на който ЕТ”Ш.- С. Ш.”е признат за собственик на процесния имот.Направен е извод за неоснователност на иска за заплащане на сумата 16 630 лв,представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 28.09.00г.до предявяване на исковата молба по съображения,че ищецът не е доказал,че е собственик на имота,а ответникът го е ползвал през процесния период на правно основание. Тъй като главният иск за собственост е отхвърлен въззивният съд не се е произнесъл по предявените при условията на евентуалност възражение за упражняване право на задържане до заплащане на извършените от ответника подобрения в имота и предявен от същия обратен иск с правно основание чл.189 ал.2 ЗЗД срещу третото лице –помагач [община] Поставеният от касатора въпрос е относно правото на собственост на едноличните търговски дружества,образувани с държавно имущество през 1991г.при действието на ЗОЕТДДИ/отм./ върху имоти,включени в баланса на преобразуващите се в търговски дружества предприятия и относно приложимостта на чл.17а ЗППДОП/отм./С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса в обжалваното решение и приложените решения на състави на ВКС,в които е прието,че разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП /отм./се прилага и относно собствеността на държавни предприятия,преобразувани в еднолични търговски дружества преди 1994г.,когато е приета разпоредбата. Настоящият съдебен състав на ВКС,с оглед различните разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора на основание чл.291 ал.1 от ГПК приема следното: В социалистическото право държавните организации не притежаваха право на собственост или други вещни права върху имотите,предоставени им от държавата за извършване на тяхната дейност,чрез стопанисване и управление на предоставеното им имущество се осъществяваше правото на собственост на държавата.За първи път Указ № 56 за стопанската дейност/обн.ДВ бр.4 от 13.01.89г./предвижда възможност за създаване на държавни фирми като самостоятелни правни субекти,които притежават собствено имущество.В Търговския закон,приет през 1991г.при променени вече обществени условия се регламентира възможността за образуване и преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество.На това основание е приет Законът за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ/-обн.ДВ,бр.55 от 12.07.91г.,по силата на който държавните предприятия могат да се преобразуват в еднолични търговски дружества/Е. или ЕАД/За целта е издаван административен акт от ресорния министър,а след влизане в сила на ЗППДОП /обн.ДВ,бр.38 от 8.05.92г./ от Министерския съвет,с който се организира стопанисването на държавното имущество.В тези нормативни актове липсват разпоредби, които указват изрично какви са вещноправните последици от преобразуването,т.е.да посочват,че държавното имущество,внесено в новообразуваните или преобразувани от държавни предприятия търговски дружества,става собственост на тези дружества.Първата нарочна уредба на въпроса за вещноправните последици на преобразуването и приватизацията се съдържа в ПМС № 201/25.10.93г.за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването,преобразуването и приватизирането на държавни предприятия/обн.Дв,бр.93 от 2.11.93г./Целта на това постановление е да укаже изрично,че при преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се прехвърля правото на собственост върху предоставените им от държавата имущества. Следващият нормативен акт,който урежда вещноправните последици от преобразуването на държавни предприятия,е Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията,приет с ПМС № 7/94г./обн.Дв,бр.10 от 10.02.94г.,отм.ДВ,бр.51 от 3.06.03г./Според чл.5 при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества в капитала на дружеството се записват всички дълготрайни активи на предприятието,посочени в баланса.Фактът на предоставяне на имотите следва да се смята за осъществен,щом имотите са включени в баланса.През 1994г.е приет и чл.17а ЗППДОП/отм./,който възпроизвежда разпоредбата на чл.1 ПМС № 201/93г.,като предвижда,че при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество,имуществото,предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта за преобразуването,се предоставя в собственост на тези дружества,освен ако в акта на преобразуването е предвидено друго. Като обобщение,преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества и образуването на нови търговски дружества с държавно участие в капитала представляват основание за прехвърляне правото на собственост на държавата в полза на образуваните или преобразуваните дружества.Чл.17а ЗППДОП/отм./следва да намери приложение и по отношение собствеността на едноличните търговски дружества,образувани с държавно имущество преди 1994г.,когато е приета разпоредбата. С оглед чл.291 ал.1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката,обективирана в решение № 1873 от 4.12.03г.на ВКС по гр.дело № 1855/02г.,ІV г.о.;решение № 1611 от 22.10.02г.на ВКС по гр.дело № 1984/01г.ІV г.о.;решение № 1079 от 1.12.2005г.на ВКС по гр.дело № 511/03г.ІV г.о. След така приетия отговор на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,по основателността на касационната жалба съдът намира следното: Решението е неправилно.В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел,че по силата на § 7 т.6 от ПЗР на ЗМСМА процесният имот е станал общинска собственост.С влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините онези имоти,които по естеството си пряко обслужват общинската инфраструктура - предназначени за административните потребности на общината,както и за здравно, образователно,културно,търговско,битово,спортно или комунално обслужване.Наред с това е налице и второ изискване,което не е посочено в закона,но произтича от неговата цел :имотът да е бивша държавна собственост,която не е била предоставяна за стопанисване и управление на държавни юридически лица.Смисълът е в максимална степен да бъде осигурено стопанисване от прекия ползвател.Тази цел не би могла да бъде постигната,ако всички изброени в § 7 ЗМСМА обекти,включително и тези на държавните юридически лица,станат общинска собственост.Законът е влязъл в сила на 17.09.91г. съгласно § 1 от ПЗР към него.От значение за изхода на спора е дали към този момент стойността на процесната сграда е била включена в баланса на ищцовото дружество.В случая е установено,че през 1989г.е образувана ДФ”М.”С., която е поела активите и пасивите на прекратените П.”М.”-Г.О. и останалите предприятия от СО”М.”.Държавната фирма с Р. № 27/29.10.91г.е преобразувана в [фирма]-С..Със същия акт са образувани и дъщерни фирми,също еднолични търговски дружества с държавно имущество,в чийто капитал участва холдинга.Такава дъщерна фирма е и ищецът [фирма],на която е определен уставен фонд с учредителния акт,представляващ имуществото на П.”М.”-Горна О. по баланса към 30.09.91г.Видно от назначената по делото от въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза процесната сграда е включена в актива на балансите на ищеца за 1986г.,1991г.,1999г. и 2004г.под наименованието”П. Е.” със застроена площ 99 кв.м.Необосновано съдът не е възприел заключенията на назначените през първата инстанция и при второто въззивно разглеждане съдебно-счетоводни експертизи,тъй като няма доказателства по делото,които да опровергават констатациите им.Вещото лице М. е извършил проверка на счетоводните записвания и изводът му,че счетоводството е водено редовно и на равнището на нормативните изисквания,както и съответствието на тези записвания с останалите представените по делото писмени доказателства /баланси на дружеството за 90г.,91г.,99г. и 2004г.;амортизационни ведомости за 86г.,91г.,99г. и 2004г./дава основание да се приеме,че към момента на преобразуването –м.септември 1991г.процесната сграда е била част от активите на П.”М.”Горна О. и по силата на Р. № 27/91г.е включена в уставния фонд на [фирма]. Ето защо е необоснован изводът на въззивния съд,че процесното имущество е преминало в собственост на общината. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293 ал.1 ГПК вместо него постановено друго,с което предявеният иск по чл.108 ЗС бъде уважен при безспорното обстоятелство,че ответникът е във владение на имота.На основание чл.537 ал.2 ГПК следва да бъде отменен нот.акт № 66,том І,рег.№ 1216,н.д.№ 241/00г.в частта,с която същият е признат за собственик на процесната сграда. Относно предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД настоящата инстанция счита,че не следва да се произнася с оглед евентуалната възможност за прихващане на двете насрещни вземания – за обезщетение за ползване със стойността на извършените от едноличния търговец подобрения в сградата.С оглед указанията на ВКС,дадени в отменителното му решение при първата касация,ответникът ЕТ” Ш. –Стоя Ш.”е уточнил с молба от 18.12.07г.стойността на претендираните от него подобрения в сградата,посочени по пера в количествено стойностна сметка.Въз основа на така направеното уточнение въззивният съд е следвало да назначи нова съдебно-техническа експертиза,която да даде заключение за увеличената стойност на сградата в резултат на извършените подобрения.Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293 ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.При новото разглеждане на делото съдът освен да обсъди събраните по делото доказателства следва да назначи нова експертиза с посочената задача,след което да се произнесе по иска за заплащане на сумата 16 630 лв,представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота и по евентуално предявеното възражение за право на задържане до заплащане стойността на подобренията,както и по обратния иск,предявен от [фирма] против [община]. С оглед крайния изход на спора следва да се присъдят и разноски. Воден от горното,Върховен касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 15 от 23.04.08г.на Великотърновския апелативен съд,постановено по гр.дело № 531/07г. ОСЪЖДА ЕТ”Ш.-С. Ш.”гр.Е. да предаде на основание чл.108 от ЗС на [фирма] [населено място] владението на двуетажна паянтова сграда със застроена площ от 99 кв.м.,построена в УПИ ХІІІ-330 кв.69 по плана на [населено място], [улица]. ОТМЕНЯ нот.акт № 66,том.І ,рег.№ 1216,н.дело № 241/00г.на Й. Ц.-нотариус с район на действие [населено място],с рег.№ 321 в частта,с която ЕТ”Ш.-С. Ш.”е признат на собственик на двуетажна паянтова сграда със застроена площ от 99 кв.м.,построена в УПИ ХІІІ-330 кв.69 по плана на [населено място], [улица],на основание чл.537 ал.2 ГПК. ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане на друг състав в частта по иска по чл.59 от ЗЗД за сумата 16630 лв и по евентуалните възражение за право на задържане до заплащане на подобренията и по обратния иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.